Бъдещето, което ни причаква!
…не го четете, защото ще ви заболи да разберете, че вие носите отговорност за живота си и никой друг няма вина за случващото се!
…защото подсъзнанието ни е кошчето на съзнанието…
Нещо, като мястото, където отиват отпадъците на това, което най-често ангажира ума ни!
Където най-натрапчивата мисъл се разсъблича и изплъзва същността си…
И прекалено заети да я видим ѝ позволяваме да отнесе със себе си същественото. Докато ние си седим в настоящия момент и се измъчваме, че не можем да открием отговора, който търсим…
А той, също както ценната ни вещ, която случайно сме изхвърлили в боклука, почива в нашето подсъзнание и чака подходящия момент, за да се материализира…
Тук се сещам, че рядко си даваме сметка, че именно все още невидимото бъдеще, а не вече видяното (още…)