Разтягането не е решение – вижте защо задното ви бедро е натегнато
Днешната статия ще бъде посветена на мобилността и задното бедро. Сигурна съм, че тази тема засяга и вас. Опитайте се да се наведете и да пипнете земята с пръсти –…
Днешната статия ще бъде посветена на мобилността и задното бедро. Сигурна съм, че тази тема засяга и вас. Опитайте се да се наведете и да пипнете земята с пръсти –…
Всички във фитнес индустрията са луди на тема плочки и кореми, а моята страст винаги са били оформените крака и дупе. :) Освен хубавия външен вид, има нещо прекрасно в…
Както знаете обожавам хип тръстерите( вижте ТУК). За мен това е едно от най-добрите упражнения, което бихте могли да използвате, за да тренирате задното бедро и глутеусите си. Въпреки това, както всяко билатерално упражнение и хип тръстерите „позволяват” да „мамите”, като компенсирате дисбаланса в двата крака, натискайки повече на единия, отколкото на другия.
Лично аз имам дисбаланс между левия и десния си крак. Левият е по-слаб от десния и затова доста наблягам на унилатералните движения. Едно упражнение, което включвам в последно време с тази цел, са хип тръстерите на един крак. Уникално упражнение. Изглежда, като загуба на време, но както всяко упражнение, което изглежда лесно, когато си страничен наблюдател, в действителност се оказва доста трудно и изискващо, когато го пробваш на практика.
Първият ми сблъсък с хип тръстерите на един крак беше поредния удар за моето его! 😉 Тъй като правя хип тръстерите с два крака, със сравнително големи тежести 70-90кг., реших, че бих могла да преборя 40кг. с единия си крак.
Е опитите ми изглеждаха така (още…)
Как минава седмицата ви? Вероятно повечето от вас са почивка. Надявам се, че не сте превърнали почивните дни в мързелуване и че се наслаждавате на дълги разходки в някой парк или пък в планината. За мен седмицата минава добре. Моята не е почивна в смисъла, в който влагат повечето хора, но имайки предвид, че обожавам това, което правя за мен е удоволствие да „работя“ и тази седмица.
Благодаря ви за съобщенията, които ми изпратихте през изминалата седмица. Някои от вас ми пишат прекрасни неща и за мен е чест, че хора като вас четата блога ми! Благодаря!
Тази седмица реших да отговоря на въпросите кое упражнение ми помогна най-мнгоо, за да подсиля задното бедро и глутеусите си, каква добавка за по-бързо отслабване бих препоръчала и дали ще ям козунак и кифлички на Великден. (още…)
Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.
Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.
През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.
Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.
Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.
За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.
Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.
Просто отнема малко повече време.
Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.
Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.
Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!
Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.