Писмо до тези, които ме разочароваха…
Непрекъснато се вглеждам в хората. Не ги гледам втренчено. Не ги изучавам с поглед… изучавам ги с ума си. Както знаете смятам, че светът на всеки от нас е отражениение на това, което сме. Убедих се, че хората, които срещам, в повечето случаи са това, което съм аз. Дават ми възможност да се видя отстрани. Чрез тях имам възможността да открия вътрешните си маски; слабостите, които съм облякла в отричане; страховете, които съм покрила с отчуждение.
Отделям достатъчно внимание на всеки и му отреждам място в живота си. Колкото повече се питам защо срещам дадени хора и какво е общото помежду ни, каква е ролята им и какво се опитват да ми покажат, толкова (още…)