раздяла

„Провалът и поражението са временни преживявания…”

Вчера вечерта се прибрах вкъщи. Имах желание да подготвя няколко статии за през седмицата, но се чувствах доста изморена. Понякога и аз имам моменти, когато умората ме наляга и сякаш нямам сила да правя нищо… и реших да не правя нищо! Избрах любимата си класическа музика да озвучава вечерната ми тишина, а аз потънах в размишления. Прекарах една на пръв поглед безцелна вечер, която обаче се оказа далеч от такава.

Всички спомени, всички равносметки, които си направих ми дадоха да разбера колко много съм се променила… или по- скоро колко много се е променило виждането ми за живота и всички преживявания, които го съпътстват!

Стигнах до заключението, че понякога сме инатливи ученици… и живота няма друг избор, освен да ни излекува от ината чрез разочарования! На моменти в съзнанието ми проблясваха спомени, които пораждаха странно чувство… спомени, които ме връщаха към моменти, в които сърцето ми беше сковано от нерешителност и страхът се беше заселил в душата ми! Моменти, когато се поглеждах в огледалото, а в отражението ме гледаше човек изпълнен с неудовлетворение,несигурност, болка и потънал в илюзорна действителност.

После неусетно се върнах тук…в сегашния момент и усетих облекчение… облекчение от това, че никакво поражение в бъдещето няма да ме нарани така дълбоко, както разочарованията в миналото! Питате се защо? (още…)