Едно от най-любимите ми занимания, освен тренировките и писането е, да чета. Преди време, споделих 12 от най-интересните книги, които прочетох през 2019г. Много от вас ми писаха и ме помолиха да направя същото и тази година. Избрах книгите, не само според това дали бяха интересни за мен, а по-скоро според това дали смятам, че ще бъдат от полза и за вас. Част от книгите са на български, а другите на английски. Често получавам негативни коментари, че чета много книги на английски. Всъщност, ако книгата, която искам да прочета има превод на български – винаги бих избрала него. За съжаление, много от научната литература, която чета, няма превод на български. Превод имат книги, които са по-масово купувани. Затова, четенето ми на английски, не е пренебрежение към книгите на български. Можете да последвате профила ми в инстаграм, където често споделям книги и цитати от книги, в сторитата си.
1.Андре Мороа
Тук посочвам автор, а не конкретна книга, защото е един от любимите ми писатели. Прочетох всичко негово, което успях да намеря. Започнах с „Писма до непознатата“. Винаги, когато харесвам един автор, обръщам внимание на авторите, на които той се възхищава и от които се учи. Андре Мороа често споменава Балзак, Стендал, Жорж Санд, Пруст, Волтер и Ален. Купих си биографиите, които Андре Мороа е написал за Балзак, Волтер и Юго (Прометей или животът на Балзак; Олимпио или животът на Юго; Волтер по Андре Мороа). Харесвам начина, по който пише Андре Мороа. Как комбинира извадки от писмата на Балзак и Юго, заедно с факти от живота им. В миналото, обожавах да чета биографии. От няколко години, чета писма. В тях намирам много повече стойност. Те проследяват живота на човек, в неговата дълбочина. Не само моментите на триумф и провалите. В писмата виждаш ежедневието на конкретния човек. Това, което е вълнувало душата му. Съумяваш да видиш какви са били истинските му взаимоотношения и как се е изградил като личността, която ние познаваме. Също така, много от героите в творбите на авторите са превъплъщение на хора от реалния живот. Четейки писмата и проследявайки комуникацията на авторите с различни хора от обкръжението, познаваш героите предварително и виждаш как са създадени. Ето няколко цитата от четирите книги на Андре Мороа, които съм прочела:
„Всеки човек е съставен от противоречия. От приливи и отливи. Както казва Волтер: „Той е осъден да блуждае между трепетите на безпокойството и летаргията на скуката.“
„… можем да се харесваме и с недостатъците си почти както с качествата си. При това – понякога по-лесно. Това е, защото качествата ни издигат и принизяват другия, докато недостатъците ни му дават повод да се подсмихва, мислейки за нас, издигат го в собствените му очи.“
„… както е казал Балзак, творбата трябва да съзрее. „Поезията е емоция, която си припомняме, когато сме спокойни.“ Няма как да сътворите роман за изгубена любов, ако сте я изгубили наскоро. Раната още кърви; тя трябва да се лекува, а не да се дразни. Веднъж заздравяла, ще изпитвате парлива наслада, когато я докосвате. Вече няма да боли дотам, та да ви накара да виете; ала ще бъде достатъчно болезнена, за да изтръгне от вас песен.“
„Нека никога да не отказваме на живите нежността, с която угризенията ни напразно биха обгръщали спомена за тях.“
„Приятелят ми се оказа завистник. Той проявяваше срещу мене онази враждебност, която извира от предишна близост и която благодарение на това е добре въоръжена.“
„Успехите му през последните години надминават границите на онова, което може да бъде изтърпяно от самолюбието на съперниците.“
„Той има и противници. Успехът винаги ги създава, защото е необходима велика душа, за да се понася славата на другите.“
„Човек не променя възгледите си, без да е изпитал някакво вътрешно сътресение.“
„Обичаната работа подтиква, без да изморява.“
„У нас, когато блесне светлината, всички тичат да я изгасят, защото я смятат за пожар.“
„Страдах с всички фибри на душата, до които можеше да стигне страданието; единствено непризнатите хора и жените знаят да наблюдават, защото всичко ги засяга болезнено и наблюдателността произтича от страданието.“
