магията е в очите

„Понякога не издаваме звук, но очите могат да крещят…“-Радослав Гизгинджиев

Казват, че в очите е събрана магията на хората и че очите са прозорец към човешката душа. Не е ли странно? Понякога съдим за хората според това, което има около тях, според материалните вещи, които притежават и погълнати от блясъка наоколо, забравяме да се взрем в очите им… и да забележим, че доста често хората, които привидно имат всичко, всъщност са бездомници… бездомници в своята душа…

Замислих се за болката… за тази, която попива в тялото и която деформира всяка една клетка в теб. За болката, която преминава през тялото ти и после никога не го оставя същото… понякога болката тежи… тежи толкова много, че те повлича със себе си и те захвърля в свят, където спасението изглежда, като истинска утопия…

А понякога, болката тежи толкова много, че просто се откъсва… товар, който до днес тежи на плещите ти,а в един момент е толкова непоносим, че го изпускаш…

За момент си мислиш, че си загубил нещо, което е част от теб и в следващия миг, осъзнаваш, че си се отървал… отървал си се от всичко, което ти е пречело да бъдеш с най-важния човек в живота си… човекът, който (още…)