For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124

Ако промените начина, по който гледате на нещата, променяте нещата, които наблюдавате

Прочети цялата статия

Разхождаше се сама, а сякаш нещо я следваше. Чувстваше осезателното присъствие на нещо, което винаги бе до нея, но никога не успяваше да го види- само да го усети. Когато…

IFS Journal 6: Психологията на супер-стимулите;моята стратегия за запазване на атлетично тяло по време на празниците, корекции в техниката на бг-клек

Прочети цялата статия

Благодаря на всички, които се абонират за IFS Journal-a- моето онлайн списание. Благодаря ви, че споделяте мнението си с мен; че отделяте време да ми пишете какво ви е харесало,…

Изкривената действителност

Прочети цялата статия

71

gabi-gulubi

Умът обича да се привързва. Да смалява и принизява преживяванията и съществуването, за да ги побира и опакова в рамките на познатото.

Умът обича да поставя етикети на реалността и да я подрежда в предсказуем ред на случване. Етикети, които не ни позволяват да надзърнем в необятността на Вселената и да черпим от нейното изобилие. Етикети, които очертават периметъра на нашето съществуване. Зидове, които ни държат в плен, пораждат усещане за безизходица и поддържат представата, че това, което виждаме, изчерпва това, което можем да бъдем и да правим. А в действителност видимото не изчерпва възможностите. Видимото само загатва за смелостта на тези, които са дръзнали да търсят и да откриват отвъд пределите на познатото, сигурното!

Умът фиксира света в точка и не му позволява да се разширява– обогатен от опита, натрупаната болка и излекувалата я мъдрост.

Умът се привързва и ни подлъгва да поставяме етикети не само на това, което е около нас, но и на това, което е в нас.

Прикача нашата самоличност към материалния свят и ни убеждава, че това сме ние; че това изчерпва възможностите, смисъла и стремежите.

А всяка привързаност (още…)

Изповедта на един скитник

Прочети цялата статия

121
Image source: www.manager.bg
Снимка: www.manager.bg

Понякога прекарваме дълго време, лутайки се из лабиринтите на собствения си живот. Уж знаем какво търсим, знаем каква е посоката, а когато поемем на път сякаш всяка пряка води към задънена улица. Вървим напред, назад, мислим си, че пробваме различни начини, а в края на краищата урока показва, че всеки път допускаме едни и същи грешки- само ситуацията и героите в нея са различни.

Понякога се налага да се губиш десетки пъти и да не разбираш защо се получава така. Задаваш си купища въпроси, но никога не успяваш да ги формулираш правилно, за да стигнеш до верния отговор.

Губила съм се безброй много пъти и вероятно ще се губя още толкова много. Докато се луташ е лесно да се заблудиш, че нищо няма смисъл и че вероятно не ти е „писано“ да бъдеш и да имаш това за което жадуваш. Един ден нещо се случва- случайно- така, както се случват всички неща, които предварително си поканил с намерението си, а после с действието си в живота си. Случайността и неочакваното, винаги са плод на дълга подготовка в миналото.

Може би лутането е просто шанса и възможността- необходимото разстояние, което трябва да извървим, за да съберем това, от което се нуждаем; дори пък понякога това да бъде просто да съберем себе си и мислите си; да намерим кое е истински значимото; да изхвърлим „пълнежа“ и да отворим пространство за нещо повече.

За да привлечеш в живота си хора и ситуации, такива, каквито искаш, първо трябва да направиш място за тях- в себе си, в живота си, в графика си.

Понякога изглежда така, сякаш сме (още…)

Бъдещето, което ни причаква!

Прочети цялата статия

71
Снимка: Доротея Минчева

…не го четете, защото ще ви заболи да разберете, че вие носите отговорност за живота си и никой друг няма вина за случващото се!

…защото подсъзнанието ни е кошчето на съзнанието…

Нещо, като мястото, където отиват отпадъците на това, което най-често ангажира ума ни!

