You are currently viewing 10 книги, които си заслужава да прочетете през 2023 година

Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите електронен дневник с 30 дневно предизвикателство.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

Възникна грешка, моля опитайте пак
Записването е успешно

7 124

Ако не чета, тогава не мога и да пиша. За мен четенето е ежедневната доза вдъхновение, която поддържа любопитството и креативността ми. Приземява ме и ми напомня, че винаги мога да знам повече. Показва ми, че когато реша, че съм научила нещо, това не е краят на търсенето. Това е само стъпката, която е била необходима, за да премина към нещо ново и непознато.

Всяка година чета много и тази не беше изключение, но беше различна. Четох много, но по-малко книги от обикновено. Причината беше, че в началото на годината написах нова книга („Тайният език на тялото: Трансформиращата сила на ежедневните ни избори“) и отделих много време, за да проучвам научната литература и да събера колкото може повече интересни изследвания. Написах и достатъчно нови статии в блога ми. За всяка от тях прочетох десетки научни изследвания, много от които съм добавила в използваните източници. Не на последно място, реших да преследвам една нова цел – да стана доктор. Лятото и част от есента отделих много време, за да уча. Явих се на конкурс за докторанти и бях един от хората, които го спечелиха. Всичко това ми остави по-малко време за четене на странична литература и по-специално на книги, но прочетох достатъчно, за да ви препоръчам някои от тях.

1.“Бъди вода, приятелю“, Шанън Лий

Това е една от тези книги, чието четене носи усещането за свежа глътка въздух. Книга, която вдъхновява. Четейки я, макар и да ставаме свидетели на историята на Брус Лий, разказана от дъщеря му Шанън Лий, оставаме с усещането, че събираме фрагменти от себе си. Една история, която ни напомня, че това, което изглежда съвършено отстрани е плод на несметни часове усилия. Едно пътешествие из дълбините на човешката психика, което ни напомня, че във всеки един от нас има зародиш на дисциплина, воля, упоритост и величие. Независимо от външните обстоятелства, човек може да успее – трябва само да усвои принципите, които да го превърнат в „майстор на живота“. Харесвам тази книга, защото тя предава философия за живота, която се стремя да живея всеки ден. Тази за връзката между ума и тялото и как тежките физически тренировки могат да бъдат път към опознаване на собствените граници и принципите на живота. Философията за тренировките не като самоцел, а като средство задълбочено да опознаваш себе си и тялото си, а после да пренасяш усвоените принципи и да ги интегрираш във всяка една сфера от живота си.

 Ето и няколко цитата от книгата:

„Ако нямам осъзнаване за чувствата и за мислите, които се въртят в главата ми, как ще променя лошите си навици, как ще открия повече щастие и лична удовлетвореност? Трябва да мога да се самонаблюдавам, за да разбера какво трябва да променя. Ако обръщам внимание, тогава мога да видя какво се случва със и около мен и само тогава съм свободен да избирам в какво да участвам. Не можем да избереш как да отговориш, ако дори не можеш да видиш какви избори можеш да направиш.“

„Когато някакво препятствие задържа водата, тя спокойно чака, но е готова да тръгне.“

„Винаги търсим доказателства за собствената си правота. А когато имаме нужда да бъдем прави, приемаме само това, което подкрепя нашата гледна точка.“

„Не осъждайте, не оправдавайте. За да разберете напълно, трябва да съществува състояние на осъзнатост без избор, в което няма усещане за сравнение или осъждане, нито очакване за по-нататъшно развитие на нещата, за които говорим, за да се съгласим или да не се съгласим. Преди всичко, не започвайте със заключение.“

„Щом кажеш, че си стигнал върха, няма къде другаде да отидеш, освен надолу.“

„Изглежда животът ми е живот на самоизследване: сам беля себе си, пласт след пласт, ден след ден. Щастлив съм, защото израствам всеки ден и, честно казано, не знам къде е личната ми последна граница.“

„Няма нужда да ревизирате миналото, само за да можете да се потупате по гърба в настоящето. Продължете и се освободете!“

2.Меша Селимович

Тук пиша автор, а не книга, защото Меша Селимович е един от любимите ми писатели още от 2013г. насам. Тогава прочетох „Дервишът и смъртта“. Тази година препрочетох книгата и реших да потърся дали има други книги на Меша Селимович, които са издавани на български и попаднах на „Крепостта“. Обожавам начина, по който пише. Думите му сякаш се насочват право към душата ти. Думи, от които хем имаш нужда, хем се забиват в болката ти и я правят още по-истинска и по-жива. От двете книги, „Дервишът и смъртта“ ми е по-любима, но Крепостта ми беше приятна за четене, защото наистина много харесвам начина, по който използва думите.

Ето няколко цитата от двете книги:

„Редът е окончателност, твърд закон, намаляване на броя на възможните житейски форми, измамно убеждение, че сме господари на живота, а животът все повече се изтръгва, все повече ни се измъква, колкото по-силно го стягаме.“

„…мислех, че съм я забравил, ала изглежда нищо не се забравя, всичко се връща от заключените кътчета, от мрака на мнимата забрава и всичко, което сме смятали, че е вече ничие, е наше, не ни е нужно, а стои пред нас, блещука с бившето си съществуване, напомня ни за себе си и ни наранява. И си отмъщава заради предателството. Късно е, напразно се мяркате, спомени, безполезна е безсилната ви утеха и напомняте за нещо, което е могло да бъде, защото след като не е било, не е и могло да бъде. А несбъднатото винаги изглежда хубаво. Вие сте лъжа, раждаща недоволство, лъжа, която не мога и не желая да пропъдя, защото ме обезоръжава и с тихата си тъга ме брани от страданието.“

„Ама си мисля, че трябва да се отговаря и пред някой друг. Пред Бога е лесно, ще ти прости. А пред твоята съвест е още по-лесно: ще ѝ пробуташ хиляда оправдания.“

„Постепенно осъзнавах какво се е случило и болката ме заливаше, сякаш прииждаше тиха вода и докато още беше до глезените, неспокойно си мислех за страха пред утрешното отчаяние.“

„Хората отнесоха само моите думи, а скръбта остана цялата, недокосната, още по-черна заради излъганата надежда, че ще отслабне.“

„Ала напразно се измъчвах, съдбата е глуха за оплакванията, сляпа, когато избира изпълнителите.“

„Никога никому не бях говорил за всичко това… че най-трудно е да говориш за неща, които най-много те засягат.“

„Съвършените хора са само в гроба.“

„…даже ми се стори, че му е тягостно, задето съм дошъл в тоя час, когато за него съществуваше единствено скръбта му.“

„…не си струва човек да се връща към безполезните спомени, да търпи болката от такава пустош. Трябваше да се прекъсне ненужната връзка и да се предотврати възможната болка. Детството отдавна вече го нямаше. Какво пазех в това свърталище на духове, където не почиваха дори костите на покойниците? И болка не чувствах, само празнота. Защо да не бъде затрупана?“

3.„Нравствени писма до Луцилий“ и „Диалози“, Луций Аней Сенека

Това са още две от книгите, които препрочетох тази година. Имам няколко книги, които често препрочитам. Особено в моментите, когато животът ме предизвиква и се чувствам така сякаш нищо отвън не може да ми помогне да се справя и да продължа – освен да търся утеха в себе си. Четейки тези книги, винаги разбирам и себе си и живота много по-добре.  И двата тома на Сенека съдържат онази непреходна мъдрост, от която всички се нуждаем. Изминалото лято тези две книги, за пореден път ми помогнаха да приема факта, че безмилостният ход на времето отнема някои от хората, които обичаме и без които не можем да си представим, че ще живеем. Но ще се наложи!

Ето и някои цитати:

„Ако живееш според природата, никога няма да си беден; ако живееш според хорското мнение, никога няма да си богат. Природата изисква съвсем малко, хорското мнение – безкрайно много.“

„Определи веднъж завинаги мярката, според която ще живееш, и равнявай целия си живот по нея.“

„Питаш защо бягството не ти помага. Бягаш заедно със себе си. Трябва да свалиш товара от душата си; преди това никое място няма да ти хареса.“

„Животът е даден при едно условие – смъртта.“

„Не ме е страх, че ще те променят, а че ще те забавят. Защото дори който само ни бави, много ни вреди, особено в този тъй кратък живот, който правим още по-кратък с непостоянството си, като все подхващаме ту едно, ту друго: разкъсваме го на парчета и го пропиляваме.“

