минало

Разхождаше се из коридорите на живота, където като книгите в библиотека, по „рафтовете” бяха подредени хиляди човешки животи. Всеки един от тях си имаше корица… собствено лице и собствено заглавие.

Понякога е странно как сред толкова много книги, се намира една, която те привлича и ти не можеш да откъснеш мисълта си от нея. С нищо не се откроява от другите, но ти някак знаеш, че в нея има нещо различно.

Сякаш в притихналия миг, чуваш как тихо те вика и ти подсказва, че в нея има нещо, от което се нуждаеш. Нещо, което ще отговори на въпросите, които си задаваш– тези, които те държат буден във вечери, като предишната… тези, които те ръчкат рано сутрин и те карат да отвориш очи, още преди дори денят да се е събудил.

Животът е низ от въпроси и последващите ги отговори. Отговори, които се крият в опита, разочарованието, надеждата, любовта,омразата… в преживяното.

Веднъж един човек ми каза, че отговорите идват тогава, когато си зададем правилния въпрос. И може би това е проблемът, с който повечето хора се сблъскват. Липсата на ясна цел, липсата на ясна представа от какво имат нужда, за да насочат живота си в посоката, която желаят.

Обожавам да чета книги. Забелязвам, че те някак си ме намират. Винаги в точния момент. Винаги, когато успея сама пред себе си да си формулирам точния въпрос за това, което искам да разбера, изневиделица от рафта на библиотеката или пък в книжарницата, подходящата книга тихо ме вика. Разлиствам я и в нея се потапям в един различен, подреден свят. Където, ако прочетеш началото и края, биваш озадачен къде е връзката и как е възможно първоначланото действие, да отведе героите до крайния резултат.

Та не ви ли прилича това на живота? Където, ако знаеш само началото и края на една история, възникват куп въпроси, които никога нямат правилен отговор.

А в действителност това, което съдържат (още…)