Където най-натрапчивата мисъл се разсъблича и изплъзва същността си…

И прекалено заети да я видим ѝ позволяваме да отнесе със себе си същественото. Докато ние си седим в настоящия момент и се измъчваме, че не можем да открием отговора, който търсим…

А той, също както ценната ни вещ, която случайно сме изхвърлили в боклука, почива в нашето подсъзнание и чака подходящия момент, за да се материализира…

Тук се сещам, че рядко си даваме сметка, че именно все още невидимото бъдеще, а не вече видяното (още…)

Здравей Тъга…дошла си ми на гости!

Прочети цялата статия

187
Снимка: Драгомир Иванов Блог: http://drago-myworlds.blogspot.de
Снимка: Драгомир Иванов
Блог: http://drago-myworlds.blogspot.dе(ТУК)

Тъгата- тази, от която всички се страхуват и отчаяно се опитват да отбягват. И сякаш колкото повече, бягат; колкото повече се крият, толкова по-умело тя успява да ги застигне, да ги приклещи в ъгъла на собственото им съществуване и толкова по-силна хватка има над тях и над живота им.

Живеем в свят на относителностите. Свят, където всичко съществува посредством своята противоположност и оценката, която приема в сравнение с нея. Клиширано, но факт- за да съществува светлото, то трябва да е заобиколено от тъмнина.

Тъгата за мен е едно от най-красивите чувства. Красива е, тогава, когато спреш да определяш живота си чрез нея, когато спреш да я изживяваш по начин, който вътрешно руши мира и хармонията и просто ѝ дадеш свободата да съществува; да ти идва на гости от време на време; да я черпиш щедро със спомени и заедно да лекувате белезите, които преживяванията от миналото са оставили.

Тъгата, като отдушник; като единствения приятел, който ти дава свободата в тишината на собственото си присъствие да позволиш на потисканите емоции да се покажат.

Аз не се страхувам от тъгата, защото тя е като всяко едно друго чувство и усещане- преходна и неизбежна. Когато ме навестява, аз се отнасям грижливо към нея, а не я прогонвам. Заставам, като страничен наблюдател и за момент и отстъпвам сцената на собствения си живот. Позволявам ѝ да дефилира пред мен, с целия си репертоар. Да ми покаже това, на което е способна, докато аз кротко я наблюдавам, усещам присъствието ѝ, но не се определям чрез него.

Тъгата, като дете, (още…)

Страхът в битката за твоя ум

Прочети цялата статия

124

beauty

Вярвам, че всичко, което се случва в живота ни, преди да бъде материализирано в реалността и преди да се натъкнем на него, дълго време се е създавало в ума ни. Всичко, на което се натъкваме, първо е получило собственото ни позволение да съществува. Важи и за хубавите и за лошите ситуации.

Сякаш всяка мисъл, всеки копнеж, всяко намерение и действие са нещо, като боите и четките, които ден след ден рисуват върху платното на собствения ни живот. Стъпка по стъпка очертават контурите на страховете и колкото повече се фокусираме върху тях, толкова по-бързо завършваме картината на най-големия си ужас и толкова по-скоро сме принудени да приемем съществуването ѝ.

Животът, като изложба на картините, които рисуваме с ума, намеренията и действията си. Всичко, на което се натъкваме е наше собствено творение.

Страхът е просто пълнеж на ума. Умът не търпи празнота и непрекъснато се опитва да я запълни с нещо. Подадем ли се, изгубим ли контрола върху това, което мислим и това, което избираме да изживяваме, страхът взема превес. Запълва всяка една празнина и я изпълва с тежестта и непоносимостта си. Хвърля сянката си върху нашия живот и ни приклещва в ъгъла на нетърпимото съществуване, изпълнено с действия мотивирани от чувството за несигурност и отчайващото желание да се защитим.

Всичко се случва само с наше позволение! Животът е нещо ,като палитра от емоции и преживявания и ние сами избираме на кои да вдъхнем живот; сами избираме това, което ни се случва и сами позволяваме да се превърнем в герои или в жертви на собственото си съществуване.

Това, което доминира в съзнанието ни, е това, което (още…)

IFS Journal 5: Истината за това колко калории горят мускулите; корекция в техниката на тяга; упражнения с ластици и ролята им в тренировките;алостазата и ролята ѝ в поддържането на добро здраве

Прочети цялата статия

265

Инес-ластици

Благодаря на всички, които се абонират за IFS Journal-a- моето онлайн списание. Благодаря ви, че споделяте мнението си с мен; че отделяте време да ми пишете какво ви е харесало, какво ви е вдъхновило, както и препоръки и съвети как да подобрявам списанието всеки месец.