„Нищо чудно, че великите неща се раждат през големи интервали от време; съдбата създава посредствеността често – за тълпата, а изключителното ни препоръчва чрез самата му рядкост.“

„Мързелът се нарича умереност.“

„…и все пак познатите места извикват скрития в душата копнеж и не че съживяват един угаснал спомен, а го събуждат от дрямка – тъй както мъката на скърбящите, макар и притъпена от времето, се възобновява ту при вида на любимия роб на онзи, когото сме загубили, ту от дрехата му, ту от къщата му.“

„Най-големият недостатък на живота е, че винаги е недовършен, понеже все нещо отлагаме.“

„…дори и да се сдържаш, сълзите се отронват и облекчават душата. Нека им позволим да се ронят, но да не ги предизвикваме; нека текат, колкото изтръгне чувството, а не колкото изисква преструвката. Към мъката да не притуряме нищо и да не я уголемяваме по чужд пример. Показността на скръбта изисква повече, отколкото самата скръб: колцина тъгуват насаме със себе си.“

„…че болката има едно прекрасно свойство: не може да е силна, ако трае дълго и не може да трае дълго, ако е силна.“

„Трябва да се грижим не да живеем дълго, а достатъчно; понеже да живееш дълго е работа на съдбата, да живееш достатъчно – на духа. Каква полза има от осемдесет години, прекарани в бездействие? През тях човек не е живял, а се е застоял в живота; не е умрял късно, а бавно.“

„Не бива нито само да пишем, нито само да четем; едното ще похаби и изтощи възможностите ни – говоря за писането; другото ще ги отслаби и размие. Трябва да прибягваме ту до едното, ту до другото, взаимно да ги уравновесяваме, та каквото сме насъбрали чрез четене, писането да му придаде плът.“

„Днес денят ми е цял. Никой нищо не ми открадна от него.“

„Страдаме според представите си. Всеки е толкова нещастен, колкото се мисли.“

„Болката е лека, ако към нея въображението не добави нищо; напротив, окуражиш ли се, кажеш ли си: „Това е малко, нищо не е. Да потрая и ще спре“ – още докато го мислиш, ще се облекчиш.“

„И най-силният пристъп на болка има край. Човек не може да страда хем много, хем дълго – премилостивата природа е разпоредила болката да е или поносима, или кратка.“

„Мислех си не как аз мога храбро да умра, а как той не може храбро да понесе загубата ми. Затова си налагах да живея. Понякога да живееш е храбра постъпка.“

„Не е ли голям глупак според теб оня, който плаче, че не е бил жив преди хиляда години. Същият глупак е и който плаче, че няма да е жив след още хиляда. Все едно: не ще бъдеш, не си бил. И едното, и другото време не е твое. Ти си хвърлен в този миг: и да го разтегляш – колко ще го разтеглиш? Защо плачеш? Какво искаш? Губиш си времето.“

„Пътят е недовършен, ако спреш по средата или преди целта; животът не е недовършен, ако е достоен. Където и да го напуснеш – той остава цял.“

„Разликата между достигналия мъдростта и този, който е на път към нея, е като разликата между здравия и този, който е на път да оздравее от дълга и тежка болест и за когото „здраве“ значи по-лек пристъп: ако не внимава, веднага се влошава и се връща към предишното си състояние.“

4.„Байрон“ и „Жорж Санд“, Андре Мороа

Миналата година ви споделих, че Андре Мороа се превърна в един от любимите ми писатели. Понякога ми се иска да имаше още негови книги, които да прочета. Мислех си, че това е един пример, че човек трябва да прави колкото може повече от нещата, които обича и в които е добър. Невинаги ще бъдем оценени в настоящето, но понякога в бъдещето има хора, които дори няма да ни познават, а толкова силно ще имат нужда от това, което сме създали. Така се чувствам четейки книгите на Андре Мороа. Те са съчетание на любимия ми тип книги – това да чета компилации от писмата на велики хора или техни биографии. Предпочитам писмата, защото те бавно, пласт по пласт разкриват човека и това, което се таи в душата му. Андре Мороа много умело съчетава биографични елементи, с писмата и истинските чувства и вълнения на хората, за които е писал. Покрай неговите книги установих, че много харесвам френската литература. Тази година прочетох „Байрон“ и „Жорж Санд“.

