За теб… такъв, какъвто си те спомням!
Беше един от онези студени дни- сякаш небето страдаше за нещо, а сълзите на дъжда се стичаха по прозорците на стаята ѝ. Дали се опитваше да съчувства на времето или пък то съчувстваше на нея- по бузите ѝ се стичаха сълзи, които бяха само външен израз на това, което се случваше в душата ѝ.
Отново спомен от миналото, беше изпаднал, като стара изрезка от списание, за чието съществуване си забравил и в един следобед, сякаш те вика от рафтовете на библиотеката, взимаш го и изрезката се изплъзва измежду страниците. Използва моментът, като опит за бягство от забравата, която я е притискала измежду страниците на старото, непотребно списание.
Има такива моменти, когато спомените от миналото се изплъзват- в опит за бягство от клетката, в която сме ги заключили и после сме потурчили в някой отдалече ъгъл на душата си.
Спомени, които се завръщат от забравата и насищат настоящето със своето присъствие. Спомени, които носят със себе си горчивия привкус на отминали емоции, които ни се иска повече да не преживяваме.
Има моменти, когато спомените от миналото се завръщат в настоящето.
Спомени, които отчаяно искаш да проектираш в сегашния момент, да ги изживееш отново или пък да срещнеш хората, които са били част от тях- да ги поканиш отново в настоящето си и да напишете нова история на вашите взаимоотношения.
Такава, където независимо от перипетиите през, които „героите” минават през страниците, овековечаващи живота им, чувството на сигурност, усещането за споделеност и любовта им не биват разрушавани, а само укрепвани, след всяко премеждие.
Моменти, в които ти се иска да сграбчиш спомена, да спреш времето и да го разтеглиш- просто, за да си дадеш още една възможност, още няколко откраднати мига, в които да видиш къде всичко се обърка.
Моментът, когато животът ти прилича на часовник, където всеки миг е отминаваща секунда; всеки миг е само бясното препускане на стрелките, за които връщане назад няма.
Животът ти бавно, но ритмично се стича по циферблата, а на теб ти се иска да спре. Иска ти се всичко да застине, точно в (още…)
