Интервю с Камил Лебланк-Базинет

Инес Субашка:Представи се.
Камил Лебланк:Казвам се Камил Лебланк-Базинет.Живея във ферма, в малко градче на име Ришелю в Канада. На 22 години съм и уча химично инженерство.

ИС:От колко време се занимаваш с Кросфит?
КЛ:Занимавам се с Кросфит от малко повече от две години.

ИС:Занимавала ли си се с други спортове преди това?
КЛ:Преди да започна с Кросфита, бях елитна гимнастичка. Наложи се да прекратя кариерата си, защото се контузих. Всъщност един от хълбоците ми се извади и трябваше да спра, за да ме оперират…и така на 16години след 13години гимнастика,трябваше да спра! Исках да намеря спорт, който да бъде същото предизвикателство, каквото беше гимнастиката. Така започнах да се занимавам с волейбол,футбол,ски, бягах полу-маратони и бях капитан на отбора по крикет. Така един ден започнах да се занимавам с ръгби и на едно парти с отбора се запознах с едно момче, което ми каза, че не съм във форма! Непрекъснато се заяждаше с мен на тази тема, затова аз реших да  видя какво има предвид и отидох с него на първата си кросфит тренировка. Така започна всичко…

ИС:Как хората край теб приемаха факта, че се занимаваш с Кросфит? Бяха ли предубедени?
КЛ:Първоначално родителите ми бяха категорично против, а приятелите ми казваха, че съм глупава и че Кросфитът е опасен, но аз съм твърдоглава и знаех, че ме кара да се чувствам по-добре, затова продължих да тренирам и да напредвам. След време родителите ми и някои приятели решиха сами да опитат…и така сега със семейството ми сме собственици на Кросфит зала, в която повечето ми приятели тренират!

ИС:Имаш ли хранителен режим, който следваш? Ако да, срещаш ли съпротива от приятелите си или напротив разбират, защо го правиш и те подкрепят?
КЛ:Храненето ми е изключително стриктно. Следвам Палео диета и ДА, срещам съпротива от страна на приятелите си. Но истината е, че в живота в момента, в който положиш повече усилия отколкото другите полагат, това ги вбесява, защото им показваш как всъщност трябва да се правят нещата, ако искаш да постигнеш целите си! Приятелите ми често ме карат да пия, когато излизаме и понякога това ме натъжава, защото те ми се ядосват и смятат, че не искам да се забавлявам с тях! Истината е, че целите ми са доста по-високи от просто една нощ забавление и  се трудя доста, за да стигна там където искам! Не бих искала да прахосам всичките усилия и жертви, които правя!

ИС:Какво значи Кросфитът за теб и промени ли животът ти по някакъв начин?
КЛ:Кросфитът значи много в моя живот. Кросфитът се появи в етап от живота ми, когато родителите ми, брат ми, двете ми сестри и аз се преместихме в нова къща, основахме си собствена зала и сега тя до голяма степен се превърна в наш дом! Също така много обичам да помагам на хората, а Кросфитът е идеален начин да го правя!  Наистина, Кросфитът коренно промени животът ми- сега това да се трудя за постигането на целите си е доста по-лесна задача от преди. Сега се гордея с всичко, с  което се занимавам. По-силна съм от преди, независимо какво казват хората. Научи ме да вярвам в мечтите си с цялото си сърце…и че само лудите хора правят луди неща!

ИС:Кой е любимият ти WOD(тренировка,от англ Workout of the day) и кой харесваш най-малко?
КЛ:Любимият ми WOD е Fran. Всички останали също ми харесват. Всяка една тренировка е още една възможност да напреднеш и да станеш по-добър. Мотото ми е винаги да съм оптимистично настроена към всичко! Винаги се вълнувам за всяка една тренировка!

ИС:Трудно ли ти е да комбинираш ежедневните си задължения с тренировките? Използвала ли си някога извинението, че си прекалено заета, за да тренираш?
КЛ:Да, трудно е да съчетавам всички дейности в живота си, но никога не пропускам тренировка. За мен тренировките са идеален начин да излееш емоциите си и да се настроиш психически. Освен това знам какво искам и знам как да го постигна и какво трябва да правя!

ИС:Какво е най-доброто ти постижение в Кросфит-а до сега?
КЛ:Игрите през 2010година и това, че успях да накарам семейството си да се занимава с Кросфит.

ИС:Сещаш ли се за някоя забавна история свързана с Кросфит-а?
КЛ:На една от първите ми тренировки, трябваше да направим 50 тръстера. Завършихме комплекса и всеки започна да казва някакво време. Не можех да разбера, защо го правят. Не знаех, че го правим за време. Изобщо не схващах концепцията в началото.
Веднъж водех една тренировка в Кросфит Албани и близначката ми дойде с мен. Започнахме със загрявката. Всички лежаха в кръг, по корем, а ние трябваше да ги прескачаме. Със сестра ми се закачахме и смеехме и аз без да искам се спънах в един човек и паднах върху още трима! Направо умрях от срам, но беше доста смешно.
Като цяло Кросфитът си е приключение!
На една тренировка, аз и близначката ми решихме да се облечем, като през 70тте и да се посмеем с другите. Подготвяхме се близо два дена и нямахме търпение да отидем до залата, но когато отидохме бяхме само ние и треньорът и никой с който да се посмеем….беше уникално смешно!

ИС:Какъв съвет би дала на начинаещите кросфитъри в България?
КЛ:Никога не се взимайте на сериозно и просто се забавлявайте. Това е ключът към щастието и към успеха! Бъдете верни на себе си и се гордейте с това, което сте!