Едно от най-хубавите неща в моята професия е това, че имам възможността да се срещам с невероятни хора. На пръв поглед, голяма част от времето ми минава в залата и за страничен наблюдател може да изглежда скучно и еднообразно. В действителност залата е една Вселена, където освен, че можеш да помагаш на хората да реализират физическия си потенциал, можеш да срещнеш едни от най-вдъхновяващите и колоритни личности. Именно в тази Вселена се запознах със Станислава Айви. Първоначално бях пленена от трудолюбието и усърдието, което демонстрираше в залата. Мнозина вярват, че само професионалните спортисти влагат всичко от себе си на тренировка. Е, аз ще ви кажа, че в ежедневието си срещам хора, които уж тренират за удоволствие, а се раздават така в тренировката, сякаш утре ще излязат на състезание с желанието да спечелят златен медал. Точно такава е Стаси. На по-късен етап научих, че Стаси е журналистка и писателка. Съвсем скоро издаде новата си книга (четвърта по ред) – „Въображаема реалност“. Често ще я видите на екран, в присъствието на едни от най-известните личности на нашето съвремие – момент, в който умело и с чаровна усмивка интервюира своите гости.
Мога да разкажа много за Стаси, но в следващите редове тя сама ще ви разкаже за страстта си към движението, писането, киното и тренировките в IFS. Надявам се, че нейният път до тук ще ви вдъхнови да бъдете най-добрата версия на себе си и да осъзнаете, че движението може да е част от ежедневието на всеки един от нас – независимо от професията.
Какво те накара да започнеш да тренираш в IFS и какво те накара да продължиш?
Приятели ми разказаха за IFS и тъй като аз обичам да пробвам нови неща в тренировките си, реших да пробвам. Много ми хареса начина, по който се тренира и общува в залите на IFS и цялата приятелска обстановка. Треньорите едновременно те предизвикват и в същото време знаят много добре до къде се простират възможностите ти в даден момент и всичко се надгражда постепенно. Аз отивам с усмивка на тренировка и тъй като за мен спортът е най-добрият отдушник и за добро, и за лошо в живота ми, това много ме радва и ме зарежда.
Изповядвам максимата, че дори след най-натоварения психически ден, физическото натоварване помага да разтовариш. Освен това е страхотно, че има тренировки почти по всяко време на деня и можеш да решиш за себе си кога ще ти бъде най-добре да тренираш, за да усетиш резултата, който търсиш. Комбинацията от всички тези фактори ме карат да продължавам с огромно удоволствие.
Как се промени отношението ти към човешкото тяло и движението, откакто тренираш при нас и промени ли се изобщо?
Всеки трябва да слуша тялото си, но трябва и да му помогнеш понякога, за да направиш нещо, което си смятал за невъзможно. Като виден представител на зодия Овен, аз обичам предизвикателствата и състезанията под всякаква форма. Усвоих много нови движения и техники, откакто тренирам в IFS и основното ми състезание винаги е със самата мен, а то се случва почти всеки път. И за тази цел е подходящо да намериш спорта и движението, които ти носят удоволствие. Няма по-хубаво усещане от това да си раздвижил тялото си и никога не ме е притеснявала мускулната треска, даже знам чрез нея, че отново съм предизвикала себе си и съм много доволна.
Ти си една изключително интересна личност – журналистка, писателка, пътешественичка. Човек често може да те види да интервюираш едни от най-известните актьори (в световен мащаб) и винаги си елегантно облечена.
Трудно ли ти беше да превъзмогнеш мита, че тежестите правят жените огромни? Често, хората си представят жените, които тренират с тежести, като мъжкарани, които ходят само с развлечени анцузи. Ти си доказателство- че това не е така. Начинът, по който се обличаш, стилът ти, винаги излъчват увереност, вкус, изтънченост и женственост. Какво би казала на тези, които смятат, че жена, която тренира с тежести, не може да изглежда по този начин?
Жените и тежестите е една от най-любимите ми теми и знам, че е много трудно да откажеш хората от идеята, че ще изглеждаш като Скалата ако вдигаш тежести. Това, за което малко хора си дават сметка е, че имаш нужда от сила, за да изпълняваш каквото и да било в тренировките си и силата идва от тежестите. С абсолютна гордост казвам, че мога да правя мъртва тяга със 110 килограма и това е благодарение на IFS и в частност на Вени, тъй като обикновено с треньора трябва да сте на една вълна. Иначе няма как да стане и аз съм му много благодарна.
Няма да забравя първия път, в който вдигнах 100 килограма – и двамата бяхме много горди, защото това е постижение на дисциплина, постоянство и желание. И нека не си мислим, че това се случва всеки път когато ходя да тренирам, упражненията се редуват за различните групи мускули и постепнно се стига до лични рекорди. Тренировките за мен са начин на живот, за да мога после да облека елегантната рокля и токчетата с увереност и самочувствие. Мога да отида да правя интервю, да водя събитие или да съм на червен килим с усещането, че съм положила грижи за себе си. Купувам си елегантни рокли и спортна екипировка, гримове и гири с еднакво удоволствие.