„Свободата поражда анархия, анархията води към деспотизъм, а след деспотизма идва свободата.“
„Дълбоките причини за провала се коренят в характера му, а не в събитията.“
„Единствено усилието закалява духа.“
2.„Всекидневни ритуали: Как творят великите“, Мейсън Къри
Това е една от тези книги, които ти дават кратко представяне на много и различни хора. Това, което харесвам е усилието, което стои зад това да се съберат всекидневните ритуали на велики личности. Тази книга е нещо като препоръка. Тя е възможност да надникнеш за миг, в живота на другите. Така преценяваш дали искаш да знаеш още. Книгата на Мейсън Къри, събуди желанието ми да потърся още информация за някои личности или пък да се запозная с творчеството им. Ето и няколко цитата от книгата:
„… в известен смисъл именно заради това правя всички останали неща… Рисуването е като нишка, която минава през всички причини за всички останали неща, които съставляват живота на човек.“ – Джорджия О‘ Кийф
„Работя непрекъснато – казва той – и това е като потоп, който преминава през пейзажа на душата. Това е добре, защото отнася доста неща. Действа пречистващо. Ако не работех непрестанно, щях да се побъркам.“ – Ингмар Бергман
„Обикновено всяка сутрин сядах на масата в 5:30ч.; в това отношение никога не позволих и най-малка милост към себе си.“ – Антъни Тролъп
„Стигнах до извода, че някой, който е уморен и се нуждае от почивка, но въпреки това продължава да работи, е глупак.“ – Карл Юнг
„Читателите ми ще приветстват всеки начин на живот, който избера, при положение че се старая всяка нова творба да бъде по-добра от последната. А нали това трябва да бъде моето задължение – и най-важен приоритет – като писател?“ – Харуки Мураками
„Вдъхновението е за аматьори – казва Клоуз. – Ние останалите, просто запретваме ръкави и започваме да работим.“ – Чък Клоуз
3.„Невероятният Мозък: Неограничените възможности на мозъка да се самовъзстановява“, Норман Дойджи
„Невероятният мозък“ е книга, която много детайлно и с примери от реалния живот, показва огромните способности на човешкия мозък да се променя и реорганизира, в отговор на информацията, която получава. През последната година, прочетох много книги по темата и ви препоръчвам тази, защото е на български; написана е много разбираемо и достъпно; ще ви покаже една различна гледна точка за способностите на човешкия мозък. Книги като тази, носят едно усещане за свобода, но и натоварват с отговорност. Те ни показват, че това какво се случва с тялото, съзнанието и живота ни, не е извън наш контрол. Мозъкът ни интерпретира всичко, което правим. Той се адаптира, както към наличието, така и към липсата на стимули. Двама човека, попаднали в една и съща ситуация, могат да излязат от нея съвсем различни хора, ако действат по различен начин. Това също е една от книгите, които ти препоръчват хора – в случая учени, които изследват невропластичността на нашия мозък.
Ето и няколко цитата от книгата:
4.“Черво с чар: Истината за един пренебрегван орган“, Джулия Ендерс
Това е една книга, която си купих преди 3-4г. Тогава не я прочетох. Понякога, книгите търпеливо чакат, да дойде техния ред. Тази година дойде време да я прочета. Препоръчвам я, защото е написана по много интелигентен и забавен начин. В същото време, предоставя доста важна информация за червата и храносмилателната ни система. Всичко е обяснено много достъпно и дори и да не се интересувате от наука, книгата на Джулия Ендерс ще ви помогне да опознаете тялото си по-добре и да разбирате някои от нещата, които се случват в отговор на храненето. Подчертала съм си доста неща, но ще ви споделя само най-любимия ми цитат от книгата:
„Гените са възможности. Те са план и програма, но трябва нещо, което да ги задейства.“ – Джулия Ендерс
Тук се има предвид това, че гените не са присъда. Това в каква среда поставяме тялото си и какви са сигналите, които тази среда изпраща на организма ни, определят дали планът и програмите за действие ще се активират и реализират.
