Копнежът на сърцето…навикът на ума!
„(…) Мъдростта е тази, която ни води. Трябва да правим разлика между знание и мъдрост, защото те не са еднакви. Мъдростта няма нищо общо със знанието, има общо със свободата. Когато сте мъдри, вие сте свободни да използвате собствения си ум и да ръководите собствения си живот. Когато излекувате ума си, вие повече няма да бъдете наивни, а мъдри. (…) Когато станете мъдри, вие ще уважавате тялото си, ще уважавате ума си, ще уважавате душата си. Когато станете мъдри, животът ви ще се контролира от сърцето – не от главата. Няма повече да саботирате себе си, своето собствено щастие, своята собствена любов. Няма повече да носите цялата тази вина, няма повече да осъждате себе си. От този момент нататък, всички вярвания, които са ви правили нещастни, които са ви подтиквали към борба в живота, които са правили живота ви труден, просто ще изчезнат внезапно.“–Дон Мигел Руис
Винаги ми е било странно, когато хората твърдят, че страдат, защото следват сърцето си…истината е, че страдат, защото следват ума си, погрешните си вярвания… ограничаващите ги разбирания…
Никой човек не е страдал, когато е взел решението да последва сърцето си. Да, пътят може и да е бил дълъг, да е загубил хора, възможности, но в действителност те просто не са били предназначени да ви съпровождат по пътя към целта.
Често пъти хората се отказват от най-съкровените си желания, защото се самозаблуждават, че сърцето им нашепва да останат на мястото, където се намират в този момент…да бъдат заобиколени от хората в настоящето. И често пъти това ги кара да страдат. Често пъти се пускат по течението на живота и по пътя получават това, което друг не е поискал да вземе. Защото, когато се носиш по течението ти просто се сблъскваш с това, което ще се изпречи на пътя ти. Когато откажеш да поемеш отговорността за това в каква посока се развива животът ти, няма никакво значение на къде ще те отнесе течението, защото нито едно място няма да ти носи удовлетворение. Никъде няма да се чувстваш себе си. Никъде няма да се чувстваш пълноценен и завършен!
Колко пъти ви се е случвало да се примирявате с нещо или с някой, който в действителност ви носи повече болка, отколкото радост? Но вие (още…)
