След тренировките другата ми страст са книгите и четенето. В края на годината винаги подбирам 10 от най-интересните книги, които прочетох и ги споделям с вас. В следващите редове ще видите препоръките ми за тази година.
1.„Жива мрежа“, Дейвид Игълман
Ако тази година някой ми зададе въпроса: „Коя е книгата, която прочете, но ти се искаше ти да си я написала?“, отговорът ми ще бъде – „Жива мрежа“, на Дейвид Игълман. Игълман е невроучен, който изследва мозъчната пластичност, сетивната замяна и синестезията (смесването на възприятията). В книгата по много достъпен начин е обяснено как мозъкът ни функционира като динамична система, която постоянно променя собствените си схеми, за да отговарят те на изискванията на средата, в която се намираме и на способностите на тялото ни. Това е една тема, която много ме вълнува и ѝ отделих цяла глава в „Тайният език на тялото: Трансформиращата сила на ежедневните ни избори“.
Освен, че всеки, който прочете книгата, ще обогати знанията си, написаното вдъхновява и ни показва, че ние не сме жертви на случващото се в нашето тяло. Ние сме преки участници, които чрез изборите си ежедневно пренаписват схемите в мозъка си, а това влияе върху поведението и способностите ни. Също така, Игълман има много интересна хипотеза за това – защо сънуваме. За да разберете в детайли, трябва да сте запознати с това как мозъкът ни картографира сигналите, които постъпват от сетивата. Неговата хипотеза е, че сънуването съществува, за да предпазва зрителната кора от „превземане“ от страна на съседните области и сетива. Според него, мозъкът е развил способността да генерира тази специална активност, за да компенсира за периоди на лишение от дадено сетиво. Това може да възникне в различни сценарии – сънуването, когато очите ни са затворени и зрителната кора не получава сигнали от околния свят; когато има халюцинации в резултат от сензорна депривация и др. В този случай, халюцинациите по време на лишение, могат да бъдат свойство на системата, а не неин бъг. В следващите редове можете да прочетете и някои кратки цитати от книгата:
„Когато научавате нещо… мозъкът ви се променя физически. Вчера сте били мъничко по-различни или по-различна. А утре отново ще сте някой друг или друга.“
„Гъвкавостта на мозъка позволява на събитията от живота ви да се вплитат директно в нервната тъкан.“
„Правилното развитие изисква правилни входни сигнали. Мозъкът асимилира опита, за да разгърне своите програми – и то само в един бързо отминаващ времеви отрязък.“
„Вътре в криптата на черепа мозъкът има достъп само до електрически сигнали, които препускат помежду специализираните му клетки. Той нито вижда, нито чува или докосва непосредствено нещо.“
„Онова, което правите отново и отново, започва да се отразява в структурата на мозъка. Мозъците отразяват не просто външния свят, но по-конкретно вашия външен свят.“
„Онова, за което изразходвате времето си, променя мозъка ви.“
„Хората, които обичате, стават част от вас – не само метафорично, но и физически. Вие обхващате тези хора във вашия вътрешен модел на света. Мозъкът ви се преустройва, така че да очаква тяхното присъствие.“
„…онова, което сте вие, се оформя от всичко, с което сте взаимодействали – средата ви, всичките ви преживявания, приятели ви, враговете ви, културата ви, системата ви от вярвания, епохата ви – от всичко това. В действителност няма начин да отделите себе си от богатия контекст, в който сте вградени. Няма вас без външни обстоятелства.“
2. „Инкогнито“, Дейвид Игълман
Ако следите блога ми отдавна – познавате ме! Когато харесам една книга на даден автор – изчитам всички, които е написал. Това е най-новата книга на Дейвид Игълман. Тя също изследва как мозъкът ни извлича информация от околния свят, как я обработва и как избира коя част от възприетото да достигне до съзнателния ни ум. Дейвид Игълман много умело ни показва как светът, в който живеем е една илюзия, която мозъците ни непрекъснато създават, на база на предположения, които се основават на минал опит. С интересни истории и примери преплетени с научни факти, е обяснено как човешкото поведение е резултат от промените, които настъпват вътре в тялото ни – защото ние не сме независими от биологията си. В следващите редове можете да прочетете някои цитати от книгата. Избрала съм такива, които имат смисъл извадени от контекста.
„Вие виждате не онова, което реално е там, а само моментна версия на онова възприятие, което надделява над другото. Макар че външният свят не се е променил, вашият мозък динамично представя различни интерпретации.“
„Будните възприятия са нещо като сънуване с малко повече съобразяване с онова, което е пред вас.“
„Мозъкът позволява на организма да надхвърли поведението стимул-реакция, като вместо това му придава способността да прави предсказания преди действителния сетивен сигнал.“
„Нашето чувство за красота е дълбоко гравирано в мозъка – всичко това с цел да извърши нещо биологично полезно.“
„Изборите относно приоритета на действията се определят от вътрешните ни състояния – дали ще се насочите право към хладилника, банята или спалнята, когато се приберете у дома, зависи не от външните стимули в дома ви (те не са се променили), а от вътрешните състояния на тялото ви.“
„Помислете кога се появява онлайн вашето съзнание – в онези ситуации, когато събитията в света нарушават очакванията ви.“
„Лека промяна в баланса на мозъчната химия може да предизвика големи промени в поведението. Поведението на пациента не може да бъде отделено от биологията му.“
3. „Когато Ницше плака“, Ървин Ялом
Ървин Ялом е един от любимите ми автори. Още през 2016г. прочетох всичките му книги и „Когато Ницше плака“ ми е любима. Обичам да препрочитам книгите си през някакъв период от време. С годините човек се променя и в старите неща успява да види нещо ново, което преди е било недоловимо за тогавашното му състояние на осъзнатост. Тази година излезе ново издание на „Когато Ницше плака“ и реших да си купя и него, както и да препрочета книгата. Обичам начина, по който Ървин Ялом преплита реални факти от живота на известни философи, като Ницше, Шопенхауер, Спиноза – с измислица, която предава личните му възгледи за живота, човешкото поведение и взаимоотношения.
„Ако не можем да приемем собственото си усамотение, то тогава ще използваме другия като щит срещу самотата си.“
„Станете силен, иначе винаги ще използвате другите, за да подхранвате самочувствието си.“
„Ницше бе казал, че новата същност на човека трябва да се изгради от пепелта на стария му живот.“
„…всеки път, когато избирате едно действие, вие го избирате за цялата вечност… и неизживеният живот ще остане да напира вътре във вас, ще остане неизживян през цялата вечност. И пренебрегнатият глас на вашето съзнание ще вика нечут во веки веков.“
“Не е човешки избор, а вкопчване в една илюзия извън нас. Подобен избор на другото, на свръхчовешкото винаги ни прави по-слаби. По-малки от това, което сме. Аз обичам онова, което ни кара да бъдем по-големи от това, което сме.“
„До истината – продължаваше Ницше- се стига чрез неверие и скептицизъм, а не чрез детинското желание едно нещо да бъде такова, каквото го искаме!“
„От упорство държи на нещо, което вече ясно е прозрял, но го нарича вярност.“
„Да не би да казвате, Йозеф, че ако успехите ви можеха да се запишат в ефимерното съзнание на баща ви, то те биха добили смисъл?“
„Всъщност мразя онези, които ми крадат от самотата, а в замяна не ми предлагат компания.“
„Понякога се взирам толкова надалеч в живота, че в един момент, като се огледам наоколо, виждам, че никой не ме следва и че единствената ми компания е била времето.“
4. „Изкуството да бъдеш щастлив“, Ален
Винаги, когато харесам книгите на даден автор, се опитвам да разбера кои са били писателите или хората, които са му повлияли най-много. После намирам нещата, които те са писали и така се получава една безкрайна нишка от велики умове, които препоръчват други такива. Миналата година прочетох всички книги на Андре Мороа и в написаното той много често споменава философа Ален. С изненада открих, че още преди десетина години си бях купила една много малка книга, която очевидно не съм прочела. Това е книгата на Ален – „Изкуството да бъдеш щастлив“.
Заглавието е малко подвеждащо, защото изглежда като една от тези готови рецепти за щастлив живот. В действителност съдържа много мъдрост и четейки, откривах някои размисли, които съвпадат много с моята философия за това как случващото се в организма на човек, може да повлияе на психо-емоционалното ни състояние – т.е. как състоянието на физическото ни тяло, може да повлияе на психиката ни. И си мислех, как така в началото на 20-ти век този човек е знаел тези неща, а в днешно време хората толкова много подценяват как тялото, може негативно или позитивно да повлияе на психо-емоционалното ни състояние. В кой момент, хората са започнали да обръщат внимание само на това как психиката влияе на физическото ни тяло и са забравили, че връзката е двупосочна. Разбира се, книгата съдържа разсъждения върху различни теми и сфери от живота. Ето няколко цитата от нея:
„…най-добрите събития напразно се усмихват на нещастния човек. А в щастието има повече воля, отколкото си мислите.“
„Дълбоката тъга винаги произтича от болестно състояние на тялото.“
„Ожесточението на терзанията несъмнено идва от разсъжденията, които добавяме и чрез които сякаш докосваме чувствителното място.“
„Първото въздействие на въображението е винаги в тялото.“
„…живото тяло е по-красиво, то страда чрез мисълта и се лекува чрез действието.“
„Болестта е непоносима за онзи, който се чувства добре, точно защото се чувства добре. Една тежка болест несъмнено травмира достатъчно, така че накрая чувстваме само настоящето ѝ действие. Всеки факт, колкото и да е лош, има една добра страна – слага край на играта с възможности, оттам нататък не може да стане нищо повече.“
„Нещастието на настоящия момент ще роди следващия миг. Един стар човек не е младеж, който страда от старостта; един умиращ не е живият, който умира.“
„Трябва чрез действие да изпратим към себе си енергичното послание, което е нужно на тялото.“
„Да правиш, а не да понасяш, такава е основата на приятното.“
„…трябва да се започне без никаква надежда, тя идва с постепенния напредък.“
„…тъгата, която се поражда от съзерцаване на миналото, е напълно безполезна и дори твърде вредна, защото ни кара да размишляваме напразно и да търсим безплодно.“
„Вътрешното чувство се нуждае от външно проявление… бих упражнявал своята радост така, както бих упражнявал краката си.“
5. „Франкенщайн“, Мери Шели
Тази година прекарах малко повече време с една прекрасна жена, която е на 86г. Тя има огромна библиотека и винаги, когато ѝ гостувам, ми дава книги, които смята, че трябва да прочета. Тази година ми даде шест книги и една от тях беше „Франкенщайн“, на Мери Шели. До този момент не бях чела книгата, но бях запозната с използването на „Франкенщайн“ като нарицателно за творение обърнало се срещу създателя си. Макар че в книгата „Франкенщайн“ е фамилията на „твореца“. Но за това малко по-надолу. Харесвам начина, по който пише Мери Шели. Като човек, който прекарва голяма част от времето си в писане, аз винаги обръщам внимание на стила и на начина, по който авторът използва думите. Изданието, което прочетох е от 1961г. Обичам да чета по-стари издания, защото предговорите им са също толкова интересни, колкото и самите книги. В предговора на изданието, Димитри Иванов, пише следното:
„С Франкенщайн стават грешки. Кой знае защо, стана едно смесване – светът го нарече с името на неговия създател. Възприе го като страшилище. А той беше една трагична фигура. Не е човек, а е повече човек от своя създател. Гледа света с неразбиращите очи, непокварен и учуден. Озлобява се, защото му се иска да общува с хората, а те се плашат и бягат от него. Той ли е виновен или „човекът“, който го е направил? Чудовището Франкенщайн беше замислено като образ-въплъщение на негативната страна на творчеството и на твореца. Той е жертвата, творецът му е злодеят. В книгата той се изплъзва от контрола на създателя си – доктора. В живота той се изплъзва от замисъла на малката Мери. Той става злодеят, създателят му – жертвата… Франкенщайн е сянката на страха, надвиснала над всички хипер-величия, над всички хипер-творения.“
Точно това усещане остави книгата у мен – за непоквареното и отворено към света творение, което се озлобява, за да понесе отхвърлянето; липсата на човечност и липсата на способност да приемеш „различните“ – тези, които не разбираш.
В изданието, което прочетох има и откъси от писмата на Мери Шели, които много бих искала да прочета, но не намерих да са издавани на български. Ето любимият ми цитат – думи, които Мери Шели пише пет години след смъртта на съпруга си – поета Пърси Шели.
