For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124
3-те урока на 2020г.

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

2 177

Тази година беше различна за всички. Често мерим дните си само с тяхната продължителност, без да вникваме в дълбочината на това, което се случва. Този път не беше така. Всеки един от нас по един или друг начин беше принуден да постои в компанията на страховете си, несигурността, разочарованието. Една покана, която ни накара да се обърнем към себе си – разбира се, не всички откликнаха на нея и вероятно за тях годината беше още по-трудна. В следващите редове ще споделя с вас няколко от уроците или по-скоро осъзнаванията, до които аз достигнах. Няма да споделям личните истории зад тях и какво ме накара да се чувствам по този начин. Вярвам, че през изминалата година всеки един от нас имаше редица трудни моменти, в които се чувстваше сякаш няма сили да продължи; моменти, в които се чувствахме объркани, несигурни и наблюдавахме как светът такъв какъвто сме го градили до този момент, внезапно, рухваше пред очите ни. Много от нас трябваше да се откажат от това, с което са свикнали и това, което изпълваше дните им – някои го използваха и го адаптираха към новата реалност, други все още се борят да задържат това, което така неочаквано се изплъзна.

В следващите редове ще споделя три основни неща, които наблюдавах в моя живот и това, което ми помогна и продължава да ми помага да продължавам напред.

1.Има моменти, в които не можеш да направиш и нищо и просто трябва да изчакаш

Един урок, който беше труден за мен. Като спортист, аз съм от хората, които винаги се водят от знанието, че стига да полагаш усилия в посоката, в която искаш да се развиваш, рано или късно резултатите ще дойдат. Първият момент, в който се почувствах така беше при първото затваряне – през март. Няма да навлизам в детайли, но когато се наложи да затворя двете IFS зали и да оставя хората в екипа ми без работа, известно време се чувствах толкова безсилно да променя случващото се. В други ситуации, ако нещо не върви, винаги знам, че мога да работя повече, мога да полагам повече усилия, а този път по един начин ми беше отнета възможността да направя това. Имах периоди, в които ми се струваше сякаш това никога няма да свърши. Неизвестното ме изпълваше със страхове и съмнения. Въпреки всички негативни емоции, които ежедневно ме заливаха през първите няколко седмици, реших да не се пускам по течението и реших да оставя това, което е било зад мен и да видя какво ми предлага настоящето. Макар и да го имаше усещането за ограничение и тръшкането на съзнанието ми, че не мога да продължа с нещата, които придаваха смисъл на деня ми по начина, по който го правех преди, постепенно намерих друг начин, за да продължа.

Всъщност, точно преди първото затваряне, бях на крачка от това да отворя трета зала. Малко след средата на февруари, макар и да нямаше обективна причина (на онзи етап) да се откажа, вътрешно нещо ме караше да се откажа. Дори изпитвах вина, че се отказвам от нещо, което реално исках и най-накрая имах възможност да го реализирам. Това, което се случи през март ми показа колко е важно човек да се доверява на усещанията си и дори, когато нещо изглежда перфектно, но имаш вътрешна съпротива – да имаш силата да се довериш на този инстинкт и да се откажеш. И все пак, не отворих трета зала, но това, което извънредното положение и затварянето на залите ми помогна да направя, беше да създам виртуална IFS зала, където през последните 9-10 месеца имам възможност да тренирам с десетки хора, които са извън България или в други градове и с които никога не бихме могли да тренираме заедно. Нещо, което никога нямаше да направя, ако бях продължила с обичайния си ритъм на работа. Една възможност, която също ме изпълваше със страхове, съмнения и оправдания, защо да не го правя, но реших, че нямам какво да губя и се оказа едно от най-хубавите неща, които създадох през последната година.

Всичко това ме накара да осъзная, че има моменти, в които не можеш да направиш нищо и просто трябва да изчакаш; да мине време и нещата да се подредят по начин, който дори не е достъпен до твоето съзнание в момента. Човек просто не трябва да се отказва – просто трябва да има смелост да обърне гръб на миналото и да се вгледа какво му предлага настоящето, колкото и хаотично да изглежда всичко.

2.Когато всичко, от което си се страхувал се случи и все пак разбереш, че има изход и че имаш сили да продължиш

Част от това осъзнаване е резултат от нещата, които споделих по-горе, но имаше и няколко други предизвикателства и трудни моменти, с които трябваше да се справя. За тях няма да пиша в детайли – ще опиша само емоциите, в  които съм сигурна, че можете да припознаете себе си и да направите паралел със собствения си живот. Всеки един от нас има страхове, които дори не смее да изрече на глас. Може и да е само един страх, но обикновено е толкова силен, че колкото повече се опитваме да го пренебрегнем, толкова повече той тегне като сянка над всеки един хубав момент в живота ни – над всеки един успех.

През последните две години ми се случиха неща, които ме изправиха очи в очи именно с такъв страх. Моменти, в които имах усещането, че пропадам в една бездна, която другите не могат да видят и дори не могат да ми подадат ръка, за да се измъкна – защото тя е невидима за тях. Тя беше вътре в мен. Моменти, в които виждах как нещо, в което съм вложила всичките си усилия, емоции и голяма част от живота си, може да рухне само за миг. Моменти, в които се чувстваш толкова сам, обезличен и сякаш нямаш сили да продължиш напред. После, от дистанцията на времето си давам сметка, че тези емоции и мисли са само ехото на случилото се и когато просто си позволиш да ги изживееш, виждаш как те избледняват; как пак намираш сили в себе си, нов смисъл и желание да не се отказваш.

Това са част от дните в живота на всеки човек, когато осъзнаваме, че понякога човек се чувства безсилен, когато мисли за бъдещите предизвикателства, защото досега не му се е налагало да извади наяве подобна сила. Но винаги когато нещо се случи, осъзнаваш, че имаш нужната сила. Просто до този момент не се е налагало да я използваш. Като в залата – мислиш си, че не можеш да вдигнеш дадена тежест, докато треньорът не те предизвика. Опитваш и виждаш, че можеш. Просто не си подозирал, защото нищо не е изисквало да демонстрираш тази си способност. Ние изваждаме от себе си толкова, колкото животът и обстоятелствата изискват от нас.

3.Не придавай много значимост на нищо, защото идва момент, в който светът такъв какъвто го познаваш рухва.

Това са част от мислите си, които съм записала. Но те имат и продължение…

Не придавай много значимост на нищо, защото идва момент, в който светът такъв какъвто го познаваш рухва. Тогава повечето от тези, които са били до теб ги няма. Това, на което си разчитал е само минало.

Когато записвах тези си размисли, изпитвах известна доза яд към себе си. Ядосвах се, че това е един урок, който животът ми преподаде доста рано – когато бях на 18г. и когато заради тежки контузии се наложи да се разделя с мечтата си за професионалния спорт. Няма да се отплесвам в тази посока. Просто ще спомена, че тогава по много труден начин научих, че хората са около теб (не всички – има много стойностни хора), само когато имат някаква полза. Когато вече не влизаш в сметките им и нямат какво да получат от теб, дори забравят, че съществуваш. Винаги трябва да си напомняме, че животът е като една спирала и всичко, което се е случвало, обикновено пак има възможност да се случи – именно свободният ни избор е този, който определя дали при срещата с преподадения урок ще действаме по различен начин или пак ще направим същата грешка. Е, изглежда, че бях забравила урока и той ми беше преподаден отново. Макар и да изпитвах дълбоко разочарование, повтарянето на този урок ми донесе едно усещане за свобода.

Припомних си, че в този живот човек трябва да прави това, което носи удовлетворение на него, независимо от това какво мислят другите (разбира се, без да пречи на хората около себе си), защото рано или късно всеки един от тези хора, с малки изключения, ще си тръгне. Тогава оставаме сами с последствията от изборите си. Припомних си, че не всеки човек заслужава да жертваш себе си и своето време, защото накрая осъзнаваш, че си вложил много емоции в хора, които са били около теб само, защото са имали полза от теб. Не на последно място си припомних, че само, защото ти имаш определени ценности и отношение към хората и живота, не означава, че всеки друг ги има – затова не трябва и да го очакваш от тези, които срещаш. Ако очакваш, само рискуваш да се разочароваш. И все пак, макар и да беше труден урок, съм благодарна на отминалата година, че ми показа, кои са хората (макар и малко), които са около мен не само, когато имат полза. Година, която по един или друг начин изобличи хората, които са около мен само, когато успявам, а забравят, че съществувам, когато животът ми поднесе предизвикателства.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Ines Subashka

https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

 

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори