4 упражнения за гръб, които не правите – а би трябвало!
Винаги се изненадвам, когато някой каже, че му е скучно да ходи на фитнес – „все едни и същи упражнения”. Както обичам даказвам „скучно им е само на скучните хора”.…
Винаги се изненадвам, когато някой каже, че му е скучно да ходи на фитнес – „все едни и същи упражнения”. Както обичам даказвам „скучно им е само на скучните хора”.…
Сигурна съм, че в бъдеще ще има още такива упражнения, за които ще променя мнението си! Но не ме притеснява факта да го кажа. Знам, че тепърва има още много да науча и неща, в които вярвам днес, през призмата на знанията и опита ми утре, може да изглеждат грешни.
Днес искам да ви споделя мнението си за (още…)
Кое е едно от упражненията, което всеки трениращ иска да прави? НАБИРАНИЯ!
Нямате представа колко време съм прекарала да си мечтая за заветния момент, когато ще отида на стадиона, ще се доближа до лоста, хората ще ме погледнат, аз ще скоча, ще сграбча лоста и ще се набера!
Проблемът е, че преди прекарвах доста време да си го мечтая, но винаги си намирах извинения. Както знаете съм имала доста проблеми с раменете, вадила съм ги 5 пъти, разкъсвала съм връзки, сухожилия, капсула и т.н.
Спомням си, когато започнах да вдигам тежести как всички ме питаха колко набирания правя, а аз с мъка на сърцето обяснявах, че не мога да се набирам. Помня даже как нощем сънувах, че се набирам и се събуждах разочарована, че е било просто сън.
Бях приела факта, че всеки мой опит да се набера ще бъде винаги един и същ- ще се хващам за лоста, всички ще ме гледат, аз ще давам всичко от себе си поне малко да свия ръцете си, а накрая ще си вися, като пране на простор и всички ще ме гледат съжалително.
Проблемът с това да приемеш, че съществуват ограничения е, че никога не успяваш да достигнеш истинския си потенциал. Затова един ден реших, че ще опитам. Независимо колко време ще отнеме, аз ще опитам!
Година по-късно вече се набирам и независимо дали съм на разходка в парка, с официална рокля, дънки или анцуг, видя ли лост никога не пропускам да се набера и да се чувствам горда с това, което постигнах с много труд!
Затова днес ще ви дам няколко съвета как и вие да постигнете целта си и да се наберете. (още…)
Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.
Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.
През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.
Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.
Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.
За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.
Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.
Просто отнема малко повече време.
Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.
Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.
Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!
Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.