За въпроси и запитвания относно тренировки, регистрация и записване: +359 877 963 124
Обичам залеза :))

Не помня къде, но бях чела, че съдбата помага на подготвените. Звучи някак логично, нали? Замислете се само! Вие бихте ли инвестирали време и усилия да помагате на някой, който очевидно нито има желанието, нито полага необходимите усилия, за да положи поне основите на това, което вие бихте му помогнали да доизгради? Е, очевидно и съдбата е на същото мнение.

Аз съм от хората, които обичат да мечтаят. Или по-скоро, които си поставят високи цели. Рядко ги споделям, защото нямам нужда от това околните ежедневно да ме убеждават как мястото, към което съм се запътила не съществува или пък е резервирано за някой по-специален.

Живея си, полагам усилия и си вървя в една посока, която съм решила, че ще ме отведе до желаното място.

Предполагам, че и с вас е така. Но понякога така ми се иска някои неща да се случваха малко по-бързо. Мисля си, че ако ги получавах по-рано, щях да имам още повече възможности и да съм способна да постигна още по-хубави неща. Тогава осъдителното ми Аз ме поглежда остро и ми напомня, защо не винаги получаваме всичко, когато смятаме, че ни трябва.

Някои ще кажат, че ако не притежаваме нещо ( като не визирам само вещи), значи в действителност нямаме нужда от него.

И това би бил доста добър отговор.

Но има и една друга причина. В ума ми отново отекват думите „съдбата помага на подготвените”. Понякога искаме едно или друго нещо да ни се случи, но в действителност не сме дорасли то да е част от живота ни.

Тръшкаме се, че ни липсва и че след, като в момента не се получава, вероятно никога няма да се получи. Така често се отказваме от най-възвишените си цели и амбиции, защото се подлъгваме, че след като днес не се получава, никога няма да се получи.

Винаги, когато изпадна в такова състояние ( или по-скоро, когато тръгна да изпадам, защото обикновено наблюдавам себе си и гледам да се измъкна, преди да съм затънала в подобни състояния), обичам да си представям съдбата, като един грижовен родител, а себе си, като непораснало дете.

Седя си аз и се самосъжалявам, че не получавам нещо, което толкова много искам( например да ползвам печката, когато съм на 4г.), а родителят ми загрижен за здравето ми и знаейки, че още не притежавам достатъчно знания как да използвам печката, като в същото време се пазя от нея, твърдоглаво отказва да ми го позволи.

Не защото се опитва да е лош, да ме накаже, да ме лиши от нещо, което заслужавам. А просто, защото вижда и осъзнава, че още не му е дошло времето да ми го позволи. Защото държи на мен прекалено много, за да допусне, да правя нещо, което повече ще ми навреди, отколкото да ми помогне.

Е, същото е и в живота. Понякога искаме неща, за които не сме подготвени… все още. Това не означава, че в бъдеще няма да ги получим. Това не означава, че трябва да се отказваме. Напротив.

В такива моменти, аз предпочитам да спра да се правя на ощипана госпожица и да се самосъжалявам, а вместо това да анализирам себе си и поведението си. Да открия в кой аспект, в коя сфера все още не съм дорасла. Къде уменията и познанията ми не са достатъчни и къде не съм подготвена. Само, когато открия това, бих могла да пренасоча усилията си в тази посока, за да съумея да доизградя у себе си характер, който би пасвал на ролята ми в бъдещето, което си представям за себе си.

Ако вие настойчиво искате нещо, а животът упорито отказва да ви го даде… причината не е, че светът е несправедливо и нечестно място, а вие сте жертва. Причината е само във вас. В отказа ви да погледнете по-реалистично на себе си и това, което сте. На себе си и предимствата и недостатъците, които притежавате. Причината е в отказа ви да се подготвите за това, което искате да имате!

Животът винаги ни дава възможност да имаме това, към което се стремим…само, когато сме достатъчно дорасли за него!

***

Посетете магазинът на bb-team, ето ТУК и ако искате можете да използвате кодът ми за 5% намаление! Кодът е INESSS и се въвежда  при количката в магазина.

П.С. Няма да ви се разсърдя, ако ми помогнете да популяризирам тази статия, като я сподлеите с вашите приятели! Благодаря ви! 

Не забравяйте да се присъедините към страницата ми във Facebook! Благодаря!

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори