Хабенулата е малка, но изключително важна мозъчна структура, разположена в епиталамуса. Въпреки скромния си размер, тя участва в ключови процеси като емоции, мотивация, сън, болка, възнаграждение и дори депресия.
Хабенулата действа като свързващо звено между емоционалните и двигателните центрове на мозъка. Тя:
- Получава информация от лимбичната система, която обработва емоции.
- Регулира активността на допамина и серотонина – два основни невротрансмитера, които са свързани съответно с мотивацията, движението и възнагражданието и с настроението, апетита и съня.
- Активира се при неприятни преживявания: болка, стрес, неуспех, разочарование.
- Потиска двигателната активност в моменти на стрес или опасност – това обяснява защо понякога „замръзваме“ от страх.
Пример за това какво се случва при нарушения в продукцията на допамин и по-конкретно при понижаване на нивата му е болестта на Паркинсон, а при понижени нива на серотонина – депресивни състояния. Има изследвания, които показват, че хабенулата е хиперактивна при пациенти с депресивно разстройство, както и при здрави хора, които са получили негативна обратна връзка, след като са се провалили с дадена задача.
Как мозъкът създава мотивацията и разочарованието?
Хабенулата има пряко участие в това какво ни мотивира и как реагираме на награди и разочарования. Допаминергичните неврони се възбуждат, когато получим по-голяма награда от очакваната и потискат активността си, когато наградата е по-малка от очакваната. В книгата ми „Тайният език на тялото“ отделих цяла глава за допамина, грешката на прогнозираната награда и как можем да използваме това знание, за да поддържаме мотивацията си. Именно тези промени в нивата на допамин са в основата на заучаването чрез награда или наказание. Възбуждането на допаминергичните неврони в отговор на награда, която е по-голяма от очакваната, стимулира действието, което е довело до по-голяма награда. Това означава, че в бъдеще ще се ангажираме с това поведение отново, защото предходните пъти е имало положителен резултат. От друга страна потискането на допаминергичните неврони в отговор на по-малка от очакваната награда, потиска действието, което е довело до по-малката награда. С други думи – следващия път, когато попаднем в подобна ситуация, няма да се ангажираме с това поведение, защото резултатът е бил негативен. По този начин се учим с кои действия да се ангажираме повторно и кои да избягваме.
Научните изследвания показват, че допаминергичните неврони вероятно получават сигналите свързани с размера на наградата, именно от хабенулата. Изследвания с функционален магнитен резонанс (fMRI), показват, че хабенулата се активира, когато човек получава обратна връзка, че отговорът, който е дал е грешен. Това от своя страна ще доведе до потискане на допаминергичните неврони и до понижаване на мотивацията ни. Невроните в хабенулата повишават активността си, когато получаваме малка награда и я понижават, когато получаваме голяма награда. Този модел на активация е обратният на това, което се наблюдава при допаминергичните неврони, които се възбуждат, когато наградата е по-голяма от очакваната и понижават активността си, когато наградата е по-малка от очакваната.
В обобщение за хабенулата и мотивацията:
- Когато очакваме награда, но не я получим, хабенулата се активира и потиска допаминергичните неврони – така мотивацията намалява.
- При неочаквана награда, допаминергичните неврони се възбуждат, което повишава желанието да повторим поведението.
- Това е основата на обучението чрез награда и наказание.
Чувството на безпомощност и вцепенението
Хабенулата оказва влияние и върху съня. Това вероятно се дължи на еволюционната взаимовръзка между хабенулата и хипофизата (която секретира хормона мелатонин, иницииращ процеса на заспиване). Хабенулата оказва значимо въздействие върху съня с бързи движения на очите (REM). Увреждания в хабенулата и прекъсването на информацията, която изпраща, намаляват количеството на съня с бързи движения на очите, както и атонията, която съпътства тази фаза на съня. Атонията е състояние по време на сън, при което тялото ни става неподвижно – буквално, за да не можем да изпълним физически сънищата си. Това с атонията е много интересно и се дължи на потискащото въздействие, което хабенулата оказва върху невротрансмитера допамин. Този невротрансмитер има пряко участие в движението и затова дефицитът му е свързан с болестта на Паркинсон, която се характеризира с нарушения в моторните функции – тремор, забавени движения и др.
Всъщност, активността на хабенулата се повишава по време на сън. Предполагаемата роля на хабенулата за регулацията на съня, вероятно се осъществява чрез въздействието й върху допамина и серотонина. Серотонинът също е невротрансмитер, който оказва влияние върху съня.
Изследванията показват, че хабенулата потиска моторните действия, дори и в будно състояние. Знаете, че в ситуация на опасност, има три възможни поведенчески отговора „бий се, бягай или замръзни“. Сещате ли се за случаите, в които сме стресирани/ изплашени и тялото ни се вцепенява? Виновникът отново е хабенулата, която се активира в стресови ситуации и потиска активността на допаминергичните неврони, което ни кара да „замръзнем“. Хабенулата е „злодеят“ зад чувството на безпомощност.
Депресивните състояния и хабенулата
Хабенулата е под светлината на прожекторите, когато става дума и за депресивни състояния. В научната литература има сведения, че невроните в хабенулата имат повишена активност при хора с депресивни състояния. Значими поведенчески характеристики на депресията са понижената двигателна активност и липсата на мотивация. Интересно е, че тази връзка е двупосочна и значителното намаляване на двигателната активност, може да се използва, за да се предизвикат депресивно-подобни поведения. Замислете се за хората, които водят много обездвижен начин на живот и какво може да означава това за психо-емоционалното им състояние. Друга характеристика на депресивните състояния е нарушението в съня. Тези проблеми, често се обясняват с промени в нивата на серотонина, който оказва съществено влияние върху съня. Серотонинът е градивният блок на мелатонина – хормонът, който инициира процеса на заспиване. Вече споменах, че хабенулата оказва влияние върху съня, заради взаимодействието ѝ с хипофизата. Затова тази мозъчна структура може да е има „пръст“ в голяма част от поведенческите промени, които се наблюдават при депресивни състояния.
Болка, стрес и разочарование
Хабенулата участва и при обработката на негативни стимули, включително болка, стрес и разочарование, за което споменах. Това означава, че тази мозъчна структура повишава активността си, когато сме изложени на негативен стимул. Проследихте ли връзката – стрес -> повишена активност в хабенулата -> потискане на допаминергичните неврони -> липса на мотивация -> разочарование.
Невроните в хабенулата повишават активността си в следствие на отблъскващи стимули (такива, които организмът инстинктивно избягва), включително и стимули, които първоначално са били неутрални, но в следствие на предишен опит се асоциират с негативни преживявания. В отговор на повторяем, продължителен стрес, човек може да прояви депресивно-подобни симптоми – следствие от заучената безпомощност. В този случай депресията е форма на поведенческа адаптация към отблъскващите стимули.
Защо хабенулата е толкова важна?
Хабенулата е ключов координатор между емоции, мотивация и поведение. Тя настройва поведението, мотивацията и психичното ни състояние. Ако се намираме в стресираща среда, това е покана за хабенулата да повиши активността си, което може да доведе до депресивно-подобни състояния. Както пише Дейвид Игълман: „Ние не сме независими от нашата биология.“ Много често, за да променим начина, по който се чувстваме, трябва да променим случващото се в организма.
Абонирайте се за нюзлетъра ми, за да не пропускате новите статии, които ще ви дадат идеи как да подобрите мобилността си, как да разчитате по-добре сигналите на тялото си и да подобрите храненето си, как да поддържате мотивацията и вдъхновението си.
Използвана литература:
Ables JL, Park K, Ibañez-Tallon I. Understanding the habenula: A major node in circuits regulating emotion and motivation. Pharmacol Res. 2023 Apr;190:106734. doi: 10.1016/j.phrs.2023.106734. Epub 2023 Mar 16. PMID: 36933754; PMCID: PMC11081310.
Fakhoury, M., and S. Domínguez López. 2014. “The Role of Habenula in Motivation and Reward.” Advances in Neuroscience 2014: 1–6. https://doi.org/10.1155/2014/862048.
Hikosaka O. The habenula: from stress evasion to value-based decision-making. Nat Rev Neurosci. 2010 Jul;11(7):503-13. doi: 10.1038/nrn2866. PMID: 20559337; PMCID: PMC3447364.
Sosa R, Mata-Luévanos J, Buenrostro-Jáuregui M. The Role of the Lateral Habenula in Inhibitory Learning from Reward Omission. eNeuro. 2021 Jun 22;8(3):ENEURO.0016-21.2021. doi: 10.1523/ENEURO.0016-21.2021. PMID: 33962969; PMCID: PMC8225405.
