For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите и списък с 10 от най-посещаваните ми статии, рецепти и тренировки.  

.

119
Снимка: http://truhealthquest.com

„Най- дълбокото лично поражение, което понасят хората, се измерва с разликата между онова, което сме способни да станем, и онова, което сме станали в действителност.” Ашли Монтегю

Понякога много ми се иска повече хора да виждаха света, такъв какъвто аз го виждам. Понякога ми се иска хората да вярваха повече в своето величие, в неограничените си способности, в красотата на живота и в това, че съдбата не се опитва всячески да ни направи нещастни- напротив, всичко, което се случва има за цел само да ни помогне да израснем и да бъдем по-щастливи.

Ден след ден, колкото повече растем на години, толкова по- тъжни, по-угрижени, по-притеснени и разочаровани оставаме. Забелязали ли сте децата? Те наистина знаят как да се наслаждават на живота… колко парадоксално! Уж крехки и неопитни, а всъщност явно знаят за живота много повече от нас.

Ще кажете, че още не са им се случили предателството, разочарованието, обидата,  провала…  но знаете ли какво? Един много мъдър човек веднъж ми каза, че диамантът, за да стане толкова бляскав, красив и твърд, трябва да бъде обработван, шлифован. Същия този човек ми каза, че това се отнася и за хората- колкото повече изпитания преминаваш, толкова по-бляскав и красив трябва да ставаш. Изпитанията са „инструмента” на живота да те шлифова- да те направи по-хубав, по-ценен и по-твърд.

Питали ли сте се някога, защо с всяка изминала година, макар и да трупате повече опит и знания, ви става все по-трудно; чувствате се по-тъжни и объркани?

Аз си отговорих на този въпрос преди време, когато прочетох  „Светецът, сърфистът и корпоративният директор” на Робин Шарма. Наистина прекрасна книга… там Робин Шарма загатва идеята за „прекъсването в интегритета”, и преди да съм ви загубила ще го кажа с по-прости думи- „колкото по-голямо е прекъсването между вътрешния ти свят, или истинския ти аз, и онова, което показваш външно, или социалния ти аз, толкова по-нещастен се чувстваш в живота си”! Три реда, които отговарят на всеки един въпрос, който си задавате.

Причината с всяка изминала година да ставате все по-тъжни и неудовлетворени е, че с всеки изминал ден потискате това, което сте; човекът, който имате потенциал да бъдете. Човек по природа е съвършен! Да, казах го! Също както бебетата клякат перфектно, така и децата разбиат живота перфектно! С годините обаче ние вместо да развиваме себе си, губим себе си. С годините възрастните губят функциите на тялото си, забравят как да се движат правилно, как да клякат правилно. Паралелно с това те губят и същността си. Потискани от обществени норми, очаквания и погрешни схващания за живота, мнозина от нас допускат да бъдат моделирани от обкръжаващия свят.

А това ли трябва да се случва? Казват, че човек е истински щастлив, само когато заобикалящия го свят е в синхрон с вътрешния му свят. Това ме навежда на мисълта, че за да бъдем щастливи трябва да моделираме външния свят, според това кои сме ние, а не обратното!

Винаги съм правила това, което искам. Дори и другите да не са одобрявали заниманията и интересите ми, аз никога не съм се подавала на чуждите очаквания. Доста на сериозно съм приела думите на Дейвид Уайт, че „душата предпочита да се провали в собствения си живот, отколкото да успее в нечий чужд живот.” Това и правя! Рискувам да успея или пък напротив да се проваля- но в моя собствен живот.

Всячески се опитвам да създам около себе си свят, който да отговаря на моето истинско аз. Нещо като моя реалност. Всеки от нас живее в своя собствена реалност или поне така си мисли… обикновено допускаме нашата реалност да е огледало на реалността на най-близките ни хора. Не и аз! Аз имам собствен път, който следвам.

Път който не винаги е равен, път който на места е осеян с камъни и дупки… но това е моят път. По него загубих хора и неща, които обичам, но не защото не съм държала на тях, а защото те не са били предназначени да бъдат част от моята реалност!

Огледайте се! Какво виждате край себе си? Светът около вас, такъв какъвто искате да бъде ли е или такъв какъвто другите очакват, че трябва да бъде? Ако всеки ден правите компромиси със себе си, с това което искате да бъдете и да правите, значи „прекъсването в интегритета” вие доста голямо и с всеки изминал ден се отдалечавате все повече от себе си. Всеки ден ще ставате все по-тъжни и объркани.

Всеки ден се съобразяваме с хора, обстоятелства и събития, които не са предназначени да бъдат част от живота ни и така извършваме най-голямото предателство –предателството към себе си!

Примирявайки се с поведението на околните, само защото така е прието, ние потискаме частица от себе си, частица от истинската си същност. Колкото повече тъпчем себе си, толкова повече се отдалечаваме от себе си и толкова повече страдания ни очакват.

Не знам дали ме разбрахте… понякога дори не знам как да опиша чувствата и разбиранията си с думи… но дори и да не сте разбрали и дума от това, което написах ще ви помоля за едно нещо! Поне за един ден, се отърсете от очакванията на другите за вас. Забравете какво очаква майка ви, баща ви, приятеля ви, съседката, учителката, шефа… и се запитайте какво очаквате вие от себе си!

Ако имахте шанса днес да бъдете всичко онова, което вътрешно изгаряте от желание да бъдете, но ежедневно потискате, защото „така не е прието да се случват нещата”… какво щяхте да направите? Отговорете си на този въпрос и действайте!

Направете го и така поне за ден ще се върнете обратно към себе си, ще се приближите към истинското си аз… и да се надяваме, че това ще ви даде силата, никога повече да не се обръщате към външния свят за отговор, за решение… защото ВСИЧКО, от което се нуждаете се крие вътре във вас! Просто трябва смелост, за да извървите пътя към себе си!

Ще откликнете ли на предпочитанието на душата си, да успеете или пък да се провалите, но във вашия собствен живот или ще се обречете на мъка и страдание живеейки нечии чужд живот?

П.С. Ако тази статия ви е харесала и я намирате за полезна, моля споделете я с приятелите си! Много ще см ви благодарна!

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори