За въпроси и запитвания за всички online продукти, поръчки и рекламации: телефон: +359 877 963 124

Какво ми помогна да влезна във форма?

Прочети цялата статия

Инес Субашка

Трансформирайте психиката си

Всички големи промени, започват от психиката! Това е мястото, където трябва да „посеете” желание, за да то да „разцъфне” и да се превърне в действие, което после да доведе до успех!

Колко често започвате някаква промяна, без да вярвате в позитивния резултат? Колко често започвате нова диета, мислейки, че нищо няма да постигнете?

Колко пъти в живота си, сте имали чувството, че „финала” е на километри от вас, че обстоятелствата, са срещу вас и са доста повече, отколкото можете да понесете….а успехът изглежда невъзможен?

Това е психическа нагласа, с която няма да стигнете далеч! Искам да спрете с това! Престанете да измервате, колко голяма е пропастта между мястото, където се намирате сега и мястото, където искате да бъдете! Колкото повече причини си давате „защо не може да се случи”, толкова (още…)

Спрете да разочаровате себе си

Прочети цялата статия

Снимка: http://www.abc.net.au

“Ежедневният кураж има малко свидетели. Но той не е по-малко благороден, въпреки че пред теб не бият барабани и тълпата не скандира името ти.”

Когато играех баскетбол, имах удоволствието да играя на доста престижни състезания. Играла съм в огромни зали, пълни с хора, които се надяват да се провалиш и такива, които изгарят от желание да успееш.

Не мога да опиша с думи, чувството да си на терена. Да остават броени секунди до края на мача и всичко да е в твои ръце- от теб да зависи дали ще поемеш отговорността да стреляш и да вкараш победния кош, да се чувстваш удовлетворен от себе си и освен това да изпълниш сърцата на хората в залата с щастие и гордост! Адреналинът е толкова висок… помня онова чувство, сякаш нещо дълбоко в теб се събужда и напира да избухне на повърхността. Кълбо от мотивация, страст, желание, примесени с леко чувство на страх, но в същото време нестихващ устрем да дадеш най-доброто от себе си!

Моментите, когато всички затаяват дъх в очакване на това, което ще направиш. Това са моментите, когато или събираш всичките си сили, изправяш се срещу страховете си и се осмеляваш да летиш… или напротив позволяваш на несигурността и съмненията да те обземат и се научаваш да падаш!

Казват, че (още…)

Внимание: Най-очевидната причина за всичките ни терзания

Прочети цялата статия

„Докато поддържаш представата, че някъде там има някой, който ти причинява нещо, ти сам се лишаваш от способността да се намесиш. Едва когато кажеш „Аз го направих”, можеш да намериш силата да го промениш.”- Нийл Доналд Уолш

Звучи ли ви познато? Прекарваме дните и живота си, търсейки вината за несполуката, неосъществените мечти, пропуснатите възможности и провалените шансове, във всичко и всички освен в себе си. А нямате представа колко по-лесно е да промениш това, което правиш ти, отколкото онова, което прави друг!

На 23г. съм, а съм допускала в живота си повече грешки, отколкото можете да предполагате. Научила съм повече уроци по трудния начин, отколкото по лесния!

По принцип съм от хората, които изпитват чувства, даже много силни чувства, но рядко ги показвам. Това беше причината да започна да пиша блог- защото с белия лист мога да споделям всичко, което мисля и чувствам. А споделяйки го с вас, получавам възможността да срещна хора, които са също като мен. Хора които не съдят, не заклеймяват, не обвиняват. Хора, които приемат другите, знаят, че всеки върви по свой собствен каменист път, който оставя рани, белези и спомени, които тежат над всяко наше действие, всяка наша мисъл и всяка наша реакция!

Пишейки, всеки ден откривам себе си. Пишейки всеки ден намирам възможност да достигна до човека, който съм и който искам да бъда.

Не веднъж съм била на дъното. Не веднъж съм изпитвала разкъсваща тъга, обезкуражаващо отчаяние и нестихваща болка… до момента, когато осъзнах, че АЗ съм отговорна за степента, в която събитията влияят на живота ми.

Когато някой отправя обидни думи към мен, аз сама преценявам дали думите му описват мен или по-скоро са проекция на неговата вътрешна несигурност и опит за самозащита!

Никой не може да ви обиди, ако самите вие вътрешно нямате подобно мнение за себе си!

Когато нещата не се развият както сте очаквали, нищо няма силата да ви пречупи, освен ако не се отдадете на слабохарактерност и самосъжаление!

Трябва да осъзнаете, че не можете да промените външните събития! Не можете да промените това, което се случва. Но можете да промените вътрешното си преживяване! Можете да промените това как приемате промяната, неуспеха, разочарованията, загубата.

Както казва Нийл Уолш „Нищо няма свой собствен смисъл, освен този, който ние му придаваме”. Нито едно събитие в живота само по себе си н е болезнено. Болката е резултат от нашата оценка за събитията!

Прекарваме години наред, мислейки и анализирайки (още…)

Никога няма да узнаете нещата, които аз никога няма да забравя!

Прочети цялата статия

Четох нещо, което ме накара да се замисля за хората и трудностите, които преодоляват; за мечтите, които загърбват и върховете, които покоряват. Ходейки по улицата, в мола, супермаркета, офиса или…

Защо колкото повече остаряваме, толкова повече страдаме?

Прочети цялата статия

Снимка: http://truhealthquest.com

„Най- дълбокото лично поражение, което понасят хората, се измерва с разликата между онова, което сме способни да станем, и онова, което сме станали в действителност.” Ашли Монтегю

Понякога много ми се иска повече хора да виждаха света, такъв какъвто аз го виждам. Понякога ми се иска хората да вярваха повече в своето величие, в неограничените си способности, в красотата на живота и в това, че съдбата не се опитва всячески да ни направи нещастни- напротив, всичко, което се случва има за цел само да ни помогне да израснем и да бъдем по-щастливи.

Ден след ден, колкото повече растем на години, толкова по- тъжни, по-угрижени, по-притеснени и разочаровани оставаме. Забелязали ли сте децата? Те наистина знаят как да се наслаждават на живота… колко парадоксално! Уж крехки и неопитни, а всъщност явно знаят за живота много повече от нас.

Ще кажете, че още не са им се случили предателството, разочарованието, обидата,  провала…  но знаете ли какво? Един много мъдър човек веднъж ми каза, че диамантът, за да стане толкова бляскав, красив и твърд, трябва да бъде обработван, шлифован. Същия този човек ми каза, че това се отнася и за хората- колкото повече изпитания преминаваш, толкова по-бляскав и красив трябва да ставаш. Изпитанията са „инструмента” на живота да те шлифова- да те направи по-хубав, по-ценен и по-твърд.

Питали ли сте се някога, защо с всяка изминала година, макар и да трупате повече опит и знания, ви става все по-трудно; чувствате се по-тъжни и объркани?

Аз си отговорих на този въпрос преди време, когато (още…)

Когато всичко се променя, промени всичко….

Прочети цялата статия

Когато ти решиш да си заминеш,
не ме поглеждай във очите!
Върви си без да се обръщаш!
Тръгни по прашните пътеки,
сред камъни, разруха и сълзи….
Иди си без да се обръщаш…
И аз ще гледам дълго подир теб,
с очи ще следвам всяка твоя стъпка,
а устните ми нежно ще мълвят
единствено звука на твойто име….
Но ти върви! Не се обръщай, мили!
По изгрева загубил красотата,
по птицата забравила да пее,
по цветето невкусило земята –
ще разбера, че ти не си до мене…
И с хладна болка ще възкръсне в мен
една искра отдавна угасена,
една искра в замръзналите вени,
една искра от самота родена…
Ще стана тихо и с приведена глава
…ще се завърна в стаята позната,
а там на масата, оставена сама,
в недоизпитата от тебе чаша
ще видя, зная, твойто отражение,
ще вкуся в парещо опиянение
дъха, навяващ спомена за теб
и ще се втурна бързо пак навън….
Ще търся дълго сляпа в тъмнината,
във силуета тайнствен на луната
очите, молещи за прошка.
И по тях
ще разбера,че пак към мен се взираш…
Затуй, решиш ли ти да си заминеш,
тръгни си,
без да се обръщаш,
мили!

Красиво е нали? Чудите се какво по дяволите прави това стихотворение в тази статия… какво значение има за нас тази човешка драма…

Какво виждате в редовете горе? Болка, тъга,изгубена мечта, съжаление,тревога,страх,разочарование, може би надежда… различни емоции, които раздират човешката душа… и всички те могат да бъдат обобщени в едно – ПРОМЯНА!

Всяко едно събитие в живота ни, води до някаква промяна. Понякога промените са малки и не ги усещаме,а друг път са разтърсващи и преобръщат живота ни. За повечето от нас промените ни струват скъпо– много сълзи, безсънни нощи, въпроси без отговор, задушаваща болка, спомени, които сякаш с голи ръце, ровят в раните, които хората от миналото са отворили в сърцето ни.

Тези дни прочетох една книга, където авторът казва, че „нищо няма свой собствен смисъл, освен този, който ние му придаваме.”  Едно изречение, което има силата да промени живота ви и начина по който приемате и преживявате обратите, които ви застигат.

Промяната, буквално означава нещо ново, нещо различно. И точно това я прави толкова страшна. Ние сме свикнали да живеем монотонно. Всеки ден да прилича на предходния. Всичко да бъде сигурно и да не ни се налага много, много да се адаптираме към различни хора и ситуации. И винаги, когато се случи нещо, което застрашава това еднообразие, ние се плашим и се вкопчваме във вчера. Вкопчваме се в това, което до сега ни е давало сигурност, това, което не ни е предизвиквало всеки ден да се борим, да се доказваме пред себе си и да тръпнем в очакване какво ще се случи…

Защото всичко ни е гарантирало сигурност… сигурността, че утрешния ден (още…)

Моята лична изповед: За душевния глад и емоционалното хранене…

Прочети цялата статия

Нека ви задам един въпрос! Харесвате ли себе си и приемате ли човекът който сте (с грешките, които сте правили,трудните моменти, които сте преживявали, моментите, когато сте били разочаровани от себе си и тези, когато сте се гордеели с постиженията си)?

Аз трябва да ви призная нещо! Аз не винаги съм харесвала себе си! Имаше момент в живота ми, когато дори ми беше трудно да се понасям. След разочарованията свързани с баскетбола, прекарах няколко години на самосъжаление и себе разрушаване. Непрекъснато седях и си припомнях миналото. Не исках да го напусна и никога не бях в настоящия момент. В такива етапи от живота си,хората прибягват до различни „методи” за справяне с болката и тъгата- моето беше емоционалното тъпчене. Да, казах го! Не сте само вие! Аз също съм го правила, много повече, отколкото предполагате.

Моментите, когато болката разкъсва сърцето ти, а ти искаш успокоение. Моментите, когато вината, (още…)

Какво бих казала на по-младото си Aз?

Прочети цялата статия

1.Бих си казала, че каквото и да се случва животът е прекрасен. А тежките моменти, макар и трудни за превъзмогване са най-големият подарък, който можем да получим, защото винаги ни преподават важен урок, който ако имаме силите да запомним и научим, прави остатъка от живота ни по-хубав и поносим!

2.Бих си казала, че най-важната връзка в живота ми е връзката със самата мен! Че трябва да харесвам и обичам себе си, защото така дори и някой да се опитва да ме нарани или не ме обича, никога няма да ми е самотно, защото ще бъда в мир със себе си! А вътрешния мир е необходимото условие, за да се чувстваш спокоен и щастлив!

3.Бих си казала, че животът ти е такъв, какъвто сам си го направиш! Бъдещето ще бъде такова, каквото го поискаш. Ако искаш да се наслаждаваш на красотата и любовта, светът ще бъде изпълнен с красота и с любов. Прекалено лесно е да се подадеш на негативизма и критиката.

4.Бих си казала, че не перфекционизмът трябва да е моята цел, а прогресът, защото животът не е спирка, а път без край. Само тези, които умеят да се движат, променят и адаптират, успяват да изживеят живота си достойно и стойностно!

5.Бих си казала, (още…)

Поканете слабата си страна на ринга, за да разберете колко крехка всъщност е тя!

Прочети цялата статия

Всеки един от вас е имал етапи в живота си, когато вътрешния ви глас, започва да взима превес над разума и емоциите, казвайки ви, че сте прекалено уморени, прекалено болни или прекалено слаби, за да продължите.

Момент, когато всячески се опитвате да убедите себе си, че сте прекалено дебели, за да носите тази рокля, прекалено стари, за да се състезавате или прекалено млади, за да получите мечтаната работна позиция.

Това чувство понякога е толкова съкрушително и непреодолимо…струва ви се, че сте обзети от скептицизъм, отвращение и апатия. Опитвате се да рационализирате негативните мисли, казвайки си: „ Хей, всичко е наред… трябва да приема, че реалността е такава. Тези рокли са за кльощави момичета, състезанията са за младоците, а работата…е, ще се потрудя още няколко десетилетия и да се надяваме, че ще стигна до там.”

Но истината е, че вътрешно изпитвате омраза към себе си. Презирате наднорменото си тегло, възрастта ви, неопитността и каквато и друга слабост да мислите,че имате. Иска ви се да бяхте по-безстрашни, амбициозни или уверени, но жизнения ви опит ви е предал добри уроци и непрестанно ви напомня за слабостите ви…как бихте могли да спорите?

Истината е, че човек (още…)

Все още ли вярвате на тези ЛЪЖИ?

Прочети цялата статия

 

„Не тренирам,защото вече имам деца.“

Image source: http://www.nytimes.com

Сигурни ли сте, че това е причината да не тренирате? Или просто използвате децата си, като извинение, за да се чувствате по-добре за себе си? (ТЯ също има деца, но е в перфектна форма ТУК)

Image source: http://tucsoncitizen.com/

„Не мога да влезна във форма, защото съм на години. Възрастните хора не могат да тренират!“

Image source: http://www.crossfitwatertown.com/2010/09/13/what-is-old-school/

Да бе! И аз така си помислих! Възрастните МОГАТ да тренират. Всъщност те могат да получат доста повече ползи от тренировките, отколкото от седенето на дивана! Направете ми една услуга! Отидете на google.com, напишете „old people working out“. Вижте как другите на вашата възраст тренират, оставете извиненията вкъщи и излезте навън, за да направите нещо полезно за себе си!

„Прекалено съм зает/а! Нямам време!“ (още…)

А на вас иска ли ви се да почивате от живота си?

Прочети цялата статия

Инес Субашка

„Вместо да се чудите кога ще е следващата ви почивка, направете така, че да изградите живот, от който да не ви се иска да си почивате.”- Сет Годин

Повечето хора свързват настъпването на лятото с така наречения почивен сезон. Всички тръпнат в очакване да отидат на море… да дойде време за така бленуваната почивка. Ако случайно някой няма възможност да се измъкне от работа и да отиде на ваканция, настъпва чувство на самосъжаление, чувство на лишение и тъга.

Лично аз не съм ходила на море от три години, но не изпитвам абсолютно никакви чувства на лишение. Всички ме питат кога ще ходя на почивка и дали съм планувала нещо и когато кажа „Не! Честно казано аз харесвам нещата, които правя и ми е по-хубаво да седя в София.”, получавам един странен, объркан поглед.

Може би хората си казват „Тази е луда. Май си няма личен живот.” Истината е, че (още…)

Животът е като пиано с черни и бели клавиши… в един момент осъзнаваш, че черните клавиши също създават музика!

Прочети цялата статия

Image source: http://newhottopics.blogspot.com

Последните две седмици имам доста работа, а в понеделник имам държавен изпит и ми се налага и да уча. Затова тази седмица статиите може и да не са толкова „образователни”, колкото би ми се искало, но обещавам от следващата седмица всичко да си е отново в ритъм! За сметка на това, тази седмица съм повече на вълна мотивация, тъй като от време на време се чувствам доста уморена, а това в съчетание с голямата ми амбициозност, има нужда от „подправките” наречени мотив, вдъхновение и желание!

Вчера отидох рано сутринта на стадиона и реших да потегля гуми. Много обичам гумите. Ако трябва да избирам любимото ми тренировъчно „пособие”, то това ще бъдат гумите!

Правих нещо,като интервални „спринтове” с гумата. На последния интервал, вече бях доста изморена. Имах още около 15 метра до „финалната линия”, а ми се струваше толкова далече. В този момент през ума ми мина мисълта  просто да забавя темпото и да финиширам по-бавно. Тогава вътрешния ми глас взе всичко в свои ръце и както обикновено не ми позволи да се откажа.

Има моменти, когато нещо ти е трудно и ти се иска да се откажеш. Сякаш цялото ти тяло крещи да спреш и изведнъж, сякаш от нищото, се разпалва едно желание и страст да бъдеш победител- да победиш мислите си, страховете си, умората и желанието да се откажеш!

В онзи момент си спомних за ето това клипче. (още…)

Close Menu