Защо колкото повече остаряваме, толкова повече страдаме?
„Най- дълбокото лично поражение, което понасят хората, се измерва с разликата между онова, което сме способни да станем, и онова, което сме станали в действителност.” Ашли Монтегю
Понякога много ми се иска повече хора да виждаха света, такъв какъвто аз го виждам. Понякога ми се иска хората да вярваха повече в своето величие, в неограничените си способности, в красотата на живота и в това, че съдбата не се опитва всячески да ни направи нещастни- напротив, всичко, което се случва има за цел само да ни помогне да израснем и да бъдем по-щастливи.
Ден след ден, колкото повече растем на години, толкова по- тъжни, по-угрижени, по-притеснени и разочаровани оставаме. Забелязали ли сте децата? Те наистина знаят как да се наслаждават на живота… колко парадоксално! Уж крехки и неопитни, а всъщност явно знаят за живота много повече от нас.
Ще кажете, че още не са им се случили предателството, разочарованието, обидата, провала… но знаете ли какво? Един много мъдър човек веднъж ми каза, че диамантът, за да стане толкова бляскав, красив и твърд, трябва да бъде обработван, шлифован. Същия този човек ми каза, че това се отнася и за хората- колкото повече изпитания преминаваш, толкова по-бляскав и красив трябва да ставаш. Изпитанията са „инструмента” на живота да те шлифова- да те направи по-хубав, по-ценен и по-твърд.
Питали ли сте се някога, защо с всяка изминала година, макар и да трупате повече опит и знания, ви става все по-трудно; чувствате се по-тъжни и объркани?
Аз си отговорих на този въпрос преди време, когато (още…)