„Не бях Ева в рая – такъв нямаше – а човешко същество, познало обикновеното щастие на близост и обич: един ангел е бил в затвора на плътта, не е могъл да се примири с него, отлетял е и го е оставил – аз съм като онези поетични образи, които са били обичани от свръхчовешки същества и после оставени от тях; отчаяна, нетърпеливо чакам мига, в който отново ще се срещнем.“
И два цитата от книгата:
„Понякога внезапен пристъп на душевна мъка му пречеше да продължи разказа си, а друг път гласът му пресекваше, макар и да оставаше звучен, и той едва произнасяше изпълнените с отчаяние слова.“
„Животът е упорит и колкото по-малко го желаем, толкова по-силно се вкопчва той в нас.“
6. ‘The Hungry Brain: Outsmarting Instincts that Make us Overeat’, Stephan J. Guyenet, PhD
„Гладният мозък“ е една от любимите ми книги за тази година. Д-р Стефан Гиеней поддържа тезата, че няма човек, който иска да преяжда. Няма човек, който се наслаждава да бъде с наднормено тегло и да живее със здравословните проблеми, които го съпътстват. Според него, проблемът не е в липсата на воля и желания, нито в недостатъчното познания за това как да се храним. Вместо това, апетитът ни и изборът ни на храна, са водени от инстинкти закодирани в мозъчните „вериги“. В книгата си д-р Гиеней детайлно обяснява от какво зависи чувството за ситост, какво движи хранителното ни поведение и каква е разликата между хората, които имат склонността да преяждат и тези, които съумяват да регулират храненето си. Описани са хормоналните промени и измененията във функцията на ключови мозъчни структури, които ни засилват апетита ни към по-калорични храни и ни подтикват да преяждаме.
Беше удоволствие да прочета тази книга, защото тя също отговаря на философията ми за храненето и факта, че поведението ни е движено от промени, които настъпват в организма ни. Ако искаме да бъдем във форма, тогава не трябва да се борим с тялото си, а да го разбираме. Да научим как чрез избора си на храна, ние изпращаме информация на организма си и той я интерпретира и използва. Когато не изпращаме подходящите „данни“, тогава и отговорът на тялото е такъв, който не съответства на нашите очаквания. Преяждането, затлъстяването, липсата на воля – всичко това е следствие от начина, по който функционира тялото ни и това, че нещо в ежедневните ни избори, подтиква организмът да действа така. Това е най-доброто, което тялото ни може да направи, с информацията, която сме му изпратили. Ето и няколко цитата от книгата:
„Тези, които се съмняват в силата на базовите инстинкти, не могат да отрекат, че макар и човек да може да задържи дъха си, това съзнателно въздържание от кислород, много скоро бива доминирано от биологичния натиск да дишаме. Чувството на глад е интензивно и макар да не е чак толкова силно, колкото инстинктът да дишаме, вероятно не е по-малко силно от нуждата да пием вода, когато сме жадни. Това е чувството, на което хората със затлъстяване трябва да устоят, когато са свалили значително количество килограми.“
„Допаминът понижава прага, при който избираме дадено поведение и без него, прагът е толкова висок, че не избираме нищо. Допаминът играе роля за мотивацията. Когато допаминът се понижи, имаме по-малко желание да полагаме усилия за определена награда. Избираме по-лесната опция, пред трудната, дори когато трудната опция има много по-голяма възвръщаемост и би била по-логичният избор. С други думи, понижаването на допамина ни прави мързеливи.“
“Когато отслабваме, мозъкът засича понижаващите се нива на хормона лептин и увеличава мотивацията ни да ядем. В този случай, мозъкът ни използва вътрешен входящ сигнал, за да регулира външното поведение. Това се случва извън съзнателния ни контрол. Изходният сигнал от мозъка, включително апетита и хранителното ни поведение, се определят от входящите сигнали, които той получава.“
7. ‘Outlive: The Science and Art of Longevity’, Peter Attia MD & Bill Gifford
Д-р Питър Атия е специалист, чиято работя следя над десет години. Често слушам подкаста му и винаги съм запленена от задълбочените му познания за човешкото тяло. Най-много харесвам факта, че той съчетава практиката и теорията, за да оптимизира своето здраве и това на пациентите си. Рядко се срещат хора, които имат такъв богат практически опит в сферата на спорта, а в същото време имат и толкова задълбочени научни познания за човешкото тяло. Всички знаем, че практиката и теорията често имат разминавания и фокусирайки се само върху едното, пропускаме детайлите, които имат най-голям принос за крайния резултат. От години чакам да напише книга и още, когато обяви, че я е завършил, я поръчах на предпродажба. Пишейки тази статия, видях, че книгата вече има превод и на български – „Надживей: Науката и изкуството на дълголетието“.
В книгата си д-р Атия разглежда какво в начина ни на живот допринася за развитието на сърдечносъдовите заболявания, невродегенеративните заболявания, диабет тип 2 и метаболитния синдром. Това са основните заболявания, които понижават качеството на живота ни и ни обричат на живот изпълнен с физически и психически ограничения. Д-р Атия смята, че всеки един от нас трябва да се подготвя за олимпиадата за столетници. Такава не съществува (все още), но идеята е, че целта ни не трябва да бъде само дълъг живот. Понякога приемаме здравето и тялото си за даденост и не отчитаме, че това, което му причиняваме днес, ще се отрази на качеството на живот в бъдеще.
Много ми харесва как той казва, че трябва да изберем какво сме склонни да не можем, когато сме на 70 или 80 годишна възраст. Да си направим един списък с нещата, които физически можем днес – да ходим определено разстояние, да изкачим определен брой етажи по стълбите, да носим торби от пазара, да вдигнем дете от земята, да се изправим от пода без да се подпираме с ръце и т.н. После да разгледаме този списък и да зачеркнем това, което не искаме да можем, след 70 годишна възраст. Усещането е много странно. Много по-лесно е да подчертаеш нещата, които искаш да можеш. Но когато трябва да се откажеш от част от физическите си способности, изпитваш огромна съпротива. Реалността е, че ако не полагаме усилия да поддържаме способностите на тялото си, след определена възраст те рязко тръгват надолу и ставаме все по-неспособни и зависими от другите. Книгата е информативна, но в същото време е вдъхновяваща и съдържа конкретни стъпки и препоръки, как да подобрим начина си на живот и да сме в топ форма за олимпиадата за 100 годишни.
8. ‘Brain Energy: A Revolutionary Breakthrough in Understanding Mental Health’, Christopher M. Palmer, MD
Това също е една от любимите ми книги, която прочетох през изминалата година. Тя много резонира с моята философия за това как ежедневните ни избори на храна, движение, сън и т.н., променят начина, по който функционира тялото ни, а това се отразява върху психо-емоционалното ни състояние, а оттам и върху поведението ни. Д-р Палмър разглежда психичните заболявания – от тревогата и депресията до компулсивните разстройства, като следствие на метаболитни заболявания на мозъка. Според него, всяко едно психично заболяване винаги е съпътствано от метаболитна дисфункция в определена мозъчна област – дали ще е свързано с нейната хиперактивност или хипофункция.
Д-р Палмър в детайли разглежда как митохондирите (енергийните фабрики на клетките) и тяхната функция, оказват влияние върху метаболизма ни. А здравето на митохондриите зависи именно от ежедневните ни избори – от това как се храним, колко се движим, спим ли достатъчно и каква информация изпращаме на организма си. Книгата разглежда взаимовръзката между възпалителните процеси и дисфункцията на митохондриите; връзката между циркадните ритми, съня и промяната в хормоналната среда на организма; хормоните и метаболитните регулатори, които влияят на поведението и настроението ни. Това е една книга, която ни предизвиква да преосмислим начина, по който гледаме на психичните заболявания и най-вече начинът, по който се подхожда към лечението им. Тук написах и една статия за връзката между скоростта на метаболизма и влиянието му върху психиката и емоциите ни. Ето и няколко цитата от книгата:
„Може ли инертността и липсата на мотивация да бъдат симптоми на метаболитен проблем? Метаболизмът е свързан с продукцията на енергия в клетките. Хората, които имат метаболитна или психическа болест, имат дефицит на енергия в клетките. Тези хора казват истината. Те наистина нямат достатъчно енергия. Проблемът им не е с мотивацията. Проблемът им е метаболитен.“
„Частите от тялото, които имат нужда от най-много енергия, са тези, които са най-афектирани от метаболитни проблеми. Както можете да си представите, най-отгоре в списъка са мозъкът и сърцето.“
„Всички симптоми на едно психично заболяване, всъщност отговарят на нормално психично състояние или мозъчни функции – разликата е, че се появяват, когато не трябва или отсъстват, когато е необходимо да се проявят. Казано по друг начин, могат да бъдат активни или неактивни, в неподходящи моменти. Тези мозъчни функции включват неща, които се отнасят до емоции, когниция, поведение и мотивация.“
9. ‘Mapping The Mind’, Rita Carter
