Емоционална флуидност – как да се справим с емоциите си

Преди време написах статията: „Карта на емоциите“. В нея разгледах взаимовръзката между психическото и физическото състояние. Акцентирах на това, че ние преживяваме емоциите посредством тялото си. Ако сте пропуснали статията – прочетете я. Днес искам да допълня написаното, като разгледаме малко по-подробно връзката между телесните усещания и емоционалното състояние; способността ни за емоционална саморегулация и това, което Джони Милър нарича: „емоционална флуидност“.

Вътрешна осъзнатост

Ще започнем от интероцепцията. Тази дума буквално означава „вътрешна осъзнатост“. Това е способността ни да усещаме промените във вътрешната средна на тялото. Да осъзнаваме какво се случва вътре в организма ни. Нещо, което за повечето хора изглежда като чуждо и непознато сетиво. Но дори, когато тази интероцепция е недоловима за съзнателното ни възприятие, тя оказва значимо влияние върху поведението и това как се чувстваме за себе си.

Стимулите от околната среда

За повечето хора е по-познат светът на екстероцепцията – възприятието на стимулите от околната среда – дали ще е свързано с мирис, вкус, звук, зрение, докосване. Когато доловим такъв стимул от околната среда, ние адаптираме поведението си, според информацията, която сме получили. Например, ако доловим неприятен мирис или вкус, това ни отвращава и ни кара да се отдръпнем. Ако видим нещо красиво и пленително, то ни привлича, изпълва ни с ентусиазъм и ни подтиква към това да се ангажираме с него. Красивите звуци докосват нещо дълбоко в душата ни и събуждат емоции, в които искаме да се потопим. Това е познато за всеки един от нас.

Осъзнатостта за промените във вътрешната среда на тялото

Нещо подобно е интероцепцията, но тя се отнася до сигналите, които получаваме от вътрешната среда в организма. Например, промяната в ритъма на дишане, променя нивата ни на стрес и емоционалното ни състояние (тук писах по темата). Липсата на сън променя хормоналната среда в организма, влияе на апетита и способността ни за емоционална регулация (писах тук и по тази тема). Гладът повишава чувството на тревожност и събужда негативни емоции (писах тук и по тази тема). Умора ни кара да се чувстваме по-летаргични и демотивирани.

Всичко това са промени свързани с нарушаване на вътрешната среда в тялото, които оказват пряко влияние върху емоционалното ни състояние и поведението ни. Ако се научим да обръщаме внимание на тези изменения във физическото състояние на тялото си, тогава много по-лесно можем да променяме и емоционалното си състояние. Защото то невинаги е първопричина – много често е следствие на това, което описах.

Опитът да се убедиш, че си добре – не върши работа

През последните седмици имах някои ситуации, които предизвикаха много негативни емоции, които бяха придружени и от съответния телесен отговор. В някои дни имах усещането, че някой е сложил въже около гръдния ми кош, непрекъснато го стяга и не мога да си поема въздух. Чувствах как крайниците ми изтръпват, мислите в ума ми се състезават и непрекъснато изпитвах тревога и напрежение. В същото време се наблюдавах отстрани и си казвах, че не трябва да се чувствам така. Убеждавах се, че случващото се няма значение и че не трябва да си позволявам, да ми влияе толкова много. Така се борих със себе си няколко дни, в които ми беше трудно и да заспивам. Опитите ми да се убеждавам, че не трябва да се чувствам така, не проработиха. Тогава ме осени мисълта, че съм забравила нещо много важно, а именно фактът, че единственият начин да се освободиш от дадена емоция, не е като се бориш с нея, а като ѝ позволиш да съществува.

Както често се случва, направих паралел с тялото и различните неприятни усещания. Всеки ден се къпя със студена вода. Първоначално, когато застана под душа и ледената струя обгърне тялото ми, за миг дъхът ми спира. Повдигам рамената си и леко се свивам. Тялото ми се сковава и през ума ми светкавично преминава мисълта: „Колко е студено!“ Но вместо да се боря с това чувство, аз се фокусирам в тялото си и издишам дълбоко. Отпускам крайниците си и позволявам на студът да проникне във всяка клетка. Изведнъж осъзнавам, че не е чак толкова зле и мога да постоя с това чувство известно време. Няма нужда да се съпротивлявам. Моментът, в който приема, че е студено, но аз имам способността да стоя под ледената вода, студенината спира да ме безпокои.

Трансформирай телесния отговор, за да намалиш интензивността на емоцията

Същото е и с емоциите. Всяка емоция предизвиква определен телесен отговор. Когато се борим с емоцията, тя става още по-силна. Ако вместо това се обърнем към тялото и наблюдаваме как то реагира – стягането на гръдния кош и гърлото, изтръпването на крайниците, топката в стомаха, напрежението в главата и т.н. Ако идентифицираме тези телесни промени, можем да се фокусираме върху всяка една от тях и да ги трансформираме:

-да променим ритъма на дишане, за да отпуснем примката около гърлото и гръдния кош;

-да отпуснем рамената си, за да се освободим от напрежението в главата;

-да разтръскаме крайниците си и да възстановим кръвообращението към тях;

-да се протегнем назад и леко да огънем тялото си, за да топката в стомаха да се стопи.

Всяка една от тези телесни промени, ще трансформира и емоционалното ни състояние. Променяйки тялото, ние променяме интероцептивния сигнал, а това променя емоционалния фон и поведението ни.

Как да саморегулираме емоциите си?

От тази способност да осъзнаваме какво се случва във вътрешната среда на тялото ни, идва и способността ни да саморегулираме емоциите си. Преди да променим нещо, трябва да намерим неговия първоизточник. Винаги, когато изпитвам емоция, която със своята интензивност създава дискомфорт, си задавам въпроса: „Какво ме накара да се чувствам така? Какво се случи и в кой момент емоционалното ми състояние се промени?“

Това е един момент на самоанализ, в който търсиш първопричината за появата на емоцията. Когато я откриеш, осъзнато я наблюдаваш. Оценяваш дали наистина има повод да реагираш по този начин на случилото се и какво можеш да направиш в този момент, за да трансформираш състоянието си. Паралелно с това наблюдавам и как тялото ми реагира на емоцията. Опитвам се да модифицирам телесния отговор, за да намаля интензивността на емоцията.

Какво представлява емоционалната флуидност?

Тук идва моментът и за емоционалната флуидност. Всеки един от нас се чувства комфортно да изпитва определени емоции. Някои от тях са ни познати, прекарваме достатъчно време с тях и когато ги изпитваме, не се опитваме да ги потиснем. Но има емоции, които са неудобни. Пробуждат безпокойство и искаме да се отдалечим от тях. Представете си го като палитра на художник. Всяка емоция отговаря на определен цвят. Чувстваме се сигурно, когато използваме някои от цветовете, но другите ги избягваме. Емоционалната флуидност е свързана с това, да се научим да използваме и останалите цветове (емоции). Да увеличим капацитета си и да понасяме интензивността на емоциите, които ни плашат. Това се случва, когато си позволим да ги изпитваме. Опознаваме ги. Наблюдаваме телесния отговор, който предизвикват и дискомфортът, който се появява. Учим се как да смекчим това неприятно усещане. Приемаме го. Тогава разширяваме палитрата от емоции, с които се чувстваме комфортно, защото не са ни далечни. Не ни безпокоят. Вече имаме инструментите да се справяме с тях, без да им позволяваме да разтърсват живота ни. Присъединете се към нюзлетъра ми, за да винаги да получавате новите статии. 🙂