книги

“Искам да започвам и приключвам връзки като книги. Кoгaто свърша едната просто да посягам към следващата. Опознавала съм я, харесвала съм я (или пък не съвсем), смяла съм се, плакала понякога, научила съм нещо ново и в един момент искам/ не искам, свършва. “ Мария Василева

Прочетох това преди време. Смятам, че звучи прекрасно. Накара ме да се замисля за доста неща и по-скоро не да го свържа конкретно с връзките, а с живота и всичко случващо се в него. Тези, които ме познават, знаят, че много обичам да чета. Имам толкова много книги. Винаги се чудя, защо просто не си взема карта за някоя библиотека, да ги взимам, да ги чета и после да ги връщам.

Всеки път, когато си задам този въпрос, намирам и отговора… защото след всяка прочетена книга, тя сякаш става част от мен… аз взимам парченце от нея и тя ми дава парченце от себе си.

После я оставям на рафта на голямата си библиотека… понякога се сещам за нея, а понякога минават месеци, години без дори да си спомня, че е там.

Всяка прочетена книга ми дава свободата да използвам въображението си, да преживея случващото се в нея по начин, по който аз искам. По начина, по който аз виждам света.  Потапяш се в страниците, където откриваш повече от това, което мислиш, че вече знаеш за себе си.

Всяка (още…)