„Защо все на мен се случват лоши неща?” Колко често си задавате този въпрос?
Аз непрекъснато чувам хора, които се тюхкат за нещастията, които ги сполетяват. Хора потънали в дълга на самосъжалението,негативизма и вярата, че са родени без късмет, обречени да страдат и безсилни да променят хода на окаяната си съдба.
Звучи тежко, само да четеш, а камо ли да си главния герой в такъв живот!
Преди, когато и аз бях от страната на вярващите, че животът е изпълнен с болка и страдание, все си повтарях „Ина, не питаш защо точно на теб се случват хубави неща, когато си щастлива, затова сега няма да питаш, защо все на теб се случват лоши неща, когато си нещастна!” ПРИМИРЯВАХ се, че животът е като колело- ту си отгоре, ту си отдолу. Трябва да потърпиш малко и пак ще се издигнеш…
Радвам се, че днес имам различна гледна точка! Днес не смятам, че животът е болка и страдание! Днес вярвам, че животът на всеки от нас се диктува от собствената му представа и ограничено виждане.
Ако непрекъснато си повтаряте колко сте нещастни…ами само това ще виждате и животът непрекъснато ще ви подхвърля ситуации, които да ви доказват и потвърждават това, в което вярвате!
Понякога ме съдят, че нищо не разбирам и че не можело да отричам лошите неща, които се случват…казват, че било нелепо!
Обикновено подминавам такива коментари, защото знам, че човек, който разсъждава така, едва ли би разбрал това, което ще се опитам да му кажа. Но всъщност ми се иска да кажа, че:
Смятам, че животът е прекрасен не защото живея в илюзия, в измислен свят. Не защото гледам през розови очила и се самозаблуждавам!
Смятам, че животът е прекрасен, защото макар и да съществува много болка и страдание, аз знам колко силен може да бъде човек и как е способен да превърне болката в двигател на своето израстване, на своето осъзнаване!
Смятам, че животът е прекрасен, защото макар и да е пълно с неудовлетворени, изпълнени със злоба и омраза хора, съществуват два пъти повече прекрасни, позитивни хора, които можем да забележим и да превърнем в свои приятели!
Смятам, че животът е прекрасен, не защото живея в отрицание и не защото се изолирам от всичко случващо!
А защото съм избрала да приема… и пак ще кажа да приема, а не да се примиря, с това че има хора, които ще ме нараняват, разочароват; ситуации, които ще ми причиняват болка. Но въпреки всичко ,аз, давайки им правото да съществуват, няма да хабя усилия да се боря с тях, а просто ще реагирам по начин, който да ми помогне да извлека максимална полза.
Смятам, че животът е прекрасен не защото си затварям очите за болестите, които покосяват хората, а защото знам, че болестта е още една възможност да научим ценен урок, който после да приложим в живота! Болестта е възможност да научим какво е истински ценно и колко много имаме!
Смятам, че животът е прекрасен, не защото съм родена под щастлива звезда и никога не съм срещала трудности, а защото знам, че трудностите ми дадоха най-много и че препятствията не са края на моя път, а нещо, което ще отмине…нещо към което ще се обръщам с усмивка и нещо, на което ще благодаря, че ми е разкрило колко съм способна и как мога да се справя с всичко!
Нека ви попитам? Борбата срещу случващото се, не е ли сама по себе си отрицание? Отрицание да приемете, че такива неща се случват на всеки! Не е ли отрицание, че отказвате да поемете отговорността за начина, по който се развива животът ви? Не е ли опит за бягство от реалността, вкопчвайки се в правотата на своите ограничени вярвания и блян за миналото?
Всичко, което отказвате да приемете е опит за бягство, за отрицание! Колкото повече се борите със случващото се, толкова повече то ще заема централна част в живота ви и толкова повече ще ви поглъща!
Аз ОТКАЗВАМ да превръщам злополучието в основен фокус на живота си! Предпочитам да приемам несполуките, признавайки правото им да се случват и носейки отговорността аз да променям живота си, а не да разчитам на предначертаната си съдба! Аз избирам да продължавам напред и един ден да гледам на случилото се, като прашинка в миналото, а не като котва която ме тегли и задържа назад!
Кажете ми че е глупост, но аз съм сигурна, че човек сам носи отговорността за всичко, което ми се случва! И не го казвам, защото животът ми е бил изпълнен само с хубави моменти! Не… нямате представа колко много болка се крие зад усмивката ми, но аз знам, че всичко, което ми се е случило е било по моя вина! Защото макар и несъзнателно с действията, мислите, убежденията си , аз съм направлявала живота си в тази посока!
Когато се блъснете в стълб, не винете човека на задната седалка, че е отнел вниманието ви! Вие сте шофьора, вие контролирате случващото се! Същото е и в живота! Когато реалността ви шамароса, не се питайте, защо все на вас се случва така, а поемете отговорността и изберете посока за бъдещето си!
Е, вие питате ли се защо все на вас се случва?
П.С. Ако тази статия ви е харесала,моля споделете я с приятелите си!
Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря!
M 😉