Една от основните пречки във всичко, което правим е желанието да бъдем перфектни. Това важи с пълна сила и за тренировките и храненето. Искаме да сме съвършени във всеки един избор на храната си; в това как комбинираме храните и разбира се, да достигнем перфектните грамажи от всяка съставка. Съвършенството е нещо, което не може да се поддържа. Самият живот не функционира така. В природата нищо не е перфектно.
Много често, не успяваме да се придържаме към даден хранителен режим, заради погрешните представи, които имаме. Смятаме, че всяко малко отклонение е знак, че нямаме достатъчно воля, не сме достатъчно мотивирани или просто лакомията ни доминира. Това предизвиква каскада от емоции, които ни подтикват към още по-деструктивни действия и още повече разочарование.
Много често, не успяваме да прогресираме, защото отричаме реалността. Страх ни е да се качим на кантара, страх ни е да си премерим обиколките или дори да се снимаме. Защото, се опитваме да избегнем това, което вече подозираме за себе си. Това, което ни кара да се чувстваме зле е мисълта и представата, че трябва да сме по-леки; че бедрата ни трябва да изглеждат по определен начин и коремът ни да бъде по-изчистен. Страхуваме се, че ако не видим това в себе си, тогава ще се обезкуражим още повече. Човек се променя, само когато се приеме. Да се приемеш, не означава да се примириш. Това означава, да си дадеш сметка къде се намираш в момента и да видиш какъв е пътят, който се налага да извървиш, за да стигнеш там, където искаш да бъдеш. Означава, да започнеш там, където си, а не там, където мислиш, че трябва да бъдеш.
Когато си дадем сметка от къде започваме, тогава можем да проследим как ни се отразява даден начин на хранене или тренировки. Иначе, живеем в едно неведение, което непрекъснато създава тревога: „ядох ли повече днес“; „тези тренировки ще ми помогнат ли да отслабна“; „въглехидратите помагат ли ми или от тях трупам мазнини“. Всички тези въпроси, получават отговор, не когато отбягваме това как изглежда тялото ни, а когато започнем реално да измерваме как то се променя в отговор това, което ядем и начина, по който тренираме.
Работя с много хора и виждам как 90% от тях се страхуват да излязат от рамките на „перфектното хранене“. Много хора, не искат да се научат как да се вслушват в тялото си и да разберат как да използват храната като инструмент. Повечето искат стриктни режими. Искат някой, който да им казва какво да ядат – грам по грам и за всяко хранене. В това отново се крие стремежът да са перфектни и да избегнат несигурността на новото. Да следваш перфектната диета, означава да избягваш определени избори. Означава, да избягваш отговорността за това, което правиш и как то се отразява на тялото ти.
Когато нарушим диетата си, се чувстваме зле за себе си, защото зад желанието да сме перфектни се крие страхът да разочароваме себе си и другите. Страхът, че ще бъдем отхвърлени, ако някой разбере, че сме хора и че допускаме грешки; срамът от това, че си направил нещо, което другите създават впечатлението, че никога не правят; страхът от дискомфорта, който изпитваш, когато трябва да започнеш отначало и да направиш различен избор.
Всички минаваме по този път и на ниво знание, всички знаем тези неща. Въпросът е в кой момент ги осъзнаваме и започваме да действаме спрямо тях. Аз съм минала през периодите на емоционално хранене, когато един бонбон, беше причината да изям две торби с храна, защото съм се чувствала провалена. Когато осъзнаем, че един бонбон повече, не ни прави лакоми и безволеви и няма нужда да се самонаказваме, тогава дори изпитваме удоволствие от избора си и продължаваме напред. Защото е много по-добре, всеки ден да ядеш по 1 бонбон и да се чувстваш удовлетворен, отколкото дълго време да се въздържаш и после да ядеш бонбони, бисквити, торти и каквото ти падне, защото се изправяш пред емоционалното хранене.
Диетата не е нещо, което се гледа ден за ден. Един бонбон или една бисквита днес, не похабяват усилията ни през цялата седмица. Но един голям пакет бисквити и една кутия бонбони, със сигурност биха се отразили. Огледайте се около себе си. Вижте хората, на които се възхищавате и тези, които изглеждат по начина, по който вие бихте искали. Ще забележите, че тези хора също не са перфектни. Те също ядат повече понякога. Те не винаги се хранят само за енергия, а понякога просто, за да си доставят удоволствие. Въпреки това, нещото, което поддържа фигурата им е постоянството в изборите и баланса в изборите. Те не са съвършени. Те знаят, че всеки избор им помага да правят една крачка напред и понякога избират просто да се задържат на едно място или леко да отстъпят назад, а после да продължат – без крайности – без големи ограничения, последвани от пълно отклоняване.