Животът е за смелите. За тези, които виждат и осъзнават неограничените възможности на човешкото тяло и не се страхуват да предизвикват себе си.
Животът е за тези, които се осмеляват да преследват най-възвишените си амбиции и никога не се отказват, докато не стигнат до края!
Животът е за тези, които дръзват да бъдат истински. Да заявяват какво обичат, към какво се стремят и в какво вярват. За тези, които не позволяват страховете и съмненията на другите да поставят граници на възможното.
Животът е за хора, като Кирил Райков. Днес имам огромното удоволствие да ви представя един невероятен човек. Човек, който е въплъщение не само на сила и атлетизъм, а и на силен дух и интелект. Човек, който има смелостта да мечтае и най-важното да действа.
Днес ще ви запозная с един човек. Човек, който преди пет години, без дори да осъзнава, спаси живота ми. Не е ли странно? Някои от нас откриват призванието си, смисъла в живота си и се потапят в него. Отдават себе си, емоциите си, времето си, всичко, което притежават, за да превръщат всеки един ден в шедьовър. А някъде, в другия край на света, душа, която е на път да угасне, случайно се натъква на наше произведение…
И вече нищо не е същото. Светът вече е различен!
Ето това беше първата ми среща с Иво Иванов. А той дори не подозираше, че сме се срещнали. Преди пет години, когато изгубих пътя си(ТУК и ТУК), случайно попаднах на една статия на Иво. И бях пленена. В неговото творчество думите имат душа. Обичам да чета книги, които сякаш те хващат за врата, стискат те така че да не можеш да поемеш дъх. После точно когато се задушаваш, отпускат „хавта“, за да можеш да поемеш дълбоко въздух… който да ти стигне, за да дочетеш края на историята… книги, които те карат да се чувстваш безпомощен пред истината, която разсъбличат пред теб… истина, от която бягаш, но тя винаги е там и те преследва. Ето такива са историите, които пише Иво.
Купих си книгите му и от тогава те са най-ценното четиво в моята библиотека. Дълго време събирах кураж да се свържа с него и да открадна малко от времето му, за да ми даде интервю. А той се оказа уникален човек, който сподели не само времето, а и частица от себе си.
Вероятно някои от вас ще се уплашат от обема на интервюто и дори няма да го прочетат. А това ще е най-голямата ви грешка!
Замислих се, дали да не ви улесня и да разделя интервюто на части. Тогава реших, че това да „разделя“ Иво Иванов на части би било същинско престъпление. Както той самият ще ви каже след малко, хората, които търсят историите му са повече от читатели- те са съмишленици. Хора с широко отворени съзнания и сърца. Хора, които съществуват и искат да бъдат открити.
Дайте шанс на интервюто и ви обещавам, че няма да ви се иска да свършва… ще се връщате и ще го препрочитате отново и отново. Защото това е начинът, по който Иво Иванов влияе на хората…
Инес Субашка: Представи се: Иво Иванов: Роден съм в Първа Градска Болница и съм израснал в София. Нямам братя и сестри. Родителите ми са изключително колоритни, интелигентни, добри и толерантни хора. Те са далеч по-интересни личности от мене и на тях дължа горе-долу всичко, което съм като човек, манталитет и характер. Възпитаник съм на 133 училище в София (Руската Гимназия), където прекарах голяма част от детсвото си в епична, кървава схватка с образователната система на Народна Република България и нейният зловещ оръженосец – Димитровският Комунистически Младежки Съюз. Това беше сложен в стратегически аспект сблъсък, който не бих могъл да спечеля без героичната подкрепа на група впечатляващо безотговорни съученици, между които се откроява старият ми съмишленик по хулиганщини и неподчинение Камен Алипиев – Кедъра. Вярно е, че училището ни оцеля, но според мен дълбоките белези оставени от нашия випуск обезобразиха лицето му завинаги.
След гимназията, задължителната по онова време двегодишна военна служба ме прати в красивия дунавски град Русе. Армията е цитадела на дисциплината, конформизма, реда и подчинението. До ден днешен не мога да повярвам, че една уважаваща себе си военна институция допусна един толкова безотговорен яростен пацифист и изтънчен ценител на хаоса като мен в редовете си. Самият факт, че ми бяха поверени неща като Автомат Калашников и отбранителни гранати бе жестоко покушение върху Варшавския Договор. Никога няма да забравя мъдрите думи на младши-сержант Славов към остналите войници: „Трети взвод, искам внимателно да наблюдавате редник Иванов и винаги да правите точно обратното.“
Преди време ви запознах с една моитте машини- Кръстьо Тютюнджиев (ТУК). Освен тренировките, които посещава при мен, Кръстьо не пропуска удобен случай да посети каскадьорските тренировки при Емил Видев. Дълго време ме караше да отида, но все се разминавахме. За мое щастие преди няколко седмици, най-накрая стигнах до залата. Не знаех какво да очаквам, когато вляза, но бях сигурна, че ще съм пленена.
Влязох в залата по гимнастика, където атмосферата сякаш сама те подканва да станеш от пейката и да започнеш да тренираш. Въпреки всичко аз бях отишла само, като публика.
Макар и да имаше много хора, погледът ми беше привлечен от… Йоанна Христова. Не знам как се получава, но талантът има способността да крещи без думи. И нейният талант сякаш се опитваше да привлече вниманието ми. И успя. Днес ще ви запозная с Йоанна, която е един прекрасен човек и атлет. За Йоанна ограничения не съществуват. Тя живее на ръба, обича да предизвиква себе си, а освен това е отдадена и на личностното си развитие.
Личност, като нея не може да бъде описана с думи, затова ще ви позволя да изградите собствено впечатление от това, което ще прочетете и видите.
В днешно време е пълно с жени, които прекарват голяма част от деня си да говорят за това как искат да бъдат в по-добра форма. И въпреки това всичко, което правят, за да го постигнат е да си купят последния брой на някое модерно, женско списание и да четат абсурдните съвети,написани там. След това отчаяно се опитват да изгладуват пътя си до мечтаната фигура, което обаче никога не се получава. Така или прекарват живота си, вярвайки на митове и правейки едно и също нещо отново и отново, без постигане на желания резултат… или пък просто се отказват от това да са в добра форма и само се извиняват как при тях нищо не върши рбаота.
Но има и жени, за които оправданията и извиненията не съществуват. Жени, които знаят, че всичко е постижимо, стига да си достатъчно смела да напуснеш рамката на „нормалното“, на „общоприетото“ и да поемеш по пътя към собственото си величие.
Днес имам честта да ви представя една такава жена. Днес ще ви запозная със Снежина Иванова, която определено знае какво иска да постигне и всеки ден неуморно се труди, за да заслужи това, към което се е запътила!
Алиса преди да започне да тренира с тежести и преди да стане част от "Тренировки за машини"... и една година по-късно!
Често хората прекарват живота си недоволни от начина, покойто изглеждат и неудовлетворени от начина, по който се чувстват. Малцина са тези, които събират смелостта да се погледнат в огледалото и под на пръв поглед неоформеното си тяло, изнемощяло от злоупотребите с храна, безсъние и липса на движение, да прозрат потенциала, който имат… да забележат прекрасния лебед, в който биха могли да се превърнат, стига да се откажат от ролята си на жертва и да вземат всичко под свой контрол!
Едно от нещата, които най-много обичам в ова, с което се занимавам е възможността ежедневно да се срещам с такива хора… от смелите! Които имат цел и амбиция и които търсят начин да ръководят сами това, което им се случва, а не да се оставят случайностите да диктуват посоката на живота им!
Днес ще ви запозная с Алиса Ковачева. Алиса заочна да тренира при мен ( Тренировки за машини) преди 1г. Благодарение на трудолюбието си, постоянството си и желанието си всеки път, когато е взалата да предизвиква себе си и да надскача ограниченията, които неволно си е наложила, Алиса успя да постигне трансформацията, която искаше. Трансформация, която не опира само до промяната във външността, но и във вътрешната промяна. Промяна в начина на мислене, начина на живеене и начина, по който възприема себе си! Алиса е още едно от доказателствата, че когато човек знае какво иска, всичко е въпрос само на време, постоянство и усилия, за да бъде постигнато!
Алиса постигна много през изминалата година! В началото не можеше да кляка със собствената си тежест, а днес вече кляка с 50кг., прави мъртва тяга със 70кг.; лицеви опори с тежест 2,5кг. и ред други постижения. Но нека разберем повече за нея от това, което тя имаше да сподели!
Понякога, когато срещаме трудности в живота си, се чувстваме сякаш сме безполезни и незначителни. Сякаш не допринасяме с нищо за света и животът ни е просто загуба на време…просто товар. Но после, в един много кратък миг нещо вътре в нас се пробужда… нещо, което не ни позволява да се предадем и да се задоволим с посредствеността. Внезапно намираме сила, която преди не е била с нас. Внезапно, едно малко решение да променим живота си, става толкова могъщо, че води до промяната в живота на хиляди хора. Днес имам удоволствието да ви представя човек, който наистина променя животи. Една жена, която е много силна, красива и вдъхновяваща. Имам удоволствието да ви представя Алекса Рей.
Инес Субашка: Благодаря ти, че прие поканата ми за интервю. За мен е чест да те представя на читателите си. Хората, които те познават, знаят, че се занимаваш с повече неща, отколкото средностатистическия човек върши през цялата седмица. Би ли ни казала накратко с какво се занимаваш в момента?
Джен Синклер: Първо, благодаря ти, Инес, за това интервю! За мен е чест да бъда включена в твоя сайт! За тези от вас, които не съм имала удоволствието да срещна виртуално на Facebook страницата си Thrive as the Fittest , радвам се да се срещнем сега! Казвам се Джен Синклер и съм бившия главен редактор на Experience Life magazine- публикация, където работех през последните 9 години. Там аз възлагах задачи, пишех, редактирах статии свързани с най-добрите тренировъчни методики, които фитнес средите предлагат.
От скоро стартирах собствен уебсайт- Thrive with Jen Sinkler – там говоря доста за интуитивните тренировки, олимпийски движения, тренировки с пудовки, хранителни стратегии, лесни и вкусни рецепти, как да се обличаме добре в залата и как да живеем собствения си живот, като най-доброто си Аз. Ако сте заинтересовани може да се регистрирате за моят email newsletter на www.jensinkler.com.
ИС: Как започна да вдигаш тежести? Занимавала ли си се с други спортове преди това?
ДжС: В гимназията се състезавах в четири спорта ( софтбол, волейбол, баскетбол и лека атлетика) и макар, че имам само няколко спорадични спомена, за това как правех лежанка на ръждясала, стара машина в мъжката съблекалня, това се е случвало само няколко пъти. Започнах да вдигам тежести чак последната година в колеца!
Днес имам удоволствието да ви представя Станислав Илиев (Финдо). Много от вас вероятно нямат нужда от допълнителни пояснения кой е той! Ще ви припомня само, че той беше един от най-запомнящите се участници в първото издание на Survivor в България!
Защо реших да поискам интервю от него? С Финдо се запознах лично това лято, когато ми предложи да включа моите тренировки към тренировъчните дни на открито, които той провежда!
В началото бях скептично настроена, защото впечатленията ми за родните звезди за съжаление не са много положителни.
Но както обикновено се случва, не трябва да съдите за другите прибързано! Останах меко казано очарована от Финдо- от това, което е и това към, което се стреми! Той е един от най-земните, целеустремени и изпълнени с желание за живот хора, които познавам!
Финдо знае как да мечтае, а още по-важното е, че знае как да преследва мечтите си! Когато сте в негово присъствие, ще осъзнаете, че животът наистина може да е приказката, за която мечтаете, стига да не позволите на грозното в действителността, да погълне красивото… стига да не позволите на „порасналите възрасти“ да убият детското у вас!
Какво се получава, когато комбинирате сила, мотивация, воля, вдъхновение, постоянство, трудолюбие и красота?… получава се Полина Пенчева! Една уникална жена, която благодарение на отдадеността и мотивацията си успява да живее живот на ръба- където ограничения не съществуват! Живот изпълнен със смисъл и вдъхновение! Вижте какво сподели Полина с нас! Преди това не забравяйте да харесатте страницата ми във Facebook (ТУК)! Благодаря!
Инес Субашка: Кажи ни малко повече за себе си!
Полина Пенчева: Здравейте, казвам се Полина Пенчева,на 25 години от Разград. Професионален състезател по бокс съм на клуб „Олимпия“. Завършила съм спортната академия – специалност треньор.
ИС: Как започна да се занимаваш с фитнес? Занимавала ли си се с други спортове преди това?
ПП: С фитнес се занимавам от 10 години. Това винаги е вървяло ръка за ръка с подготовката ми по бокс. Преди това 4 години тренирах баскетбол,но се насочих към индивидуалния спорт.
В днешно време за нормално( в смисъл на правилно), се възприема това, което масово се практикува. По тази логика, повечето хора смятат, че нормалният начин на живот се състои в това да водиш хедонистичен живот и да си угаждаш на прищявките- задоволявайки всяко желание за хапване на сладки и тестени изделия, излизане до късно вечер… живот, който напълно обезсмисля смисъла на думата режим. И когато някой, който е осъзнал вредата от този начин на живот, дръзне да се противопостави, да започне да обръща повече внимание на себе си и здравето си и да се грижи за тялото си, така както трябва, обикновено бива заклеймен, като странен или вманиачен. Днес имам удоволствието да ви представя Мария Георгиева. Тя е от малцината „странни“, които са били от двете страни- сред масата, водещи „нормален“ начин на живот и сред „вманиачените“- тези, които полагат усилия, за да бъдат здрави и във форма. Мария е пример за подражание! Тя е от хората, които те вдъхновяват и мотивират. От хората, които те карат да повярваш в мечтите си, дори когато другите ги отричат! Мария е човек, който не се интересува от мнението на останалите, а човек, който знае кое е най-доброто за нея и го преследва с хъс и желание, независимо длаи върви сама по пътя си и независимо от това дали ще срещне подкрепа в очите на другите!
Инес Субашка: Кажи ни малко повече за себе си!
Мария Георгиева : Казвам се Мария Георгиева,на 26г. от град Добрич. Завърших Право в Ирландия преди 2 години и в момента уча Философия в СУ. От тази година съм и Бикини състезател.
ИС: Как започна да се занимаваш с фитнес? Занимавала ли си се с други спортове преди това?
МГ: С финес започнах да се занимавам заради много сериозно стомашно заболяване,причинено от безразборно хранене и недоспиване. Като ученичка бях много запалена по баскетбола,но моите скромни 1.59 ми изиграха лоша шега. Имах амбиции да достигна поне 1.70,защото бях чула,че ако се играе редовно,ще порасна бързо,но заковах на 1.63 и така си останах!
ИС: Следваш ли хранителен режим? Какъв?
МГ: (още…)
Светът е пълен с хора, които сляпо вярват в ограниченията. Хора, които позволяват трудностите в живота да ги пречупват и откажат по пътя към мечтите им. Сред нас обаче, има и хора, които носят нещо специално у себе си. хора, които имат способността, насред развалините и отломките на разбитите мечти, големите разочарования и моментните падения, да забележат проблясъка на възможността, блясъка на собственото си величие! Днес имам щастието и честта да споделя с вас интервю с точно такъв човек- Илияна Костова! Илияна е една от най-вдъхновяващите личности, които съм срещала. Жена изпълнена с позитивизъм, воля, желание и ясна визия за това какво иска от живота! Но тъй като думите обикновено смаляват реалността, ще се възъдржа от още обяснения и ще ѝ позволя сама да се представи… ( преди това не забравяйте да се присъедините към страницат ами във Facebook)
Инес Субашка:Разкажи ни малко повече за себе си!
Илияна Костова: Казвам се Илияна Костова и съм ММА и бикини фитнес състезател.От Мездра съм, но живея в София, по образование съм биолог. Висока съм 158см и тежа 49 кг.
ИС: Как започна да се занимаваш с фитнес? Занимавала ли си се с други спортове преди това?
ИК: С фитнес се занимавам от скоро-Юни 2012. Откакто се помня спортувам. Започнах с гимнастика на 6 год, преминах през спортни танци, лека атлетика и балет. Винаги съм искала да тренирам боен спорт. Като малка мечтаех да тренирам карате, но понеже живеех в семейство на военни това ми беше забранено, така че наблягах на балета. През 2005 год започнах да тренирам бокс. Тогава се запознах и със съпруга ми Севастиян Костов, който беше кик-бокс състезател с много отличия. Той започна да ме тренира заживяхме заедно, тренирахме заедно, спазвахме еднакви хранителни режими заедно, което всъщност и сега не се е много променило.
След като все повече хора се обръщат към мен с въпроси за Цикличното хранене, преди три седмици написах една „обобщаваща статия“( Всичко, което трябва да знаете за цикличното хранене) и ви обещах, всяка седмица да качвам по едно „мини“ интервю с хора, които вече имат натрупан опит с този начин на хранене( вижте „мини“ интервюто с Мариан Кейн ;Цветан Иванов).
Днес имам удоволствието да ви представя Теодор Димитров- професионален бейзболист, любител на тежестите, талантлив артист и прочие. Може доста да се говори за талантите на Теодор и може би ще трябва да взема още едно интервю от него, за да се запознаете повече с всестранно рзвитата му личност, но днес фокусът ще бъде върху опитът му с цикличното хранене. Теодор има доста добри познания, както за тренировките, така и за храненето и за мен беше изключително интересно да разбера повече за вижданията му относно фастинга, тренировките и резултатите, които е постигнал до този момент!
Инес Субашка: От колко време се храниш по метода на цикличното хранене?
Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.
Тренировката за цяло тяло “Еликсир за ставите” ще удовлетвори нуждата от подвижност в ставите, ще премахне сковаността и ще ви донесе усещане за лекота в движенията и тялото.
Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.
Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.
През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.
Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.
Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.
За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.
Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.
Просто отнема малко повече време.
Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.
Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.
Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!
Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.
