2 признака за бавен метаболизъм
Преди време, водих лекция на тема за някои от индикациите, които да следим, за да разберем какво е състоянието на метаболизма ни и разбира се, какво да направим, за да…
Преди време, водих лекция на тема за някои от индикациите, които да следим, за да разберем какво е състоянието на метаболизма ни и разбира се, какво да направим, за да…
Тъй като е сезонът на гриповете и много от вас ми пишат съобщения с въпроса : „Как да подсиля имунната си система?”, реших да споделя малко размисли и страсти с вас, както и методите, които лично аз използвам, когато усетя, че някой грип прави опит да се натрапи в иначе здравото ми тяло.
Първо, искам да отбележа, че имунната система е сложна система от органи, тъкани, клетки и клетъчни продукти, които неутрализират потенциални патогенни организми или без да си придаваме важности – това е „охранителната система” на организма, която ни предпазва от чужди натрапници, които изглеждат съмнителни за здравето и правилното функциониране на организма.
1.Анатомичната бариера– това на практика е кожата и лигавиците.
2.Вродената– не специфична имунна система- това е така да се каже общия отговор на организма към бактериите, които все пак са си проправили път през анатомичната бариера. Тази система не е специфична и това означава, че третира горе долу по един и същи начин всички натрапници.
3.Адаптивната– специфична имунна система- това е най-висшият „вид” имунна система, тъй като тя „запаметява” случаите, в които тялото е излагано под действието на различни микроби, бактерии и вируси.
Препдолагам, че точно тя е тази, към която съвременната медицина и нейните „рожби”- противогрипните ваксини се целят- инжектират ви малка част от вируса, така че тялото да намери механизми, с които да се справи с него, т.е. да се адаптира и после, когато вирусът се опитва да ви покоси, се предполага, че трябва вече да имате изградена защита към точно този вид натрапници.
Ако трябва да съм честна, най-добрия начин да подсилите имунната си система, е като спрете да избягвате природата и всичко свързано с нея! А какво имам предвид?
Съвременния начин на живот е нещо, като отчаян опит по всевъзможни начини да избягваме природата и цикличността, която ѝ е присъща.
Като започнем от всякакви удобства- коли, климатици, затворени и отоплени помещения за социализация, отдих, хранене; минем през всички съвременни лекове и разнежените ни тела, които сме обучили да се сриват и при най-малкото неразположение, както и последващия ни опит да се вдигнем на крака, като се тъпчем с хапчета и прахчета, дори за най-малката болежка, са превърнали тялото ни от изключително способна, устойчива „машина”, в крехка, неустойчива „бръкма” ( извинявам се за думата).
Лично аз смятам, че когато е необходимо, трябва да се възползваме от напредъка в съвременната медицина, но когато ситуацията не е спешна, трябва всячески да се въздържаме от нея. Както се казва „ и с антибиотик и без антибиотик, все за 7 дена ще се оправиш”.
В природата съществуват доста „лекове”, които можем да използваме, като превантивна мярка и като начин да дадем едно солидно рамо на имунната си система. А ето ги и моите топ 5: (още…)
Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.
Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.
През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.
Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.
Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.
За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.
Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.
Просто отнема малко повече време.
Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.
Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.
Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!
Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.