1.Погрешната представа за бързо и бавно отслабване
Работя с толкова много жени и винаги, когато получавам първия им отчет за седмицата, съобщението започва така: „Чувствам се много добре и много харесвам храната в режима, но не може ли да махнем нещо, за да прогресирам по-бързо?”
После отварям таблицата с мерките и виждам, че са свалили по -2см. от обиколките си и между 2-4кг. Разбира се, трябва да сте наясно, че първоначално свалените килограми не са само мазнини. Когато се прави преход от нездравословно към здравословно хранене, само промяната помагааа да се изхвърли доста задържана вода и част от загубеното тегло се дължи на това. Затова, важни са обиколките, а не само кантарът.
Това да свалиш -2см. от обиколките си, само за седмица, изобщо не е малко.
В такъв случай, винаги карам хората да си зададат въпроса за колко време са качили тези килограми. Може би година, пет или цял живот? Тогава как може да очаквате тези килограми да изчезнат за седмица.
Живеем в общество, където все бързаме и колкото повече бързаме, толкова по-рядко стигаме до крайната цел. От пътешествията си съм научила едно – най-дългите пътешествия започват с думите: „Знам един по-кратък път!”
Това важи и за диетите. Всички „бързи диети”, които обещават рязко сваляне на килограмите, са само следващата крачка към поредния омагьосан кръг на рестриктивни диети и йо-йо ефект.
Задайте си въпроса, кое е по-добре:
1.Рестриктивна диета, която усещате като лишение; нещо, което смятате за краткосрочна кръпка; бърз резултат и после йо-йо ефект и поредния обезкуражаващ момент?
2.Хранене, което е вкусно; хранене, което е начин на живот; хранене, с което сваляте килограмите постепенно, но дълготрайно и с всяка седмица сте все по-удовлетворени?
Аз избирам втория вариант. Животът е прекалено кратък, за да съзнанието ни да е обзето от мисли за храна, диети, килограми. Моята цел е да покажа на хората, че могат да бъдат в най-добрата форма в живота си, без да се лишават; без това да е свързано с мъки, лишение и изтезаване на тялото.
Единственото нещо, към което можем да се придържаме цял живот е това, което ни доставя удоволствие.
Прогресът е прогрес и не е важно той да е бърз, а да е траен. Ако сте в подобна ситуация, помислете колко по-добре е да се фокусирате върху това да промените навиците си; да се научите да слушате и разбирате тялото си и нуждите му и да използвате храната като инструмент, а не като наказание.
Успешната диета няма скорост – тя има трайност. Аз избирам дълготрайната.
2.Колкото по-малко, толкова по-бързо
Това е другото погрешно схващане. Започвате диета и виждате резултат. Храните се с „Х” калории и решавате, че щом така има резултати, ако от „Х” извадите още няколко стотин калории, така ще забързате процеса.
Когато говорим за тялото, математиката е малко по-различно. При математиката на тялото 2+2 не е равно на 4.
Това, което се постига с такова изваждане на калориите е, че е въпрос на време това да се отрази върху вълчия ви апетит за сладко и въглехидрати и да се завъртите в омагьосания кръг на „гладувам и после преяждам”. Преди време, към мен се обърна една жена, която отговори на въпросника ми за хранителен режим и макар, че в половината въпроси отговаряше как не яде една или друга храна, на едно място беше отбелязала: „Парадоксално е как казвам, че не ям това или онова, а всеки път, когато се тъпча или храня емоционално го правя точно с храните, които „не ям”.
Познато ли ви е? Както обичам да казвам, биологията винаги взема превес над волята.
И повярвайте ми – няма значение колко е силна волята ви. Питайте мен! Казват, че глутеусът е най-силният мускул в човешкото тяло, но в моето, най-силният мускул е волята. Имам много силна воля, но съм била героиня в история като споделената и мога да ви кажа, че когато тялото си поиска това, от което го лишаваме, волята е безсилна.
Намаляването на калориите не е изключено, но трябва да бъде правено с умисъл и да се изваждат правилните храни – т.е. по малко от всеки макронутриент, а не да теглим чертата на един, за сметка на другите.
3.По малко, но често
Това е девизът на повечето жени. И не ви говоря за разпределение на основните хранения. Говоря ви за разпределението на шоколада, фурмите и ядките в различните хранения. А, да! И сиренето. Как го пропуснах.
Непрекъснато го виждам при жените,с които работя – 30 грама сирене на закуска, 30 грама сирене на обяд и около 40 за вечеря. И станаха 100 грама сирене, но това е покрай основното хранене.
Същото е и с ядките – 30 грама за закуска, шепа ядки след обяда, 10-тина кашута за следобедна закуска и още една шепа след вечеря. И мазнините и калориите надхвърлиха скалата.
Впечатляващо е как работи човешкият ум и как сами можем да се заблуждаваме, че ако ядем по малко от нещо, значи не ни пречи – това е така, но нещата не трябва да се гледат изолирано, а глобално – за целия ден. В края на деня всичко се натрупва и нищо, че 30 грама не звучат много, 3-4 пъти по 30 грама става повече от достатъчно.
Замислете се за любимата ви храна, която не е препоръчително да ядете в големи количества и която така на дребно се промъква след всяко хранене и в края на деня се оказва препъни камъка към прогреса ви.
Присъединете се към групата ни IFS Lifetime Challenge, където споделяме храненията и рецептите си.
Благодаря ви, че споделяте тази статия с приятелите си. Можете да сте причината, някой да се вдъхнови и да промени начина си на живот, а после и здравето си. 🙂