его роли

Тишината на ранното утро- откраднатите моменти от деня, когато всички и всичко спи. Оставаш насаме със себе си, с истинската си същност- тази неподправената. Истинската ти същност, която не изкривяваш и не украсяваш с цел да се впишеш в нечии представи, очаквания или пък просто с първичното желание да бъдеш приеман и харесван. Моментите, когато си Ти в цялата си пълнота- комплекс от противоположностите, които се таят в душата ти и които ежедневно се борят за контрол над мисълта ти и владение върху личността ти.

Днес ми се пише за…егото- първоизточника на всяка една емоция, на всяко едно действие, което бива провокирано.

Мисля, че мога да напиша книга за егото и неговите проявления; за неспособността ни да го използваме осъзнато и да си боравим с него, като с оръжие, с което да завоюваме живота, към който се стремим; за лекотата, с която му отстъпваме „шофьорското място“ и му позволяваме да ни води по път, който ненавиждаме.

Ако трябва да обобщя философията си за живота, то бих казала, че егото е най-голямата ни сила и най-голямата ни слабост; неспособността да се наслаждаваме на живота идва от неспособността да разбираме егото си.

Много от нас са в непрестанната вихрушка на емоциите, които не могат да бъдат овладени, защото сме загубили способността си да наблюдаваме преживяванията си и да ги отсяваме според собствените си желания и представи. Откъсваме се от себе си и се фокусираме върху тези, които ни обкръжават. Вероятно прекършени от тежката задача да опознаем същността си, търсим място и обект върху, който да проектираме всичко, което сме неспособни да разпознаем в себе си и всичко, което демонизираме в съответствие с личните си интереси.

Животът на повечето хора е живот изпълнен с битки с егото- живот изпълнен с битки със самите себе си. Заблуждаваме се, че врагът е външния свят, а врагът сме самите ние. Успокоим ли себе си, ще успокоим и това, което ни обкръжава. Опознаем ли себе си, ще се научим да разпознаваме и животът, който се случва около нас.

Егото и борбата с него! Всъщност (още…)