For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124
Нашите гени не са присъда – как дишането през устата променя формата на лицето и усмивката ни

Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите и списък с 10 от най-посещаваните ми статии, рецепти и тренировки.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

.

4 364

Преди време ме попитаха, какво е главното нещо, което вярвам, че е общовалидна истина. Без колебание, отговорът ми е: Животът и тялото откликват на сигналите, които им изпращаме. Смятам, че много хора игнорират тялото си и не осъзнават как ежедневните ни действия и избори, са езикът, чрез който общуваме с него. И то винаги откликва, като се променя в отговор на тези сигнали. В предходните месеци, написах две статии свързани с дишането. Едната беше за това колко е важно да дишаме през носа, а не през устата. Можете да прочетете по-подробно тук. Другата статия беше за това как начинът, по който дишаме, оказва влияние на емоционалното ни състояние. Там споделих и три лесни техники на дишане, които можем да използваме, за да променяме начина, по който се чувстваме.

Днешната статия отново ще бъде свързана с дишането. Този път, фокусът ще бъде върху това как начинът, по който дишаме оказва влияние на структурата на челюстта, формата на лицето и дихателните ни пътища. Ще ви препоръчам и една много интересна книга по темата. Тя е написана съвместно от ортодонт и учен, който се занимава с човешката еволюция.

Винаги, когато видя как ходи даден човек, каква е стойката му, модела на движенията, мога да разбера доста за това какъв е начинът му на живот. Сигурна съм, че и вие сте така в сферата, в която работите. Само по поведението на даден човек, можете да „прочетете“ какви са някои от убежденията и навиците му. Откакто се интересувам повече от темата за дишането, пред мен се откри един изцяло нов свят. Вече, освен стойката и походката на хората, наблюдавам и това как дишат – дали дишат през устата, през носа, дали имат движение само в гръдния кош и т.н. Това как изглежда лицето ни е голям показател за начина, по който дишаме; начина, по който дъвчем, преглъщаме и говорим.

Натрупвайки знания по темата, първо си казах, че повечето хора едва ли се интересуват от това. После си помислих, че смятам тази информация за съществена и много значима. Реших да я споделя с вас. Много хора може и да я отминат, но за някои от вас може да бъде причината да подобрите начина си на живот.

Нашите гени не са присъда. Те са възможности!

Много от нас приемат гените си като някаква присъда. Смятаме, че на тях се дължи всичко, което се отнася до това как изглеждаме и как функционира тялото ни. Без да осъзнаваме, че много голяма роля за това как изглеждаме имат не само гените, но и навиците и изборите ни. Както казва Джулия Ендерс, гените са възможности. Те са план и програма, но трябва нещо, което да ги задейства. Именно, нашите действия и средата, в която се намираме, са сигналите, които задействат гените и реализират различните възможности. Ако променим средата, променяме и сигналите.

В тази статия ще разберете повече за това как начинът, по който дъвчете, храната, която консумирате (нейната текстура) и това дали дишате през устата или през носа, допринася за формата на челюстта и лицето ви. Ще споделя и няколко снимки. Част от тях са от книгата, за която ви споменах. Препоръчвам ви да си я купите. Така ще подкрепим работата на тези невероятни учени.

„Това как ядем може да е също толкова важно, колкото това какво ядем. Това как дишаме, може да е също толкова значимо, колкото това какво е качеството на въздуха, който дишаме. Това как спим, може да е също толкова важно, колкото това колко спим.“ – Сандра Кахн

Основната идея е, че това как дъвчем, как преглъщаме и как позиционираме езика си, променя начина, по който са подредени зъбите ни и съответно как изглежда усмивката ни. Малко хора мислят за това. Представете си колко хиляди пъти сте дъвчели до този момент – несъзнателно. Но тялото ви е  възприемало тези сигнали и се е адаптирало, като е променило начина, по който се е оформила челюстта ви.

Ако челюстта ни се развива правилно, имаме достатъчно място за всички зъби – т.е. те са добре подредени и се побират в устата ни. Горната и долната челюст могат да се движат и да се променят в процеса на развитие. Широко разпространено е схващането, че неправилното развитие на челюстта е свързано с това, че сме изтеглили по-късата клечка – т.е. по-лоши гени. Истината е, че освен гените, основната роля в развитието на челюстта имат някои наши навици – още от ранно детство.

Добрият стимул за развитието на челюстта е свързан с няколко неща: 1.Кърменето; 2.Консумирането на по-твърди храни, които изискват повече дъвчене; 3.Когато не говорим и не се храним, да държим устата си затворена, зъбите да имат лек контакт и езикът да си „почива“ при небцето.

Консумирането на по-меки храни е сигнал за тялото, че няма нужда от толкова големи и силни челюсти. Когато мислим за храненето, фокусът винаги е върху хранителната стойност на това, което консумираме и рядко някой се замисля за текстурата и това как тя се отразява на челюстите ни.

„Механичните сили генерирани от това да дъвчем храната помагат не само на челюстите да пораснат до нужния размер и форма, но те помагат и на зъбите ни да се побират правилно в устата.“ – Даниел Либерман

Представете си дъвченето като гимнастика за челюстите. Когато дъвчем по-твърди храни, това изисква и по-силни и големи челюсти.

Как човешкото око възприема едно нещо за красиво, а друго не?

Тук ще ви напомня нещо, което може и да сте чували. То е свързано с т.нар. критерии за красота, които нямат нищо общо с модните тенденции. Те са свързани с работата на д-р Маркард, който е изучавал правилата на красотата в архитектурата, изкуството, музиката и хората като цяло. В крайна сметка, той установява, че общото между всички неща, които човешкото око възприема като красиво са математически принципи или т.нар. число на Фибоначи (златното сечение). Д-р Маркард създава т.нар. маска на Маркард. Тя представлява матрица от точки, линии и ъгли, които сформират структурата на „перфектното лице“ или по-скоро на това, което човешкото око възприема като красиво.

Вероятно забелязвате, как маската на Маркард се отличава с малко по-квадратно лице, което е и резултат от развитието на челюстите. Оказва се, че всичко в природата, което възприемаме като красиво, се подчинява на златното сечение. Интересен е фактът, че тази красота е резултат от здравословното развитие на всичко живо, което ни заобикаля. Това означава, че начинът, по който нещо изглежда, говори и за здравословното или нездравословното развитие на самия организъм. След това кратко лирично отклонение, нека да видим какво общо имат по-широките челюсти, здравето и красотата.

Какво общо имат по-широките челюсти, здравето и красотата

Какво се случва, когато дишаме през устата? Първо, зъбите ни няма да имат контакт. Това ще доведе до промяна в позицията на челюстите и до това лицето да се издължи. Издълженото лице променя начина, по който се развиват дихателните пътища и като цяло ги стеснява.

Как се случва това?

Когато зъбите нямат контакт и стоим с отворена уста, това води до неправилното развитие на челюстта. Можете да тествате. Затворете си устата и дишайте така. Вижте къде се позиционира езикът ви. Сега си отворете леко устата, така че зъбите ви да нямат контакт и дишайте. Вижте къде се позиционира езика, сега. Вече не е горе при небцето, нали? Езикът е нещо като скеле за зъбната арка – т.е. поддържа нейната форма. Когато езикът не си „почива“ при небцето, зъбната арка променя своята форма – стеснява се и зъбите започват да се сгъчкват. Можете да видите на снимките – в ляво се вижда как  езикът е нещо като „скеле“, което поддържа зъбната арка в U форма. Когато езикът е ниско, а не горе при небцето, зъбната арка се стеснява, няма достатъчно място за зъбите и те започват да растат на криво. Това от своя страна стеснява и дихателните пътища. Държа да отбележа, че можете да бъдете и със затворена уста и пак зъбите ви да нямат контакт.

Това влияе на удължаването на лицето. Горната челюст се мести надолу и леко назад, като резултат от липсата на контакт между зъбите на горната и долната челюст. Това изместване назад води до ограничаване на пространството за зъбите и езика, а впоследствие и на размера на дихателните пътища.

Оказва се, че това как дишаме, в каква позиция държим челюстите и езика си, както и текстурата на храната, която консумираме, а не само гените ни, са тези които в най-голяма степен влияят на големината на челюстите и развитието на част от детайлите свързани с лицето ни.

Можете да видите няколко снимки, които са от книгата: “Jaws: The Story of A Hidden Epidemic”.  Това, което виждате е впечатляващо и е резултат от работата на д-р Джон Мю и неговият подход наречен “orthotropics”. „Тропик“ се отнася за растеж в отговор на някакъв стимул. Д-р Мю смята, че много от проблемите със зъбите при децата, могат да бъдат коригирани, ако се насърчава правилната позиция на челюстите, а именно езикът да си „почива“ на небцето, устните да са затворени и зъбите да имат лек контакт. Виждате как лицето на един и същи човек се изменя – формата на лицето, брадичката, дори дебелината на устните, в отговор на този стимул от правилната позиция на челюстите, дишането и това как държим езика си.

Това е една много интересна тема и можете сами да си проведете един анализ чрез наблюдение. През следващата седмица, загледайте хората, които минават около вас. Забележете как дишат – дали стоят с леко отворени устни, когато не говорят и не се хранят. Дали зъбите им имат контакт – това си личи и без да сте много близо до тях, по позицията на брадичката и по гушата. Забележете как формата на лицето им се различава, от формата на лицето на хора, които дишат през носа и стоят със затворена уста. Разбира се, всичко това е само с цел осъзнаване значимостта на дишането и това в каква позиция държим челюстите си, когато не се храним и не говорим. Това не е с цел да съдим себе си или някой друг. Никое знание няма за цел да съдим. Новата информация е нещо, което разширява мирогледа ни. Позволява ни да коригираме действията си, за да повишим качеството си на живот. Така че, без погрешни интерпретации! 🙂

Откакто мисля за всичко това, много се старая да дишам само през носа, когато не извършвам тежка физическа активност, както писах тук. Старая се зъбите ми да имат лек контакт, защото от малка имам навика да си стискам зъбите и преди бях започнала да се стремя зъбите ми да нямат контакт през деня, за да не си ги изтърквам от толкова стискане. Което също не е правилно. Така че, това знание не е с цел да се съдим един друг, а просто да си дадем сметка колко значими са ежедневните навици и действията, които извършваме несъзнателно. Всичко е с цел да осъзнаем, че тялото непрекъснато възприема сигналите, които му изпращаме (дори и да не знаем, че го правим) и откликва на тях. Понякога това води до положителна промяна, друг път – не. Също така, ако имате деца, бихте могли много да им помогнете, ако просто им напомняте да не дишат през устата, когато си почиват и не са физически активни.

 Генът IFS ще ви даде инструментите, с които да реализирате потенциала си и да изваете физиката си, такава каквато я искате, без да се подлагате на лишения и ограничения. Лишения трябват там, където липсват знания. Да знаеш е равнозначно на свободата да избираш! Генът IFS.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ines Subashka

Инес Субашка е основател на IFS - зали за кондиционни тренировки и мобилност. Автор е на 6 книги за здравословно хранене и движение. https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори