Спрете да разочаровате себе си
“Ежедневният кураж има малко свидетели. Но той не е по-малко благороден, въпреки че пред теб не бият барабани и тълпата не скандира името ти.”
Когато играех баскетбол, имах удоволствието да играя на доста престижни състезания. Играла съм в огромни зали, пълни с хора, които се надяват да се провалиш и такива, които изгарят от желание да успееш.
Не мога да опиша с думи, чувството да си на терена. Да остават броени секунди до края на мача и всичко да е в твои ръце- от теб да зависи дали ще поемеш отговорността да стреляш и да вкараш победния кош, да се чувстваш удовлетворен от себе си и освен това да изпълниш сърцата на хората в залата с щастие и гордост! Адреналинът е толкова висок… помня онова чувство, сякаш нещо дълбоко в теб се събужда и напира да избухне на повърхността. Кълбо от мотивация, страст, желание, примесени с леко чувство на страх, но в същото време нестихващ устрем да дадеш най-доброто от себе си!
Моментите, когато всички затаяват дъх в очакване на това, което ще направиш. Това са моментите, когато или събираш всичките си сили, изправяш се срещу страховете си и се осмеляваш да летиш… или напротив позволяваш на несигурността и съмненията да те обземат и се научаваш да падаш!
Казват, че (още…)