Съобщенията ви ме мотивират още повече и писането на журнала за мен е още по-прекрасно преживяване.

Петият брой е готов и се надявам информацията в него да ви е от полза- да ви вдъхнови и мотивира да подобрите храненето си, да отделяте повече внимание на здравето си; да избирате най-доброто за себе си във всеки един момент и да ви подтикне да предприемете действия към осъществяването на целите, които сте си поставили.

В случай, че още се колебаете дали си заслужава да се абонирате за IFS Journal-a, ТУК ще откриете мненията на някои от хората, които вече го направиха.

В новия брой ще откриете информация за:

1.Истината за това, колко калории горят мускулите, как съотношението между мускули и мазнини оказва влияние върху количеството на храната, която ядете.

– ще разберете колко калории горят мускулите и колко калории горят мазнините в покой; драстична ли е разликата и как това оказва влияние на изгорените калории за днея;

-ще разберете дали повишаването на мускулната маса е зелена светлина за консумирането на повече калории или точно обратното;

-ще разберете какво значение има процентът подкожни мазнини и как това се отразява на количеството калории, които можете да приемате;

-ще разберете дали е възможно да сваляте само мазнини и какво точно се случва при отслабването в съотношението между мазнините и мускулите

– ще разберете истината за бързия и бавния метаболизъм

ще получите „инструментите“/ знанията, които ще ви дадат свободата да оказвате съзнателно влияние върху начина, по който се чувствате и изглеждате.

2.Алостазата: Единствената „стратегия“ за адаптиране към промените в живота

-в тази рубрика ще разбере какво представлява алостазата; как тя се различава от хомеостазата и защо има толкова важно значение за поддържането на баланса и постигането на добро здраве

3.Корекция на техниката: Правилно изпълнение на тяга

-тук ще имате възможност да видите клип с най-често допусканите грешки, както и подробни обяснения как да постигнете съвършенство в техниката на тяга

4.Client Spotlight: Надежда Петрова: Тренировките и храненето през погледа на медицинско лице

-ще разберете как се храни Надя

-какво я привлече в залата и как тежестите я спечелиха

-какво е мнението ѝ за млечните продукти, на базата на знания натрупани от посещението ѝ в различни мандри и проследяването на производствения процес

-какво е мнението ѝ за консумирането на яйца, масло и връзката с холестерола

Надето в действие:

5.Упражнения с ластици

-в тази рубрика отново ще видите клипове с обяснения на упражненията с ластици, които използвам;

– ще разберете какво е мнението ми за тренировките  ластици и как да ги включвате в тренировките си

6.Едноседмична тренировъчна програма: Кратки и ефективни упражнения за стегнато и атлетично тяло

-едноседмична тренировъчна програма с тежести

7.Рубриката на Руми

-Свински джобчета със сушени черници и кашу

Новият брой на журнала може да (още…)

Циничният глас на Егото и способността му да диктува избора ни

Прочети цялата статия

466
Снимка:www.hongkiat.com
Снимка:www.hongkiat.com

Тишината на ранното утро- откраднатите моменти от деня, когато всички и всичко спи. Оставаш насаме със себе си, с истинската си същност- тази неподправената. Истинската ти същност, която не изкривяваш и не украсяваш с цел да се впишеш в нечии представи, очаквания или пък просто с първичното желание да бъдеш приеман и харесван. Моментите, когато си Ти в цялата си пълнота- комплекс от противоположностите, които се таят в душата ти и които ежедневно се борят за контрол над мисълта ти и владение върху личността ти.

Днес ми се пише за…егото- първоизточника на всяка една емоция, на всяко едно действие, което бива провокирано.

Мисля, че мога да напиша книга за егото и неговите проявления; за неспособността ни да го използваме осъзнато и да си боравим с него, като с оръжие, с което да завоюваме живота, към който се стремим; за лекотата, с която му отстъпваме „шофьорското място“ и му позволяваме да ни води по път, който ненавиждаме.

Ако трябва да обобщя философията си за живота, то бих казала, че егото е най-голямата ни сила и най-голямата ни слабост; неспособността да се наслаждаваме на живота идва от неспособността да разбираме егото си.

Много от нас са в непрестанната вихрушка на емоциите, които не могат да бъдат овладени, защото сме загубили способността си да наблюдаваме преживяванията си и да ги отсяваме според собствените си желания и представи. Откъсваме се от себе си и се фокусираме върху тези, които ни обкръжават. Вероятно прекършени от тежката задача да опознаем същността си, търсим място и обект върху, който да проектираме всичко, което сме неспособни да разпознаем в себе си и всичко, което демонизираме в съответствие с личните си интереси.

Животът на повечето хора е живот изпълнен с битки с егото- живот изпълнен с битки със самите себе си. Заблуждаваме се, че врагът е външния свят, а врагът сме самите ние. Успокоим ли себе си, ще успокоим и това, което ни обкръжава. Опознаем ли себе си, ще се научим да разпознаваме и животът, който се случва около нас.

Егото и борбата с него! Всъщност (още…)

За живота и пропуснатия смисъл в гонене на илюзията

Прочети цялата статия

54
And one picture of me from my wonderful weekend in the park :)
И една снимка от прекрасния ми уикенд в парка:)

Претенции за изключителност…

Товарът, който ден след ден ставаше все по-непоносим. Приклещваше ме в ъгъла на моето съществуване и ме държеше в плен на амбициите. Тези, които никога не ми позволяваха да се отдам на момента и да се насладя на спокойствието и пълнотата на мига.

Винаги, когато усетеха мира в мен, ме връхлитаха, заварваха ме неподготвена и отново ме караха да коленича пред прага на собствения си живот.

Думите… добре че бяха те!

В думите търсех спасение. Страниците бяха моето скривалище, където имах възможност да сътворявам и подреждам света, такъв, какъвто го мечтаех.

Опаковах болката, тревогата и разочарованието в думи, които изсипвах върху крехкия лист, който беше способен да понесе тежките отломки на разбитото човешко сърце.

Крехките страници, които ми предлагаха пространство и свобода, в свят, където ограниченията ме държаха в плен.

Страници, които мълчаливо попиваха сълзите ми и запечатваха спомена за всяка моя мимолетна слабост.

Прекарваме живота, преследвайки- хора, кариера, надежди, амбиции. Прекалено заети сме да насочваме енергията си към гонене на бъдещето и бягане от миналото, за да се спрем днес- тук и сега и да се насладим на живота във всичките му проявления.

Винаги, когато гониш или преследваш нещо или някой, оставаш една крачка зад него. Животът не прави изключение. Винаги, когато всячески преследваме нещо, ние изоставаме зад него и единственото, което ни остава е жаждата за смисъл и глада да го притежаваме. Жажда и глад, които ден след ден стават все по-силни и изтощават тялото и душата. Ден след ден ни ограбват от силите и ни превръщат в хипнотизирани същества, които бродят през дните на своя живот, вечно търсейки нещо и никога не го намират.

Помня моментите в живота си, когато бях изтощена- от (още…)

Защото животът, не е детска стая, а съзнанието не е гардероб, в който да натъпчеш всичко…

Прочети цялата статия

  Пътуваше през дните на собствения си живот и навсякъде носеше тежкия товар на мислите- тези, от които искаше да се отърве, но нещо не ѝ даваше сили да пусне.…

Грешката, която направих! Вие допускате ли я?

Прочети цялата статия

70
Снимка: http://www.funnyanimalworld.net

Седеше сама на пейката. Мислите се надбягваха в главата ѝ и ставаха все по-заглушителни…всяка борейки се да привлече най-много внимание. Очаквания, надежди, разочарования… прилив на смесени чувства и вълна от емоции. Душата ѝ се бореше с демоните… демоните от миналото, които не ѝ позволяваха да бъде себе си! Демоните, които си мислеха, че предпазват разголената ѝ душа от злобния и завистлив свят, а всъщност само я събличаха още и още…

Седях сама на пейката и реших да се изправя… да се отърся от чуждите желания и очаквания, които, като товар натежаваха над всяко едно мое решение, всяко едно мое действие…

Днес (още…)

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори