Болестта! Как намерих лек за нея?
В последно време философията ми за живота гравитира около разбирането, че другите съм аз. Всеки един човек, който срещам под една или друга форма е отражение на мен самата. Понякога се замислям за това как хората не могат да седят сами. Тишината на собственото им присъствие е прекалено силна, тягостна и непоносима.
Обичам да си представям живота и хората, които срещам така- всеки един човек, който срещна по пътя си е отражение на някоя моя черта в характера, на това което съм аз ( добро или лошо). Човек, който е, като подвижна табела, която се опитва да ми привлече вниманието. Нещо като наситен образ на част от мен. Защото нали знаете, че човек рядко бива привлечен от бледото изображение. Обикновено само „крещящото”, преувеличеното и „ненормалното” побутват любопитството ни и ни подтикват да търсим, за да открием.
Представям си, че всеки човек е пъзел, а срещите с другите в живота му, са възможност да събере всяко липсващо парченце и да го постави на мястото му- за да постигне цялостност и завършеност.
Всяка среща е мерило, за това (още…)
