For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124
Ние научаваме кои сме – живеейки. Преди това нямаме представа!

Абонирайте се за нюзлетъра ми. Присъединете съм към още 30 000+ читатели, които всяка седмица получават статии свързани с тренировки, хранене, рецепти и мотивация. Ще получите и списък с 10 от най-посещаваните ми статии, рецепти и тренировки.  

 *След абониране ще получите имейл за потвърждение. Моля, потвърдете (проверете и в spam и в таб промоции).

.

5 172

„Ние научаваме кои сме – живеейки. Преди това нямаме представа.“- Херминия Ибарра

Миналата седмица, случайно се запознах с едно момиче, което беше на 22г. Заговорихме се и тя ми сподели как не харесва работата си и иска да я смени. Попитах я какво работи, а тя ми каза: „В момента работя като продавачка, но не знам какво друго да направя. Нямам висше образование и изобщо не знам какво ми е интересно и с какво искам да се занимавам.“

После допълни: „Повечето ми съученици знаеха какво искат да учат, още преди да завършим. Аз никога не съм знаела.“

Опитах се да я окуража и да ѝ кажа, че малък процент от хората знаят какви искат да бъдат още от малки, превръщат се в това, за което са мечтали и се занимават с него до края на живота си. Не знам дали разговорът ни я накара да се замисли, че на 22г. не е пропиляла живота си и че има още много възможности пред нея, стига да опита. Случайно или не, скоро прочетох една книга, която се казва “Range: How Generalists Triumph in a Specialized World”, от Дейвид Епстийн. Основната идея на книгата е, че не винаги ранната специализация е това, което води до успех. Някои от най-успешните хора са тези, които с години са се занимавали с различни неща. Натрупали са опит и познания в различни сфери. Обикновено, не са тесни специалисти в нито една от тях. Същевременно, съумяват да комбинират наученото и да правят по-абстрактни асоциации, които им помагат да действат по-иновативно и да бъдат много успешни.

В книгата имаше едно много хубаво изречение, което гласеше:

„Най-важните личностни промени възникват между 18 годишна възраст и наближаването на 30г. Да се специализираш рано, означава да си поставиш задачата да предскажеш каква професия ще подхожда на човек, който все още, дори не съществува.“

Сигурна съм, че докато четете и отнасяте написаното към себе си и собствения си живот. Не знам за вас, но лично аз съм доста различен човек от този, който бях на 18г. Разбира се, имаме много общи качества, но в някои неща драматично се различаваме. Когато бях на 19г., започнах да уча маркетинг… не само започнах, а завърших маркетинг и после продължих с финанси. Никога не е било нещо, което ме влече особено много, имайки предвид, че движението е моят живот. Въпреки това, все се шегувах, че първото ми висше образование е за обща култура. Паралелно започнах да водя тренировки, а малко след това си направих и този блог (вече 10г. пиша тук).

Никога не съм подозирала, че някой ден ще имам две зали за кондиционни тренировки и ще съм написала 6 книги. Дори не съм допускала, че е възможно, защото човекът, който бях тогава, не притежаваше качествата и познанията, които ми помогнаха да стигна до тук. Но човекът, който бях тогава ми помогна да поставя началото. Аз на 20г. имах смелостта да започна да водя тренировки, въпреки че всички ми обясняваха колко е перспективно това, което уча и как не трябва да си губя времето с професия без бъдеще. Не ми беше приятно да слушам тези неща, но се водех от вътрешния си порив да правя точно това. Следвах моментните си интереси и знаех, че макар и за другите да не е перспективно, когато водя тренировки и когато пиша – времето сякаш спира и всичко ми се струва завършено. И не на последно място – харесвах човека, който съм, когато извършвах тези две дейности. Затова продължавах да го правя.

Няма да разказвам пътя си до тук. Само ще кажа, че след първото си висше образование и след няколко години отлагане, преди време взех решението да запиша още едно висше образование, което този път съответства на това, което наистина знам, че искам да правя с живота си (на този етап). Вече завършвам и макар и много пъти да съм се питала, защо ли не учих първо това, после винаги си отговарям: „Ако беше започнала с това висше, никога нямаше да създадеш IFS.” Тогава се успокоявам, че в живота всичко се случва, когато трябва. Единствената задача, която имаш е да действаш – да опитваш нови неща, да се усъвършенстваш и да не приемаш – в нито един момент от живота си, че е прекалено късно да промениш посоката си.

Наистина ли никога не трябва да се отказваме?

В нито един момент, човек не трябва да мисли, че е отдал голяма част от времето си на нещо и че не върви да го остави, за да преследва някаква нова цел. В днешно време, прекалено много се говори за това как човек не трябва никога да се отказва. По този повод имам един любим цитат, който ще перифразирам: „Куражът е да знаеш, че може и да те боли, но да го направиш въпреки това. Глупостта е абсолютно същото и точно затова животът е толкова труден.“ Човек може да се откаже поради две основни причини:

1.Защото не е достатъчно постоянен и търпелив.

2.Защото е осъзнал, че това, което прави в момента вече не му служи и че трябва да поеме по различен път, за да наистина да реализира потенциала си.

Херминия Ибарра, която е професор по организационно поведение, е направила проучване, което цели да проследи смяната в професиите. Тя е изучавала адвокати, доктори, професори, предприемачи и IT специалисти, които са се занимавали с конкретната професия минимум 8г. и в последствие са взели решение да тръгнат по друг път и да променят професията си. Едно от заключенията, до които достига е, че „Ние научаваме кои сме – живеейки. Преди това нямаме представа.“

Човек открива различни възможности и осъзнава кой е и какво иска да прави, когато се включва в различни активности, общува с различни хора, преживява различни неща. Някои от тези преживявания затвърждават кой не искаме да бъдем и какво не искаме да правим. Други преживявания ни карат да преоткриваме себе си и да получаваме по-задълбочено разбиране за това какво наистина искаме да правим с живота си. При някои хора, това се случва по-бързо, а при други отнема дълго време. И това е напълно естествено. Не знам кога някой е поставил правилото, че на всички хора, всяко едно важно събитие в живота, трябва да се случи в един и същи период (на една и съща възраст). Човек научава кой е чрез действията, а не чрез теорията и предположенията. Не забравяйте! Няма как на 20г. да знаете какво е подходящо за вас на 30г. – този човек още не съществува. Същото важи и на друга възраст.

Често ме питат какви са следващите ми цели. Истината е, че не знам. Аз не съм от хората, които си поставят дългосрочни цели. Имам някаква представа на къде съм се насочила в момента, но нямам фиксирана цел или мечта. Просто вървя и във всеки момент се старая това, което мисля и правя да е в синхрон с човека, който харесвам да бъда. Всичко останало е просто външно отражение. Винаги е било така. Преди 10г. тренирах само с тежести. Балансите на ръце и гъвкавостта бяха нещо чуждо и непонятно за мен… до един момент, в който усетих някаква притегателна сила да се занимавам точно с това. Не знаех на какво е способно тялото ми и че ще мога нещата, които мога днес. Само знаех, че в онзи момент усещах нужда да правя точно това и да тръгна точно в тази посока.

Няма нужда да знаете какви искате да бъдете и каква е целта на живота ви. Както написах в книгата си „Отвъд волята: Смисълът да продължиш“ „Целта е нещо като компас, който постоянно мени показанията си в зависимост от търсенията и намиранията ми.“ Важно е да не стоите, да не отлагате и да не се заблуждавате, че няма време за промяна. Опитвайте нови неща, предизвиквайте себе си – търсете и преоткривайте кой сте и какво ви вълнува. Смисълът бавно се натрупва и един ден ще се събудите с ясната представа на какво искате да отдадете енергията и живота си.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ines Subashka

Инес Субашка е основател на IFS - зали за кондиционни тренировки и мобилност. Автор е на 6 книги за здравословно хранене и движение. https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори