Ако ме познавате, вероятно знаете, че до миналата година всеки, който ми донесеше кафе без да ме пита дали искам – беше най-добрият ми приятел. При мен никога не стоеше въпросът дали е прекалено късно за кафе. Винаги беше подходящо време за кафе. Прибирах се в 21:30 от залата и ритуалът ми беше да си направя кафе, да седна и да чета. После без проблеми заспивах.
Обичам да предизвиквам себе си, а най-много от всичко обичам свободата – във всеки един смисъл на думата. Обичам свободата от вещи, навици, хора, мнения и т.н. Изминах дълъг път в осъзнаването си, но винаги съм смятала, че кафето ми беше нещо като отдушник. Беше някаква зависимост – не към кофеина, а към самата емоция да пиеш кафе. Беше моят начин да възнаграждавам себе си. В един момент утеих, че дори вече не харесвам вкуса му. Пиех го по навик. Като всеки друг навик – не пиех кафе, защото изпитвах каквато и да е нужда, а защото го бях превърнала в нещо като задължение – събуждаш се – пиеш кафе; излизаш с приятели – пиеш кафе; скучно ти е – пиеш кафе.
Тогава реших, че е време да предизвикам себе си и да спра кафето. Много хора не разбраха защо го направих. Мнозина ме убеждаваха как кафето не е вредно и не е необходимо да го спирам. В действителност аз не спрях кафето, защото ми вредеше или защото очаквах по някакъв начин здравето ми да стане още по-добро. Спрях кафето, защото исках да бъда свободна – от зависимостта към навика да го пия. Умът ми се беше прикачил към този навик и винаги когато бях в планината и наближеше времето за кафе, а такова нямаше – усещах едно вътрешно напрежение и раздразнение. Исках да се освободя от това чувство. Исках всяка една емоция, която изпитвам да бъде осъзната и съзнателно избрана.
Така, както с всичко, което съм променила в живота си, събудих се една сутрин и казах, че повече няма да пия кафе. Никой не ми повярва, защото аз определено… си пийвах. 🙂
Първият ден беше единственият, в който имах дилема и вътрешен конфликт. На обяд, когато стана време за обичайното кафе, сякаш две личности вътре в мен се бореха – едната казваше „Направи си кафе.“, а другата опонираше: „Това е само каприз. Нямаш нужда.“ Просто приех факта, че ще трябва да си дам време и не пих кафе. Така в продължение на 9 месеца не изпих нито чаша кафе.
Какво научих за 9 месеца без кафе?
1.Няма значение колко сме привързани към нещо
Няма значение колко сме привързани към нещо – всичко е само в ума. Всичко е убеждения, които строим в ума си и които могат да бъдат разрушени в мига, в който решим да избираме и действаме съзнателно. Нищо не ми е било толкова лесно, колкото отказването на кафето. Причината? Беше вътрешен избор. Не беше нещо, което някой друг ми наложи или нещо, което направих защото знам, че „така трябва“. Беше просто момент, в който усетих силата в себе си и реших да се предизвикам, да изляза от зоната си на комфорт и да си докажа, че мога всичко. Когато разширяваш зоната си на комфорт, изведнъж отваряш много повече пространство, в което ти е комфортно. Много по-трудно нещо те вади от баланс и много по-рядко се чувстваш смутен и объркан. Вече познаваш по-голяма територия и знаеш, че можеш да се справиш с доста неща.
2.Отказването на кафе не пречи на соцалните контакти
Много често, както и с преминаването на по-здравословен хранителен режим, хората се страхуват, че когато излязат с приятели няма да се чувстват на място – другите ще ядат пица, а вие само ще гледате или ще ядате салата с яйца; другите ще пият кафе, а вие ще си поръчате вода с лимон. Първоначално всички ми задаваха въпроси, с които сякаш се опитваха да проверят дали съм сигурна в това, което избирам: „Наистина ли няма да пиеш кафе? Поне едно?“
Наистина не пиех кафе. Пиех само вода. Така за мен никога нямаше значение къде отивам, какво предлага заведението – пиех или вода, или чай. Навсякъде ги има и навсякъде са вкусни.
Промени ли се нещо? Не, разговорът и компанията пак си останаха най-важни и нямаше значение какво консумирам. Както се казва: „Душата не иска кафе. Душата търси разговор. Кафето е само поводът.“
3.Кофеинът не е пристрастяващ
Аз пиех МНОГО кафе. Очаквах, че ще ми бъде тежко да спра, защото дори и да не усещах действието, кофеинът със сигурност оказваше влияние на тялото ми.
Изобщо не се чувствах зле. Просто намерих други неща, с които да си запълня времето. Когато беше време за кафе… правех стойка на ръце. Една седмица по-късно, когато исках почивка, не тръгвах към кафемашината. Отивах при стената и правех стойка на ръце.
Ежедневието ни е резултат от навиците, които създаваме. Добрите навици се градят също толкова лесно, колкото и лошите навици. Върпосът е на кое акцентираме. Винаги се опитвам да заместя вреден навик с полезен. После отказването от вредния навик е доста лесно и удовлетворително.
Да имаш заместващ навик върши чудесна работа. Ако се фокусираме върху това какво ни липсва, тогава ни е трудно. Ако обаче се фокусираме върху новите възможности, които имаме, когато сме оставили назад нещо старо, изведнъж животът става вълнуващ.
4.Мислех си, че кафето ще ми липсва повече
Често очакваме много повече страдания, отколкото би следвало да имаме. Страхуваме се да направим нещо, защото смятаме, че ще ни боли, ще ни е тъжно, а всъщност не е така. Просто е различно и има нещо хубаво точно в това различно.
5.Не е трудно да гледаш как другите пият кафе
Сещате се за какво говоря, нали? Спряхте да ядете торти и винаги се страхувате да отидете на сладкарница, защото се притеснявате какво ще стане? Дали няма да изпитате неустоимо желание да си вземете една торта? Ще устоите ли на аромата на шоколад и ванилия и мекия блат, покрит с шоколадов крем?
Изобщо не ми беше трудно да гледам как другите пият кафе. Защото, както вече споменах, изборът беше мой и не се чувствах лишена. Знаех, че винаги мога да си купя кафе, просто не исках.
6.Пристъпите за кафе са временни. Отминават бързо и не се завръщат
Така както пристъпите за въглехидрати са нещо моментно, така е и с всеки друг каприз на ума да получи нещо на секундата. Ако в този момент отнемем вниманието си от каприза и го насочим към нещо друго, тогава той отминава.
Пристъпите са много кратки и трябва само малко осъзнатост, за да им устоиш.
7.Да се отделиш от нещо, което е било непрекъснато с теб те кара да го оцениш различно
Когато нещо се случва всеки ден, то се превръща в навик и спираме да му обръщаме внимание. Когато пиеш по няколко кафета всеки ден, някак привикваш към вкуса, аромата. Дори не ти правят голямо впечатление.
Месец след като спрях кафето, винаги когато някой донесеше чашата си кафе в залата, усещах изключително силна миризма. Няма да излъжа, ако кажа, че няколко пъти дори ми ставаше малко лошо. Ароматът беше толкова силен и осезаем. Сякаш сетивата ми се бяха обострили и сега стимулът на кафето беше коренно различен. Дори малко беше достатъчно, за да ги активира до краен предел.
8.Няма значение дали пиете кафе или не
Отказването на кафето беше експеримент, който направих със себе си. Исках да си докажа, че нито една зависимост не е по-силна от съзнателния избор за промяна. Такива малки победи дават увереност, че можеш да се справиш с всичко. Винаги, когато имаш трудност, се сещаш за ежедневните триумфи и победи над егото си – те ти дават сила и мотивация.
9.Каквото и да правиш, го прави за себе си
През последния месец пих кафе – два пъти. Най-хубавото беше, че първата чаша кафе не ме подтикна да започна да пия повече кафе, да го превърна отново в навик. Сякаш вече съзнателно избирах да пия кафе. Пих, защото наистина усетих желание да пия. Вкусът му беше толкова наситен и различен.
Когато си се отказал от нещо и много хора са станали свидетели на това, те сякаш се превръщат в твои съдници. Видят ли те да се върнеш към него, започват да ти го натякват и да се държат с теб така сякаш си длъжен да даваш обяснения.
В действителност договорът да не правим едно или друго нещо не е с другите. Той е със самите себе си. Ние знаем защо правим едно или друго нещо и никой не може да ни държи сметка за него.
Позволим ли да правим нещата заради другите, тогава започваме да се потапяме в чувството на вина. Правим нещо, което искаме, а другите съдят и се чувстваме виновни. Тогава няма значение дали сме свободни отнавика или вещите. Всичко, което има значение е, че сме зависими от данъка „обществено мнение”.
Дали ще пия кафе? Понякога – може би. Само че вече знам, че мога да избирам и че не съм зависима от навика си.
Защо споделих всичко това? Защото то няма общо с кафето. То има общо с всеки един навик,с всяка една зависимост, с всичко, което смятаме, че е част от нас и че не можем да оставим.
Ние сме човешки същества и имаме безграничен потенциал. Имаме сили отвъд подозираните и можем да бъдем и да постигнем всичко в момента, в който наистина изберем да го направим.
Ако тази статия ви харесва и я намирате за полезна, споделете я с приятелите си. Може да е различната гледна точка, от която се нуждаят. Благодаря!
Благодаря за всяка статия, която пишеш!
Благодаря за споделеното! Невероятно мотивиращо четиво, което може да е полезно и далеч не се ограничава със зависимостта ни от храни или напитки!
Само допреди месец всеки опит (целенасочен) да пропусна сутрешното кафе ми носеше главоболие още преди обяд. Бях изградила компромисната позиция, че ако искам да съм будна и енергична, и да не ме боли глава, ще пия кафе, въпреки че тази напитка рядко ми носеше удоволствие – пиех кафе повече заради ефекта на събуждане, отколкото заради някакъв ритуал или усещане за удоволствие. И така допреди месец, когато един ден просто нямах нужда от кафе. На втория – също. На третия ден си казах, че щом два дни мога да съм будна и енергична без кафе и без главоболие, значи МОГА! И ето ме – дори не го замествам с безкофеиново, нито имам нужда да търся каквото и да е вместо кафето. Чувствам се свободна и необвързана с един навик, от който наистина бях зависима – кафето или главоболието. Вярвам, че няма сила, която да ни накара да се откажем от нещо, както и няма сила, която да ни спре, щом сме си го наумили – всичко е в главата ни.
Пожелавам на авторката още много лични победи, вдъхновение и сила, за да вдъхновява и хората около себе си!
Невероятно статия. Много вдъхновяваща както винаги. Аз също много обича да пия кафе и не защото ве събуждам от него или пък ми дава енергия -не. Просто обичам вкусът му, миризмата, аромата – всичко. За момент беше ми станало навик да го пия всяка сутрин,но наскоро имах миг на осъзнаване и разбрах, че не е нужно да го пия когато стане „време за кафе“, а осъзнато мога да избирам кога да изпия една невероятна чаша ароматно кафе, вместо да го натрапвам на ораганизма си, макар да няма нужда. Друго, което осъзнах след прочитането на статията е, че мога да постъпа по същия начин с всичко останало като сладкото и соковете, което много често ме побеждават. Мисля да приложа наученото и в тези области и да видим.. Благодаря ти за всички невероятни статии. Прекрасна си. Бъди все такава и продължавай да радваш хората. ☺