Обречеността на живота
Мислех си за живота на повечето хора. За хипнотичния начин, по който живеят и монотонността на ежедневието, в която загубват себе си и в която погребват истинските си желания и интереси.
Още от деца, обществото прави и невъзможното, за да изкорени всяка капка инициативност, уникалност и желание за себереализиране. Прави и невъзможното, за да ни накара да повярваме в обречената повтаряемост на живота и да ни вмени чувството на безизходица.
Някои се съпротивляват, други бързо позволяват да бъдат моделирани от „струга” на общоприетото, „нормалното“.
Така животът на мнозина, преминава не в опит да открият своята уникалност, своите способности и да ги реализират, а просто в това ден след ден да потвърждават описанието на света, в което са ни накарали да повярваме.
Мнозина прекарват живота си, взимайки от всеки ден само това, което ще подсили убеждението, че животът е (още…)