Виждайки селекцията ми от книги, вече знаете, че обожавам да чета за това как функционира мозъка. Материята е сложна и необятна, но с всяка следваща книга и изследвайки работата на хора, които са отдали живота си да изучават функцията на мозъка, обогатявам познанията си и съумявам да разглеждам човешкото поведение по съвсем различен начин. Зад всяко едно поведение виждам много повече, отколкото е доловимо на повърхността. Книгата на Рита Картър на първо място е по-луксозно издание, с цветни снимки и графики, които много добре допълват написаното и помагат текстът да бъде разбран по-пълноценно. Още от първата страница си казах: „Тази книга ще е много интересна“, когато прочетох следното:
„…не съществува здравомислещ човек, който може да наблюдава обезумялата, локализирана активност в мозъка на човек, който е воден от някакво обсебване (мания), или да види притъпената активност в депресиран мозък и да продължи да се съмнява, че това са физически състояния, а не някаква неизразима болест на душата.“
Книгата започва с базова информация за мозъка, отделните лобове, мозъчните клетки и т.н. Смятам, че това е полезно, тъй като поставя основите дори и за хора, които не са много запознати с работата на мозъка. Това прави останалата част от книгата много по-достъпна и разбираема. После детайлно са разгледани отделни мозъчни области, тяхната функция и как нейното нарушаване може да предизвика определени поведения, с които много от нас се борят ежедневно. Разгледана е анатомията на емоциите – как мозъкът обработва емоциите и отново – какво се случва, когато нещо в цялата „пътека“ се обърка. Има и много интересна информация за развитието на мозъка и това как се формира речта и способността ни да разбираме казаното от другите.
10. ‘Survival of the Sickest: The Surprising Connections Between Disease and Longevity’, Dr. Sharon Moalem
Оцеляване на най-болните е книга, която разглежда тема, която ме вълнува от много години. Още през 2012г. започнах да следя д-р Джак Круз, който смятам за един от най-знаещите хора, с които съм имала възможността да говоря. Тогава прочетох книгата му ‘Epi-paleo Rx: The Prescription for Disease Reversal and Optimal Health’ и ежеседмично четях статиите му, където той твърдеше, че болестите са неспособността на тялото да разчита времето. Визирайки връзката между нарушенията в циркадните ритми и промяната във функцията на тялото. В книгата му за първи път срещнах идеята, че болестите са възникнали, за да ни дават някакво еволюционно предимство – т.е. на даден етап от еволюцията ни, те са подпомагали оцеляването ни. Тогава съм си подчертала препоръката за книгата на д-р Моалем, но толкова. Тази година препрочетох книгата на д-р Джак Круз и веднага отбелязах, че още не съм чела тази на д-р Моалем. Поправих се и със сигурност е още една от книгите, които препоръчвам. Написаното дава повод за много дълбок размисъл – за това, че не са дефект в работата на тялото, а вид адаптация. Това, което се случва в организма ни е резултат от естествения отбор – компромисна размяна – едно предимство за сметка на друга уязвимост, които често водят до това, което наричаме болести.
В основата на тази идея е, че гените на предците ни са се адаптирали, към определена среда – например, към определен климат; към определени инфекции; към определена храна. С времето, заобикалящата ни среда и изискванията, които тя има към нас се променя по-бързо, отколкото биологията ни. Това води до несъответствие между средата, към която сме адаптирани и тази, в която сме принудени да оцеляваме. Така се появяват и болестите. Смята се, че много болести са резултат именно от такова несъответствие между гените и околната среда – включително диабета, сърдечносъдовите заболявания и хемохроматозата (излишно натрупване на желязо в тялото). В книгата си д-р Моалем комбинира интересен исторически преглед на събитията, които са наложили необходимостта от генетични мутации, които са ни давали определено предимство в конкретния момент. Но в днешно време има несъответствие между средата, към която генетично сме адаптирани и тази, в която сме принудени да живеем. Преди време написах една статия за болестите като предимство и различните теории за еволюцията на заболяванията.
Ще се радвам да ми пишете кои са най-интересните книги, които прочетохте вие. Обичам да ми препоръчвате книги. 🙂
Ако сте пропуснали списъците от предишните години, вижте ги тук:
10 книги, които си заслужава да прочетете през 2023 година
12 от най-интересните книги, които прочетох през 2021г.
12 от най-интересните книги, които прочетох през 2019г.