Ето и някои цитати:

„Нима душа, която се наслаждава от страданието, ще се откаже някога да го предизвиква?“

„Отдавай се на удоволствия само когато тялото повелително ги поиска, но не ги търси като цяр срещу скуката и скръбта…“

„Защо съществува у нас нещо необяснимо, което обича да страда?“

„…тя изпитва нужда от опора, която в минути на отчаяние и тревоги жените взимат за любов.“

„Един артист никога не се отказва от това, което подхранва неговия гений.“

„Времето и случаят водят непрестанно при нас непознати и някои от тия хора, изоставени на нашия бряг, остават там. Така нови пластове приятели заместват отнесените от отлива.“

„Изчистих мъката си от глупавата важност… Като загуби своята тържественост, скръбта ми загуби и силата си. И си казвам, че в големите страдания има често повече гордост и тщеславие, отколкото в големите успехи. Мислим, че единствени понасяме страдания, които всички са преживели преди нас.“

„И телом, и духом съм сломена от скръб. Мисля, че тя е неизлечима, защото колкото повече успявам да я разсея за няколко часа, толкова по-мрачна и болезнена се връща тя през следващите…“

„Колкото по-силно е било чувството, толкова повече разочарованието води до омраза.“

„Има хора, които, след като са страдали и навикът или забравата са излекували страданието им, проявяват необикновен стремеж към мъката, защото правейки живота им непоносим, тя го изпълва в същото време с такива ярки чувства, които прикриват празнотата му.“

„Наградата на тези, които умеят да успокояват изтерзаните души, е, че те единствени ги разбират.“

„Отсъстващите са като мъртвите… Но ние живеем понякога много повече с мъртвите, отколкото с живите.“

5.” Discipline Is Destiny: The Power of Self-Control”, Ryan Holiday

Това е новата книга на Райън Холидей, която си купих заради заглавието. Дори не четох отзиви. Дисциплината е нещо водещо в моя живот. На нея отдавам много от нещата, които съм постигнала и заглавието ми хареса изключително много. Книгата ми хареса, защото е едно от тези четива, които ти напомнят неща, които знаеш, но понякога просто имаш нужда да чуеш/прочетеш отново. Защото са непреходни и защото най-често имаме голяма нужда от нещата, които знаем, но не изпълняваме. Обичам да чета този тип книги вечер, защото не натоварват съзнанието ми и заспивам с добро чувство и някак вдъхновено и ентусиазирано за следващия ден.

Ето няколко цитатата:

„Когато обичаш работата, която вършиш, не се опитваш да се скатаваш от изискванията, които има към теб.“

„Той знаеше, че тези, които живеят по бързия и лесен начин, пропускат нещо – те се провалят в това изцяло да реализират потенциала си. Дисциплината не ни ограничава… тя ни носи възнаграждение.“

„Той знаеше, че това да ти стане комфортно е врагът и че успехът е безбройни възможности да ти е комфортно. Лесно е да си дисциплиниран, когато нямаш нищо. Но какво ще кажеш за моментите, когато имаш всичко? Какво мислиш за това, когато си толкова талантлив, че можеш да се отървеш без да даваш всичко от себе си?“

„Не е необходимо винаги да си изключителен. Но винаги трябва да се появиш.“

„Трябва да сме подозрителни към хората, които ни казват, че могат да изцерят болката ни, без да положим каквито и да е усилия.“

„Можеш да се ядосваш… важно е да не правиш нищо от яд.“

„Помнете: Колкото и да греши човекът отсреща, колкото и да е дразнещ, за да има истински конфликт, трябват поне двама човека.“

„Ако стандартите ти са толкова високи, че се предаваш, когато не отговаряш на тях, всъщност нямаш високи стандарти. Това, което имаш са оправдания.“

„Можеш да бъдеш много добър днес. Вместо това, ти отлагаш за утре.“

6.”Bittersweet”, Susan Cain

Имах първата книга на Сюзан Кейн – „Тихите: Силата на интроветите в свят, който не млъква“. Обожавам да слушам подкасти със Сюзан Кейн. Има нещо много въздействащо в гласа ѝ и начина, по който разказва историите. Препоръчвам ви да слушате двата подкаста, които Тим Ферис е правил с нея (Подкаст 1 и Подкаст 2). Винаги подкрепям хората, които харесвам и си поръчах и новата й книга „Bittersweet”. Харесва ми идеята зад книгата. Това как горчивото и сладкото в живота – като емоции са свързани. Едното не може без другото. Едно състояние, което често осъждаме, защото сме възприели погрешното убеждение, че щастието е единственото състояние, в което трябва да се намираме. Новата книга на Сюзан Кейн ни показва една различна страна – съзидателната сила на това да жадуваш за нещо, да изпитваш тъга и горчивина. Състояние, което подхранва креативността ни. Беше ми приятно да прочета книгата, защото утвърждава нещо, което и аз съм установила за себе си. Колкото и да не харесвам моментите, в които ме обземат емоции, на които слагаме етикет негативно, те винаги са движещата сила зад много от нещата, които съм направила и правя. Всеки човек, който пише, знае, че изкуството се ражда в тези моменти. Една необходимост да пишеш, да рисуваш, да създаваш, която не може да бъде отложена. Болка, която имаш чувството, че ще те остави намира само, ако ѝ придадеш плът чрез изкуството си.

Ето и няколко цитата от книгата:

„Не опира до това, че болката е равнозначна на изкуство. Опира до това, че креативността има силата да погледне болката в очите и да избере, да я превърне в нещо по-добро. Желанието да трансформираме болката в красота, е един от най-големите катализатори на артистичното изразяване.“

„Ако не трансформираме болката и копнежа си, можем да се озовем в ситуация, в която да ги причиняваме на другите – посредством насилие, доминиране, неглижиране. Ако осъзнаем, че всеки човек познава – или ще опознае – загубата и страданието, можем да се обърнем един към друг.“

„Трябва да запомним, че хората, които страдат ще се смеят и усмихват отново… Те ще продължат нататък. Но това не означава, че са продължили напред.“

„Болката, от която не можеш да се отървеш, трябва да превърнеш в своето изкуство.“

„Как трябва да живеем, знаейки, че всеки, когото обичаме ще умре?“

„Как стигаме до момента, в който виждаме страданието и копнежите си, не като индикация за недостатъчност, а като човешки характеристики?“

„Много хора отговарят на страданието, лекувайки у другите раните, които самите  те са изстрадали.“

„Какво би се случило, ако вземем болката, от която не можем да се отървем и я превърнем в нещо друго? Бихме могли да пишем, играем, учим, готвим, танцуваме, композираме, импровизираме, да създадем бизнес, да декорираме кухнята; има стотици неща, които бихме могли да направим. Дали ги правим добре е без значение!“

7.„Glucose Revolution: The Life-Changing Power of Balancing Your Blood Sugar”, Jessie Inchauspe

В средата на годината написах една статия за това как редът, в който консумираме различните макронутриенти и храни, може да окаже съществено влияние върху нивата на кръвната захар, продукцията на инсулин, горенето на мазнини и глада за сладко. Можете да я прочетете тук. После реших да прочета и книгата на Джеси Инхауспе. Тя е биохимик и е посветила живота си, на това да помага на хората да подобрят начина си на живот и да бъдат по-здрави – регулирайки нивата на кръвната захар и хормоналния отговор след хранене. Има много интересен профил в Инстаграм, който ви препоръчвам. Книгата е много достъпно четиво, което предава по-сложна и научна информация по начин, който е разбираем за всеки – независимо дали се интересувате задълбочено от науката за човешкото тяло или просто имате нужда от ясни и лесни насоки, с които да промените начина си на хранене. Книгата комбинира нейната лична история, базови познания за въглехидратите, глюкозата и инсулина, както и практични съвети какви промени да внесем в начина си на хранене. В книгата си Джеси Инхауспе споделя за тежката травма на гръбнака и болката, през това да се чувства като чужденец в собственото си тяло и сякаш то не ѝ принадлежи, до възстановяването и преоткриването на смисъла да помага на другите.

Ще се радвам да ми пишете кои са най-интересните книги, които прочетохте вие. Обичам да ми препоръчвате книги. 🙂

Ако сте пропуснали списъците от предишните години, вижте ги тук:

12 от най-интересните книги, които прочетох през 2021г.

12 от най-интересните книги, които прочетох през 2019г.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ines Subashka

Инес Субашка е основател на IFS - зали за кондиционни тренировки и мобилност. Автор е на 6 книги за здравословно хранене и движение. https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Вашият коментар

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.