1.По-малко говорят за целите си и повече действат
Това е валидно за всяка една сфера в живота ни. Всеки един от нас има нещо, за което често говори как ще направи; как иска да го постигне и обикновено, колкото повече говори за него, толкова по-малко действа за постигането му. Преди време, бях чела за едно изследване, в което показваха как колкото повече говорим за нещо, толкова по-малка е вероятността да го постигнем, защото за ума говоренето е като това да го изпълняваш. Хората, които са във форма, нямат нужда непрекъснато да говорят за това какво ще направят – те просто го правят, защото то е част от това, което ги кара да се чувстват добре, а резултатите им са достатъчно красноречиви. Не говори за успеха. Позволи на резултатите сами да сочат към него. Хората, които са във форма, нямат нужда целия свят да знае, че утре мислят да станат в 6 часа, за да имат един допълнителен час за тренировка. За тях това е ежедневие, а не велико събитие, което трябва да бъде оповестено пред всеки.
2.Имат реалистични цели
Целите с отслабването и броя тренировки, които изпълняваме, често са като повечето цели на хората да спечелят много пари. Целта трябва да е нещо, което усещаме достижимо. Когато само мисълта за целта ни кара да се чудим от къде ще намерим сили да я постигнем, тогава е много вероятно да се откажем бързо. Колкото по-достижима е целта, толкова по-вероятно е да изпитваме удовлетворение от постигането ѝ и това усещане да ни мотивира да продължаваме напред. Хубаво е човек да има дългосрочна цел, но винаги трябва да вижда какви са краткосрочните крачки, които трябва да направи към нея. Мога да гледам Черни връх и да си мисля, че искам да съм горе, но преди това има дълъг път, който трябва да измина и е по-добре да имам ясна представа как да започна, за да стигна до там. Поставете си цел, а после я раздробете на части и се отдайте на осъществяването на всяка една от тях – стъпка по стъпка. Това ще ви помогне да си изградите навици, които после да пренесете към следващите части, така че в дългосрочен план да стигнете до крайната цел. Ако имате да свалите 20кг., не си мислете за крайната цел. Мислете си колко можете да свалите тази седмица или следващата седмица, отколкото да омаловажавате постигнатото, защото то не малее на фона на числото 20.
3.Мислят не само за моментното удоволствие, а и за дългосрочните му последици
Това, което избираме сега, обикновено рефлектира на бъдещото ни Аз. Това да отлагаме себе си, за момента може да не ни се отразява зле, но в бъдеще, последиците от бездействието ни се стоварват с пълна сила – това да осъзнаеш как всичките ти дрехи, вече не ти стават; как се задъхваш само да се качиш един етаж по стълбите или как тялото ти започва да отказва и болестите се промъкват в живота ти. Това не е нещо неочаквано и не е нещо, което изневиделица се появява. Неочакваното изисква предварителна подготовка – тази на миналите ни избори.
Човек трябва да умее да дисциплинира ума си и да знае кога едно желание е прищявка и кога едно желание е необходимост. Много малко от желанията на ума са необходимости. Повечето са моментен порив, който не винаги трябва да задоволим. Когато навън е студено, а сме решили да отидем на тренировка, умът вероятно ще ни нашепва да останем вкъщи и да си четем или гледаме филм. Но дали този избор подкрепя целите ни? Хората, които са във форма, умеят да си задават тези въпроси и да намират отговори, които ги мотивират да действат, когато умът ги тегли в друга посока.
4.Не се пускат по течението
Няма човек, който да не преминава през трудни моменти. Няма човек, който винаги да прави перфектни избори. На всеки се случва да загуби посоката и известно време да се лута. Хората, които са във форма, умеят да се самонаблюдават и да осъзнават кога са в такова състояние. Дори, ако имат нужда си позволяват известно време да се задържат там, с ясната представа, че от тях зависи да се вземат в ръце и отново да положат усилия, за да видят целта си отново и устремено да започнат да се движат към нея. Другите, те често дори не осъзнават, че се лутат и че са загубили центъра си. Те отричат силата си да се справят със ситуацията и вместо това доброволно приемат ролята на жертви, делегирайки отговорността за съдбата и изборите си на външни обстоятелства. За хората, които са във форма, успехът и постиженията са съзнателно усилие, а не случайна придобивка.
