8 упражнения за стегнато дупе, без да увеличавате обема на краката си
Тренирам с много жени. Първоначално, повечето от тях, са раздвоени между митовете за жените и тежестите и вътрешното си усещане за това кое е правилно. Идват да тренират при…
Тренирам с много жени. Първоначално, повечето от тях, са раздвоени между митовете за жените и тежестите и вътрешното си усещане за това кое е правилно. Идват да тренират при…
Е, добре! Не само за задното бедро, но се опитвах да ви привлека вниманието! 🙂
Едно доста подценявано и рядко изпълнявано упражнение в залата, това е т.нар. „добро утро”. За съжаление също както тягата и клека, така и „добро утрото” незаслужено си е спечелило лоша слава. Интересно! Всички УНИКАЛНИ, абсолютно необходими за всеки здрав човек упражнения, биват отричани и заклеймявани, като опасни! Нищо чудно, че повечето хора прекарват времето си в залата чекнейки се по разни странни машини и нищо чудно, че толкова хора имат изкривена стойка, болки в кръста и гърба и т.н.
Едно от най-добрите упражнения, които можете да правите, за да засилите задната си верига- задното бедро, дупето, еректорите е „доброто утро”. За съжаление хората рядко отделят времето да научат правилното му изпълнение и обикновено опитите им завършват със силни болки в кръста или гърба. От там тръгват и митовете колко опасно е това упражнение!
Е, искам да ви кажа, че са малко упражненията, които могат да допринесат толкова много, за това да се отървете от болежките в гърба и кръста, както може да помогне „доброто утро”. Точно така! Не да ви навреди, а напротив, да ви помогне!
Освен, че ще ви помогне да изваете силно и хубаво задно бедро, да постегнете малко дупето си и да подсилите мускулите на кръста, доброто утро е (още…)
Обикновено всеки ден тренирам по едно и също време и затова и засичам едни и същи хора в залата и на стадиона. От доста време наблюдавам прогреса на някои от тях и липсата на такъв у други. Непрекъснато анализирам собствените си грешки и грешките на другите. Това, което винаги ми прави най-голямо впечатление е колко време отделят хората, за да тренират горната част на тялото си и колко рядко се спират на долната част на тялото- краката и дупето.
Не знам защо, но аз обожавам да тренирам краката си. Винаги се чудя как хората могат да пропускат удоволствието от това да правиш тежки клекове, тяга, напади и т.н.
Затова днес реших да споделя с вас любимите си упражнения за крака и дупе, така да се каже! (още…)
Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.
Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.
През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.
Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.
Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.
За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.
Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.
Просто отнема малко повече време.
Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.
Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.
Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!
Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.