Не помня къде, но бях чела, че съдбата помага на подготвените. Звучи някак логично, нали? Замислете се само! Вие бихте ли инвестирали време и усилия да помагате на някой, който очевидно нито има желанието, нито полага необходимите усилия, за да положи поне основите на това, което вие бихте му помогнали да доизгради? Е, очевидно и съдбата е на същото мнение.
Аз съм от хората, които обичат да мечтаят. Или по-скоро, които си поставят високи цели. Рядко ги споделям, защото нямам нужда от това околните ежедневно да ме убеждават как мястото, към което съм се запътила не съществува или пък е резервирано за някой по-специален.
Живея си, полагам усилия и си вървя в една посока, която съм решила, че ще ме отведе до желаното място.
Предполагам, че и с вас е така. Но понякога така ми се иска някои неща да се случваха малко по-бързо. Мисля си, че ако ги получавах по-рано, щях да имам още повече възможности и да съм способна да постигна още по-хубави неща. Тогава осъдителното ми Аз ме поглежда остро и ми напомня, защо не винаги получаваме всичко, когато смятаме, че ни трябва.
Някои ще кажат, че ако не притежаваме нещо ( като не визирам само вещи), значи в действителност нямаме нужда от него.
И това би бил доста добър отговор.
Но има и една друга причина. В ума ми отново отекват думите „съдбата помага на подготвените”. Понякога искаме едно или друго нещо да ни се случи, но в действителност не сме дорасли то да е част от живота ни.
Тръшкаме се, че ни липсва и че след, като в момента не се получава, вероятно никога няма да се получи. Така често се отказваме от най-възвишените си цели и амбиции, защото се подлъгваме, че след като днес не се получава, никога няма да се получи.
Винаги, когато изпадна в такова състояние ( или по-скоро, когато тръгна да изпадам, защото обикновено наблюдавам себе си и гледам да се измъкна, преди да съм затънала в подобни състояния), обичам да си представям съдбата, като един грижовен родител, а себе си, като непораснало дете.
Седя си аз и се самосъжалявам, че не получавам нещо, което толкова много искам( например да ползвам печката, когато съм на 4г.), а родителят ми загрижен за здравето ми и знаейки, че още не притежавам достатъчно знания как да използвам печката, като в същото време се пазя от нея, твърдоглаво отказва да ми го позволи.
Не защото се опитва да е лош, да ме накаже, да ме лиши от нещо, което заслужавам. А просто, защото вижда и осъзнава, че още не му е дошло времето да ми го позволи. Защото държи на мен прекалено много, за да допусне, да правя нещо, което повече ще ми навреди, отколкото да ми помогне.
Е, същото е и в живота. Понякога искаме неща, за които не сме подготвени… все още. Това не означава, че в бъдеще няма да ги получим. Това не означава, че трябва да се отказваме. Напротив.
В такива моменти, аз предпочитам да спра да се правя на ощипана госпожица и да се самосъжалявам, а вместо това да анализирам себе си и поведението си. Да открия в кой аспект, в коя сфера все още не съм дорасла. Къде уменията и познанията ми не са достатъчни и къде не съм подготвена. Само, когато открия това, бих могла да пренасоча усилията си в тази посока, за да съумея да доизградя у себе си характер, който би пасвал на ролята ми в бъдещето, което си представям за себе си.
Ако вие настойчиво искате нещо, а животът упорито отказва да ви го даде… причината не е, че светът е несправедливо и нечестно място, а вие сте жертва. Причината е само във вас. В отказа ви да погледнете по-реалистично на себе си и това, което сте. На себе си и предимствата и недостатъците, които притежавате. Причината е в отказа ви да се подготвите за това, което искате да имате!
Животът винаги ни дава възможност да имаме това, към което се стремим…само, когато сме достатъчно дорасли за него!
***
Посетете магазинът на bb-team, ето ТУК и ако искате можете да използвате кодът ми за 5% намаление! Кодът е INESSS и се въвежда при количката в магазина.
П.С. Няма да ви се разсърдя, ако ми помогнете да популяризирам тази статия, като я сподлеите с вашите приятели! Благодаря ви!