5.„Descrates’ Error: Emotion, Reason and the Human Brain”, Antonio Damasio
Антонио Дамасио е един от любимите ми учени. Преди години, осъзнах, че всичко, което мислим и чувстваме, има своя биологичен произход. Понякога, хората смятат това за принизяване на човешките същества. До приравняването им с биохимични и физиологични процеси. В действителност, за мен това осъзнаване ми даде свободата да избирам по-правилно за себе си. Да разбирам тялото и състоянията си и да намирам първопричината на това, което се случва. Антонио Дамасио, посредством хипотезата си за соматичните маркери, доста детайлно показва как се формират емоциите и че те не са нещо метафизично. Книгата на Дамасио не е от лесните четива, защото е доста научна. Въпреки това, опростено казано, всяка една емоция е програма за действие. Тя цели да ни подтикне към поведението, което ще възстанови хомеостазата в тялото. В тази статия, писах малко по-подробно за емоциите, но по-скоро през призмата на дишането и това как можем да променяме състоянията си. Поръчала съм си всички останали книги на Дамасио и предстои да ги прочета идния месец. Другата година, ще ви споделя повече и за тях. Надявам се, че те ще ми помогнат да разбера още по-добре теорията за соматичните маркери и да подкрепя по-научно това, което осъзнах за тялото чрез практиката и опита си.
6.”The Oxygen Advantage”, Patrick McKeown
Това е само една от книгите, която прочетох за дишането. Харесвам точно тази книга, защото тя е комбинация от по-научна и теоретична част, заедно с практически съвети, които помагат да се приложи новото знание. Книгата разглежда предимствата на дишането през носа – както за здравето, така и за по-доброто усвояване на кислород, по време на физическа активност. Има доста добри обяснения за височинната подготовка – с други думи, тренирането на по-големи височини, където въздухът е по-разреден и тялото получава по-малко кислород. Още от времето, когато тренирах плуване, имам интерес към тренировки, които помагат на тялото да толерира повече въглероден диоксид. Бих казала, че тази книга ми помогна да съм доста осъзната за това как дишам. Откакто я прочетох, започнах да дишам основно през носа, с изключение на случаите, в които говоря (а това не е рядкост :D) и когато извършвам много интензивна физическа активност. Определено усетих ползите и забелязвам колко по-лесно загрява тялото, когато се натоварваме и дишаме през носа. Можете да прочетете две статии, които написах миналата година за дишането. В едната ще намерите препоръка и за друга книга:
Как е правилно да дишаме по време на тренировка, за да не се задъхваме?
Нашите гени не са присъда – как дишането през устата променя формата на лицето и усмивката ни
7.“The molecule of More”, Daniel Liberman, MD и Michael E. Long
Това е една от любимите ми книги за изминала година. Причината е моята страст към невротрансмитерите. Ако ме познавате, сте наясно колко много говоря за невротрансмитери. Хората около мен се шегуват, че каквато и да е темата, аз винаги ще намеря обяснения с невротрансмитерите. Първо, заглавието е гениално. Книгата е за допамина и неговата роля в поведението ни. Допаминът е молекулата на повече – невротрансмитерът, който отговаря за мотивацията, очакването и „глада“ (не физическия глад, а желанието за повече – дали ще е свързано с определени стоки или поведения). В книгата е показано как нивата на допамин, оказват ефект върху много сфери от живота ни – от настроението до взаимоотношенията с хората. Също така, книгата помага да достигнем до едно ключово осъзнаване – за разликата между това какво движи мотивацията ни и какво ни помага да усещаме удовлетворение. Двете състояния са резултат от действието на различни невротрансмитери. Обожавам тази книга, защото тя също демонстрира нещо, в които искрено вярвам – как познанието за собственото ни тяло и това какво се случва в него, ни дава свободата да променяме състоянията си, променяйки информацията, които осигуряваме на организма си. Тук можете да прочетете една статия, която написах за допамина и молекулата на мотивацията. Там също ще намерите препоръка за още една книга за невротрансмитери.
8.”Behave: the Biology of Humans at Our Best and Worst, Robert Sapolsky
Робърт Саполски е сред любимите ми невроучени. Преди 8 години прочетох книгата му „Why Zebras Don’t Get Ulcers”. Тази година я препрочетох, заедно с “Behave”. Книгата за зебрите :), всъщност е изцяло за стреса – какво се случва в тялото ни; кои болести са свързани със стреса и как различните индивиди имат различни механизми за справяне със стресови ситуации.
“Behave” е книга, която се чете бавно. Наситена е с информация и има доста детайли за структурата на мозъка и различните биологични процеси. Това е още една от книгите, които показват как всяко едно наше поведение, има своя биологичен отпечатък. Книгата е написана много добре – всяка следваща глава надгражда информацията от предходната. Поведението се разглежда многоаспектно – защо дадено поведение се проявява; в какъв контекст го наблюдаваме и как промяната в хормоналната среда – минути или секунди преди събитието, довежда до действията, които предприемаме.
Робърт Саполски прави един много важен коментар:
„Мозъкът е общата пътека, която свързва влиянието на всички отдалечени фактори. Какво се е случило един час, десет години или милион години по-рано? Това, което се е случило са фактори, които са повлияли на мозъка и на поведението, което той е породил.“
Първо, книгата разглежда структурата на мозъка – как различните части функционират, каква информация обработват и към какво поведение подтикват. После, се разглежда какво се случва минути преди да прибегнем към дадено поведение. Какви стимули от околната среда и посредством какви сензорни пътища и кои части на мозъка са таргетирали, за да се стигне до това поведение? Съзнавали ли сме конкретния стимул от околната среда и как мозъкът е преценил точно коя информация да допусне?
В книгата се разглежда какво се случва в тялото часове до дни преди дадено поведение – как хормоните влияят на мозъка и сензорните системи. Нещо, което е от изключително значение, имайки предвид, че това как се храним, колко спим, каква физическа активност извършваме, има пряко влияние върху хормоналната среда в тялото, а съответно и върху поведението. Книгата е близо 800 страници и определено си заслужава да бъде прочетена. Ако прибавим и чувството за хумор на Робърт Саполски, едно доста научно четиво, става доста забавно и интересно.
9.”Deep Work: Rules for Focused Success in a Distracted World”, Cal Newport
Книгата на Cal Newport е от тези, които не ти казват нещо, което не знаеш. Те ти помагат да осъзнаеш това, което вече си получил като информация, но все още не си го допуснал достатъчно дълбоко в себе си, за да те подтикне към действие и към промяна. Книгата е едно добро напомняне за това как съвременните технологии ни разсейват и ни карат непрекъснато да се чувстваме ангажирани, без в действителност да бъдем продуктивни. Едно нещо, което аз си припомних е, че е хубаво човек да си позволи да му доскучае. Да не посяга към телефона и да проверява e-mail-а си, Facebook или Instagram профила си. Вместо това, да постои с дискомфорта на скуката. Моментът, в който създаваш пространство в живота си и позволяваш на нещо ново и креативно да се появи.
Откакто прочетох книгата, си наложих стриктни правила за това колко време прекарвам в социалните мрежи. Регламентирала съм си време, в което влизам в профилите си и колко дълго прекарвам там. Не си позволявам да губя излишно време в несъзнателно скролване – освен в много редки случаи, които гледам да не стават норма. 🙂 Също така, през първите около 2 часа след ставане не гледам нищо на телефона си. Не си проверявам мейла, не отварям профилите си в социалните мрежи. Това, което се случи е, че през последната година се чувствам много по-креативна. Прочетох много повече книги, написах много нови статии, пиша нова книга и водих доста лекции – освен останалите неща, с които се занимавам, свързани с тренировките и залите на IFS. Другото, което забелязах е, че колкото по-малко време прекарваш в социалните мрежи, толкова по-малко интерес имаш към тях. Изведнъж, светът отвън ти става много по-интересен и осъзнаваш, че другото не е реалният живот. Разбира се, не отричам социалните мрежи – те имат своите ползи и според мен, ако човек дозира правилно колко време прекарва там и какво точно следва, има много позитиви. Всичко опира до баланс. Затова, ако имате нужда от вдъхновение как да бъдете по-креативни и как да намирате време за това, книгата на Cal Newport е за вас.
Е, това е за тази година. Ще се радвам, ако ми препоръчате някои от интересните книги, които вие прочетохте.
