For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Защо колкото повече остаряваме, толкова повече страдаме?

Прочети цялата статия

51
Снимка: http://truhealthquest.com

„Най- дълбокото лично поражение, което понасят хората, се измерва с разликата между онова, което сме способни да станем, и онова, което сме станали в действителност.” Ашли Монтегю

Понякога много ми се иска повече хора да виждаха света, такъв какъвто аз го виждам. Понякога ми се иска хората да вярваха повече в своето величие, в неограничените си способности, в красотата на живота и в това, че съдбата не се опитва всячески да ни направи нещастни- напротив, всичко, което се случва има за цел само да ни помогне да израснем и да бъдем по-щастливи.

Ден след ден, колкото повече растем на години, толкова по- тъжни, по-угрижени, по-притеснени и разочаровани оставаме. Забелязали ли сте децата? Те наистина знаят как да се наслаждават на живота… колко парадоксално! Уж крехки и неопитни, а всъщност явно знаят за живота много повече от нас.

Ще кажете, че още не са им се случили предателството, разочарованието, обидата,  провала…  но знаете ли какво? Един много мъдър човек веднъж ми каза, че диамантът, за да стане толкова бляскав, красив и твърд, трябва да бъде обработван, шлифован. Същия този човек ми каза, че това се отнася и за хората- колкото повече изпитания преминаваш, толкова по-бляскав и красив трябва да ставаш. Изпитанията са „инструмента” на живота да те шлифова- да те направи по-хубав, по-ценен и по-твърд.

Питали ли сте се някога, защо с всяка изминала година, макар и да трупате повече опит и знания, ви става все по-трудно; чувствате се по-тъжни и объркани?

Аз си отговорих на този въпрос преди време, когато (още…)

Когато всичко се променя, промени всичко….

Прочети цялата статия

183

Когато ти решиш да си заминеш,
не ме поглеждай във очите!
Върви си без да се обръщаш!
Тръгни по прашните пътеки,
сред камъни, разруха и сълзи….
Иди си без да се обръщаш…
И аз ще гледам дълго подир теб,
с очи ще следвам всяка твоя стъпка,
а устните ми нежно ще мълвят
единствено звука на твойто име….
Но ти върви! Не се обръщай, мили!
По изгрева загубил красотата,
по птицата забравила да пее,
по цветето невкусило земята –
ще разбера, че ти не си до мене…
И с хладна болка ще възкръсне в мен
една искра отдавна угасена,
една искра в замръзналите вени,
една искра от самота родена…
Ще стана тихо и с приведена глава
…ще се завърна в стаята позната,
а там на масата, оставена сама,
в недоизпитата от тебе чаша
ще видя, зная, твойто отражение,
ще вкуся в парещо опиянение
дъха, навяващ спомена за теб
и ще се втурна бързо пак навън….
Ще търся дълго сляпа в тъмнината,
във силуета тайнствен на луната
очите, молещи за прошка.
И по тях
ще разбера,че пак към мен се взираш…
Затуй, решиш ли ти да си заминеш,
тръгни си,
без да се обръщаш,
мили!

Красиво е нали? Чудите се какво по дяволите прави това стихотворение в тази статия… какво значение има за нас тази човешка драма…

Какво виждате в редовете горе? Болка, тъга,изгубена мечта, съжаление,тревога,страх,разочарование, може би надежда… различни емоции, които раздират човешката душа… и всички те могат да бъдат обобщени в едно – ПРОМЯНА!

Всяко едно събитие в живота ни, води до някаква промяна. Понякога промените са малки и не ги усещаме,а друг път са разтърсващи и преобръщат живота ни. За повечето от нас промените ни струват скъпо– много сълзи, безсънни нощи, въпроси без отговор, задушаваща болка, спомени, които сякаш с голи ръце, ровят в раните, които хората от миналото са отворили в сърцето ни.

Тези дни прочетох една книга, където авторът казва, че „нищо няма свой собствен смисъл, освен този, който ние му придаваме.”  Едно изречение, което има силата да промени живота ви и начина по който приемате и преживявате обратите, които ви застигат.

Промяната, буквално означава нещо ново, нещо различно. И точно това я прави толкова страшна. Ние сме свикнали да живеем монотонно. Всеки ден да прилича на предходния. Всичко да бъде сигурно и да не ни се налага много, много да се адаптираме към различни хора и ситуации. И винаги, когато се случи нещо, което застрашава това еднообразие, ние се плашим и се вкопчваме във вчера. Вкопчваме се в това, което до сега ни е давало сигурност, това, което не ни е предизвиквало всеки ден да се борим, да се доказваме пред себе си и да тръпнем в очакване какво ще се случи…

Защото всичко ни е гарантирало сигурност… сигурността, че утрешния ден (още…)

Моята лична изповед: За душевния глад и емоционалното хранене…

Прочети цялата статия

509

Нека ви задам един въпрос! Харесвате ли себе си и приемате ли човекът който сте (с грешките, които сте правили,трудните моменти, които сте преживявали, моментите, когато сте били разочаровани от себе си и тези, когато сте се гордеели с постиженията си)?

Аз трябва да ви призная нещо! Аз не винаги съм харесвала себе си! Имаше момент в живота ми, когато дори ми беше трудно да се понасям. След разочарованията свързани с баскетбола, прекарах няколко години на самосъжаление и себе разрушаване. Непрекъснато седях и си припомнях миналото. Не исках да го напусна и никога не бях в настоящия момент. В такива етапи от живота си,хората прибягват до различни „методи” за справяне с болката и тъгата- моето беше емоционалното тъпчене. Да, казах го! Не сте само вие! Аз също съм го правила, много повече, отколкото предполагате.

Моментите, когато болката разкъсва сърцето ти, а ти искаш успокоение. Моментите, когато вината, (още…)

Какво бих казала на по-младото си Aз?

Прочети цялата статия

91

1.Бих си казала, че каквото и да се случва животът е прекрасен. А тежките моменти, макар и трудни за превъзмогване са най-големият подарък, който можем да получим, защото винаги ни преподават важен урок, който ако имаме силите да запомним и научим, прави остатъка от живота ни по-хубав и поносим!

2.Бих си казала, че най-важната връзка в живота ми е връзката със самата мен! Че трябва да харесвам и обичам себе си, защото така дори и някой да се опитва да ме нарани или не ме обича, никога няма да ми е самотно, защото ще бъда в мир със себе си! А вътрешния мир е необходимото условие, за да се чувстваш спокоен и щастлив!

3.Бих си казала, че животът ти е такъв, какъвто сам си го направиш! Бъдещето ще бъде такова, каквото го поискаш. Ако искаш да се наслаждаваш на красотата и любовта, светът ще бъде изпълнен с красота и с любов. Прекалено лесно е да се подадеш на негативизма и критиката.

4.Бих си казала, че не перфекционизмът трябва да е моята цел, а прогресът, защото животът не е спирка, а път без край. Само тези, които умеят да се движат, променят и адаптират, успяват да изживеят живота си достойно и стойностно!

5.Бих си казала, (още…)

Поканете слабата си страна на ринга, за да разберете колко крехка всъщност е тя!

Прочети цялата статия

39

Всеки един от вас е имал етапи в живота си, когато вътрешния ви глас, започва да взима превес над разума и емоциите, казвайки ви, че сте прекалено уморени, прекалено болни или прекалено слаби, за да продължите.

Момент, когато всячески се опитвате да убедите себе си, че сте прекалено дебели, за да носите тази рокля, прекалено стари, за да се състезавате или прекалено млади, за да получите мечтаната работна позиция.

Това чувство понякога е толкова съкрушително и непреодолимо…струва ви се, че сте обзети от скептицизъм, отвращение и апатия. Опитвате се да рационализирате негативните мисли, казвайки си: „ Хей, всичко е наред… трябва да приема, че реалността е такава. Тези рокли са за кльощави момичета, състезанията са за младоците, а работата…е, ще се потрудя още няколко десетилетия и да се надяваме, че ще стигна до там.”

Но истината е, че вътрешно изпитвате омраза към себе си. Презирате наднорменото си тегло, възрастта ви, неопитността и каквато и друга слабост да мислите,че имате. Иска ви се да бяхте по-безстрашни, амбициозни или уверени, но жизнения ви опит ви е предал добри уроци и непрестанно ви напомня за слабостите ви…как бихте могли да спорите?

Истината е, че човек (още…)

Все още ли вярвате на тези ЛЪЖИ?

Прочети цялата статия

133

 

„Не тренирам,защото вече имам деца.“

Image source: http://www.nytimes.com

Сигурни ли сте, че това е причината да не тренирате? Или просто използвате децата си, като извинение, за да се чувствате по-добре за себе си? (ТЯ също има деца, но е в перфектна форма ТУК)

Image source: http://tucsoncitizen.com/

„Не мога да влезна във форма, защото съм на години. Възрастните хора не могат да тренират!“

Image source: http://www.crossfitwatertown.com/2010/09/13/what-is-old-school/

Да бе! И аз така си помислих! Възрастните МОГАТ да тренират. Всъщност те могат да получат доста повече ползи от тренировките, отколкото от седенето на дивана! Направете ми една услуга! Отидете на google.com, напишете „old people working out“. Вижте как другите на вашата възраст тренират, оставете извиненията вкъщи и излезте навън, за да направите нещо полезно за себе си!

„Прекалено съм зает/а! Нямам време!“ (още…)

А на вас иска ли ви се да почивате от живота си?

Прочети цялата статия

76
Инес Субашка

„Вместо да се чудите кога ще е следващата ви почивка, направете така, че да изградите живот, от който да не ви се иска да си почивате.”- Сет Годин

Повечето хора свързват настъпването на лятото с така наречения почивен сезон. Всички тръпнат в очакване да отидат на море… да дойде време за така бленуваната почивка. Ако случайно някой няма възможност да се измъкне от работа и да отиде на ваканция, настъпва чувство на самосъжаление, чувство на лишение и тъга.