Тренираш с огромен хъс и желание и гледайки те човек би си помислил, че си професионален атлет. Въпреки това ти тренираш просто за себе си и за удоволствие. Какво е това, което разпалва мотивацията и жаждата ти за живот и себеосъществяване?
Какъв съвет би дала на хората, които срещат трудности да вместят тренировките си в ежедневието и да посветят усилията и фокуса си на конкретна цел?
Вярвам в идеята, че когато има желание, има начин. Моето удоволствие от спорта дойде по-късно в живота ми, не е от детска възраст, но пробвайки установих, колко много неща ми харесват. Всеки от нас трябва да намери своето, но няма как да стане без да опитваш. Не съм добра в екипните спортове с топка, нямам техника и координация за това, както и не съм никак гъвкава, но съм много издръжлива и се оказа силна и експлозивна.
Тичам на дълги разстояния, освен тренировките ми в залата. Преди няколко години се класирах трета на 8-километровата отсечка на маратона в Истанбул. Идея си нямах, че това е възможно. Тренирам много, защото ми доставя истинско удоволствие и смятам, че всеки един от нас може да стане 30 минути или час преди алармата си сутрин или да отдели същото време вечер след работа за себе си. Защото това е време за теб и колкото и да си зает, един ден ще си благодарен за това. Тренировките за мен носят емоция и удовлетвореност и доста често ми помагат в избистряне на идея, по която работя – било то за книга, сценарий или видео.
През годините как се променя начина, по който възприемаш себе си? Знаеш, че за повечето жени красивата външност е едно от условията за добро самочувствие и възприемане на себе си. Къде според теб е границата между това да насочиш усилията си към постигането на желаната външност и това да се откъснеш от всичко друго, което придава стойност в живота?
Научаваш се да харесваш себе си и да приемаш хубавите си черти и тези, които те дразнят. Има толкова части на тялото ми, които бих искала да изглеждат различно, но се научих да ги приемам. Мисля, че с годините все повече насочваш усилията си към това цялостно да се чувстваш добре, не само външно. Което не значи да занемаряваш външния си вид, а напротив – знаеш кое ти се отразява добре и външно, и вътрешно. Пътувала съм и съм живяла на много места по света и знаем, че нормите за красота в различните общества, могат да бъдат абсолютно разнородни. Радвам се, че в нашето общество все повече млади хора тренират и им харесва, защото имаше един период, в който само безкрайно кльощавите жени се смятаха за еталон за красота и това налага нездравословни моди, тъй като организмите ни са много различни. Красивата външност върви за мен и с вътрешна хармония, която е трудна за постигане в забързано ежедневие и отново се връщаме на спорта като помощ за това.
В опитите си да бъдеш в добра форма, достигала ли си до някакви крайности (по отношение на хранене и тренировки)? Ако да, би ли споделила на кратко какви са уроците, които научи?
Каква храна даваш на тялото си? Следваш ли структуриран хранителен режим или по-скоро имаш определени принципи и ценности, към които се придържаш? Какви са те?
Не съм предразположена генетично да бъда слаба без да работя за това и никога не съм била много слаба. В тийнейджърските си години и особено за бала си, успях да си докарам гастрит и язва именно с опити за драстични диети и нездравословни режими. След това заминах да уча в Англия, където резултатът от различната обстановка и храна беше 15 килограма отгоре. И тогава реших, че няма да стане така. В този момент започна и дългогодишната ми любовна връзка с тренировките, започнах работа във фитнес, тренирах почти всеки ден без да стигам до крайности и се хранех много по-здравословно от преди. Отне ми време, но свалих всичко излишно и с цялото си сърце приех максимата в живота си, че ще тренирам много, тъй като ми носи удоволствие, но и няма да се лишавам от това, което ми се яде. Това, разбира се, не включва fast food и други подобни, но аз никога не съм била техен фен.
Като цяло не се ограничавам, но на мен истински ми харесва да ям месо, риба, зеленчуци, а закуската ми почти винаги съдържа яйца, авокадо, киноа. Всички те са вкусни, освен че са полезни. Бял хляб не ям, но обичам пица или паста от време на време. Не може да не пробваш паста в Италия или бургер в Лос Анджелис, животът е прекалено кратък за лишения. Разбира се с нищо не трябва да се прекалява, друг е въпросът колко често го спазваме. Късметлийка съм, че изпитвам удоволствие и от храната, и от тренировките.
Как влияят тренировките на психиката ти? Смяташ ли, че чрез тях доизграждаш някои качества в характера си – какви са те и как това подпомага и други сфери от живота ти.
Тренировките за мен са едно от най-важните неща за психиката ми и когато имам тежък момент, винаги са били начинът, по който да се справя. Те са били моят начин да се върна в реалността и да се преборя с нещо, което ми тежи психически. Освен, че светът и технологиите ни наложиха забързан начин на живот, а пандемията покрай COVID-19 вкара и други страхове, психиката има нужда от това да се подхранва и да й се обръща внимание. В България много малко се обръща внимание на психическото здраве, а то става все по-важен проблем и хората рядко знаят как да се справят, когато не се чувстват добре. За мен тренировките са един от най-добрите начини по пътя към това.
Как хората край теб приемат начина ти на живот? Взимат ли те от твоя пример?
Радвам се, когато някой от близките ми искрено го кефи това, че тренирам толкова. Радвам се ако мога дори малко да вдъхновя някой да намери своя начин на движение и да му доставя удоволствието, което аз намирам. Често чувам коментара за жените и тежестите и вече даже спира да ме дразни, всеки е свободен да прави каквото той или тя смята за редно. До колкото мога се опитвам да обясня повече за тренировките на някой, който се интересува, но вярвам че всеки трябва да стигне сам до решението да тренира. И когато виждам някой около мен да сигне до това решение, искрено ми харесва.
Много хора отлагат промяната и това да започнат да тренират, защото са убедени, че е много времеемко и няма как да го вместят в графика си. Ти си доста заета и въпреки това успяваш. По колко пъти в седмицата тренираш и какъв съвет би дала на хората, които не успяват да се организират достатъчно добре?
Според мен винаги можеш да намериш формула, която работи за теб. Имам привилегията сама да си подреждам програмата в повечето дни и тя задължително се върти около тренировките ми. Аз тренирам 5 или 6 пъти в седмицата като комбинирам движенията – 2 или 3 пъти в залата, а в другите дни тичам и правя интервални кардио тренировки. Ходя също така на въздушна йога и на езда, когато мога. Но разбирам, че съм късметлийка в това отношение и въпреки това отново ще подчертая, че за мен е въпрос на желание. Тренировките те зарибяват истински, когато усещаш полза от тях физически и психически, а всеки от нас има време за удоволствие, нали? Относно организацията на мен ми помага да си записвам ангажиментите по дни в един тефтер и така мога да преценя как да си разпределя и тренировките в съответната седмица.
Работата ти е такава, че често пътуваш. Как влияе това на тренировките ти? Стремиш ли се да бъдеш активна, когато не можеш да дойдеш до залата и опитваш ли се да поддържаш форма при такива обстоятелства?
Активна съм почти през цялото време и много обичам да ходя пеша, когато съм в друг град или държава, за да разглеждам. Особено ако е кратко посещение с натоварена програма и трябва да пазя прическа за събитие, само ходенето е опция, но и така можеш сериозно да се натовариш. Прекарах няколко месеца в Лос Анжелис по работа миналата година и имах много натоварено ежедневие, почти всеки ден на снимки и събития. Но намерих веднага най-близкия фитнес, който беше огромен и имаше всякакви тренировки, както и стадион за тичане и кардио упражнения в едно училище. Там пускаха само след като си извадиш карта, че живееш в района, но се сприятелих с охраната – г-н Джаксън, който ме пускаше и нелегално докато ми извадят картата.:) Освен това и снимахме няколко впечатляващи треньори в Ел Ей, работили с големи звезди като Джей Ло и Джени Макарти, с които беше абсолютно задължително да тренирам като част от интервюто.
По време на извънредното положение имах много стриктен режим – работа през деня до 6 и след това задължителна тренировка с някоя от онлайн апликациите и треньорите, които следя (включително на IFS и Инес) и с кучето ми. Имам немска овчарка – Лазар, който е с подобна на моята енергия, така че съм много креативна относно физическата си активност.
Каква ще бъде Станислава Айви след 10 години? Какво място ще заема физическата активност в живота ти и смяташ ли, че усилията полагани за тялото са прищявка, която е до време или напротив- необходимост, която изпитваме цял живот?
За мен е абсолютна и задължителна необходимост, която е сред най-важните ми приоритети и не е свързана само с външния ми вид, а и с вътрешно удоволствие. Смятам, че ще заема същото място както и сега, независимо къде се намирам по света или какво правя в този момент. А освен всичко друго тялото има нужда от повече грижи с всяка изминала година. Много болежки могат да се предотвратят ако започне да се тренира и има достатъчно мускули, които да държат всичко, където трябва да си бъде и се грижи за духа и психиката. Не смятам, че някога ще ми омръзне да предизвиквам себе си и предпочитам да мога да кажа “едно време се набирах по 5 пъти наведнъж, а сега са 10”, отколкото “едно време можех да се набирам, а сега вече не”.
Във видеото можете да видите и трейлъра на късометражния филм, на Станислава Ivy.
I know what you did – Trailer from Stanislava Ivy on Vimeo.