5.Гъвкави са
Хората, които са във форма, имат гъвкав подход към това как приоритизират деня си, как тренират, как се хранят. Те осъзнават, че понякога първоначалният план не сработва и са отворени към това да опитат нещо различно. Дори, когато постигнат дадени резултати, те имат желанието да търсят още начини и да опитват нещо различно. Осъзнават, че действията ни не трябва да са константа и че както и в живота – най-адаптивните постигат това, към което се стремят.
Другите – те често повтарят едно и също нещо и очакват различен резултат. Падат, събират сили да се изправят и се връщат, само за да повторят същото нещо. Колкото по-трудно става, толкова по настойчиво повтарят модела. Рядко излизат извън рамките на познатото и обикновено се крият в зоната на комфорта, като просто се примиряват, че на тях не им е писано да постигнат целта си.
6.Посвещават се на самия процес
Хората, които са във форма, имат търпение. Те знаят, че пътят към целта не винаги е такъв, какъвто си го представяме и че понякога не всичко ни се разкрива с всяка крачка. Те знаят, че понякога, всичко което имаш нужда да направиш е да не спираш и да вървиш – другото се разкрива само. Другите – те често са нетърпеливи и бързо се демотивират, когато пътят не е такъв какъвто си го представят. Дори, когато имат прогрес, ако той не е точно, какъвто са си го представяли, те губят ентусиазъм и желанието им се изпарява и често се отказват така бързо, както са започнали.
Хората, които са във форма, виждат значимост не само в крайната цел, но и в това, в което се превръщат в самия процес. Фокусът се измества от това само да изглеждат по определен начин и виждат как изборите им рефлектират във всяка една сфера от живота им. В процеса, изграждат не само тялото, но и характера си.
7.Имат измерители на прогреса
Хората, които са във форма, имат измерител на прогреса си. Те не избягват това, което им дава ясна представа за това къде се намират – колко ядат, колко тренират, колко килограма са. Те знаят, че числата не ги определят, а само ги ориентират и им дават обратна връзка за това какво има нужда да бъде променено или да бъде запазено. Другите – те отбягват да знаят къде се намират, защото това ги обезкуражава. Така, не осъзнават, че още повече си пречат и спират прогреса си, защото когато знаеш къде си, дори и да осъзнаваш, че имаш дълъг път, имаш идея дали се приближаваш. Когато не знаеш къде трябва да стигнеш, тогава често се отказваш, когато си на прав път, защото си мислиш, че до крайната цел изобщо не се стига по тази пътека.
8.Превръщат го в начин на живот
Хората, които са във форма, са превърнали всеки един избор в начин на живот, а не в краткосрочна кръпка. Диетата им, начина им на хранене, отношението им към тялото и към живота не са временно усилие, което да ги отведе някъде. Те са начин на живот, който се стреми не само към постигането, но и към поддържането на това, което е достигнато. Защото, всеки може да стигне до даден резултат, но въпросът е колко хора се задържат там? Когато това да си във форма е начин на живот, тогава няма нужда всеки избор да е съпроводен от воля и борба със себе си. Тогава, всеки избор е естествено следствие на това, в което вярваш и това, което си ти самият. Да си във форма не е прищявка – то е себеотдаване и желание да оставиш всичко, което си правил и много от това, в което си вярвал, за да бъдеш този, който искаш.
9.Не търсят оправдания
Хората, които са във форма, осъзнават, че когато искаш да постигнеш нещо, трябва да се откажеш от друго. Те знаят, че това, за което отделяме времето си е това, което ни формира такива каквито сме днес. Осъзнават, че ако искат промяна, трябва сами да я направят и че всичко изглежда трудно преди да го започнеш.
Другите – те се страхуват да започнат. Плашат се от това, което не познават и от това, че ще се почувстват в несигурни води. Използват оправданията, не защото те са реална пречка, а защото те са оградата на зоната им на комфорт, която ги държи там, където не харесват да бъдат, но там, където им е познато.
Да си във форма не е трудно. Да си във форма е въпрос на промяна – в идентичността. Всичко друго е следствие.