Лично аз не съм ходила на море от три години, но не изпитвам абсолютно никакви чувства на лишение. Всички ме питат кога ще ходя на почивка и дали съм планувала нещо и когато кажа „Не! Честно казано аз харесвам нещата, които правя и ми е по-хубаво да седя в София.”, получавам един странен, объркан поглед.

Може би хората си казват „Тази е луда. Май си няма личен живот.” Истината е, че (още…)

Животът е като пиано с черни и бели клавиши… в един момент осъзнаваш, че черните клавиши също създават музика!

Прочети цялата статия

91
Image source: http://newhottopics.blogspot.com

Последните две седмици имам доста работа, а в понеделник имам държавен изпит и ми се налага и да уча. Затова тази седмица статиите може и да не са толкова „образователни”, колкото би ми се искало, но обещавам от следващата седмица всичко да си е отново в ритъм! За сметка на това, тази седмица съм повече на вълна мотивация, тъй като от време на време се чувствам доста уморена, а това в съчетание с голямата ми амбициозност, има нужда от „подправките” наречени мотив, вдъхновение и желание!

Вчера отидох рано сутринта на стадиона и реших да потегля гуми. Много обичам гумите. Ако трябва да избирам любимото ми тренировъчно „пособие”, то това ще бъдат гумите!

Правих нещо,като интервални „спринтове” с гумата. На последния интервал, вече бях доста изморена. Имах още около 15 метра до „финалната линия”, а ми се струваше толкова далече. В този момент през ума ми мина мисълта  просто да забавя темпото и да финиширам по-бавно. Тогава вътрешния ми глас взе всичко в свои ръце и както обикновено не ми позволи да се откажа.

Има моменти, когато нещо ти е трудно и ти се иска да се откажеш. Сякаш цялото ти тяло крещи да спреш и изведнъж, сякаш от нищото, се разпалва едно желание и страст да бъдеш победител- да победиш мислите си, страховете си, умората и желанието да се откажеш!

В онзи момент си спомних за ето това клипче. (още…)

Моля ви критикувайте тази статия!

Прочети цялата статия

107
Снимка: http://throughendangeredeyes.blogspot.com

Разхождах се в парка…

Оглеждах се наоколо…

И забелязвах хора, които се карат, хора които се присмиват на другите и такива, които критикуват…

Тогава се замислих, че е доста по-лесно да разрушаваш, отколкото да изграждаш…

… по-лесно е да критикуваш, отколкото да се опитваш…

…по-лесно е да се караш, отколкото да се замислиш и да обясниш…

…по-лесно е да се подиграваш на другите, отколкото да преглътнеш егото си и да се опиташ.

Замислих се, че да изграждаш, да действаш, да обясняваш, да се опитваш и да бъдеш някой е много по-трудно, защото отнема време, усилия, силна воля да издържиш, цел, визия, план…

А това да се присмиваш, да критикуваш, да си гаден към някого е много лесно. Всичко, което ти трябва е да си отегчен до смърт от собствения си живот и да запълваш времето си с живота на другите.

Какво не им е наред на (още…)

Страх ви е от вдигането на тежести? Прочетете това и помислете пак!

Прочети цялата статия

48
Снимка: http://marathonsweetheart.com

Тежести…

Защо вдигам тежести?

Какво придава такова значение на тренировките с тежести?

Отивам в залата…

Приближавам щангата, слагам дисковете и точно преди да застана под тежестта и да я вдигна, изпитвам нещо. Чувствам гъделичкане в стомаха си, чувствам как дланите ми се изпотяват, а сърцето ми започва да пие все по-бързо.

Усещам очакванията си, които се подреждат в ума ми, чакайки да продължа, да сграбча шанса и да преодолея страховете си… или да се прекърша, да се откажа и да си тръгна.

Усещам страховете си, които (още…)

И според вас това не е нормално? Побъркахте ли се?

Прочети цялата статия

46

Наричате това женствено и нормално…

Image source:https://www.facebook.com/KOMPLEXARI

Но наричате това “ прекалено мускулесто и ненормално“!

Смятате, че е нещо нормално да се храните така…

Image source: http://ayie-fast-food.blogspot.com/

Но „не разбирате“, когато някой се храни по този начин! (още…)

Дали тялото ви е това, което ви ограничава или съзнанието ви има нужда от промяна?

Прочети цялата статия

44
Снимка

Потенциал…

Всеки го има, но малко от нас го достигат!

Има хора, които вярват, че всеки се стреми към най-доброто, на което е способен- дали ще бъде да получи най-добрата възможна работа, най-високият резултат на изпита, олимпийски рекорд или нещо друго…

Претендираме, че крайната ни цел е да бъдем най-добрата версия на себе си, да намерим правилната работа, да четем правилните книги или да ядем правилната храна, но истината е далеч не толкова интригуваща. Ако сме наистина честни, (още…)

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори