1.Преди да започна да тренирам с някой, трябва да отслабна и да вляза в по-добра форма
Нямате представа, колко често чувам това: „Инес, много искам да започна да тренирам в IFS, но първо трябва да вляза в по-добра форма.“ Много хора имат подобни притеснения – че не изглеждат достатъчно добре или не са в достатъчно добра форма, за да посещават групови занимания или да тренират с треньор, който харесват. Тези притеснения, само ви спират от това по-бързо да постигнете желаната цел. Работата на всеки треньор е да идентифицира настоящата ви физическа подготовка и да ви посрещне точно там, където сте. После, заедно да работите върху прогреса ви и това да бъдете във все по-добра форма.
Трябва да знаете, че навсякъде, освен много напреднали, има и много начинаещи. Така е и в IFS. Много често, качвам постиженията на някои хора и другите си мислят, че всички в залата са напреднали.
Не искам да ви разбивам представите, но колкото са напредналите, толкова са и начинаещите – ако не и повече. Истината е, че в повечето случаи, самите хора не искат да бъдат качвани и показвани, преди да са постигнали целта, която са си поставили. Затова, това което виждате, обикновено е крайният резултат. Не виждате от къде е започнал човекът и какъв път е извървял. Но трябва да знаете, че зад всеки успех, има дълъг път и че ако тепърва ви предстои, не трябва да отлагате себе си.
Не чакайте да отслабнете или да влезете в по-добра форма. Още утре, започнете да правите това, което знаете, че ще ви приближи към целта ви. Никой няма да ви съди от къде започвате. Всеки в залата, работи върху себе си и собствените си цели. Не се занимава да сочи другите с пръст. Човек трябва да бъде начинаещ, преди да може да бъде каквото и да е. Затова, начинаещи хора – не се страхувайте и не отлагайте, а започвайте.
2.Искам да вляза в по-добра форма, но нямам време
Това е една от най-често подхвърляните реплики. Хората казват, че искат да постигнат нещо, а после веднага казват, „но нямам време“. Изричайки тези думи, вие веднага отхвърляте абсолютно всяка една възможност, която съществува. Всички знаем, че когато нещо ни е приоритет, винаги намираме време за него. Когато започнах начинанието си с IFS, всяка сутрин ставах между 4 и 4:30 и работех до 9-10 вечерта. Ставах толкова рано, защото исках да си създам време – време да тренирам, време да чета, време да уча, време за нещата, които исках да правя. Сигурна съм, че всеки един от вас, може да разкаже една такава история – за нещо, което сте искали и което на пръв поглед не е имало как да вмъкнете в графика си, но е било приоритет и все пак сте го вместили. Какво ви пречи да го направите и този път?
Едно нещо, което забелязвам е, че повечето хора имат една фиксирана представа за това как се влиза във форма. Трябват „х“ часа и „n” броя тренировки в седмицата, иначе няма да стане. Това не е така. Има толкова много методи на трениране. Дори, колкото по-интензивна е една тренировка, толкова по-малко време ще отнеме. Също така, в зависимост от това какво правите в момента, имате нужда от различна честота на трениране. Ако изобщо не тренирате, можете да започнете само с две тренировки в седмицата. Всяка тренировка, може да е не повече от 40 минути. Това са 80 минути на седмица. Не познавам човек, който няма това свободно време. Въпросът е как избираме да го прекарваме.
Също така, можете да започнете дори с по-кратки тренировки. Можете да опитате някоя от тренировките в Youtube канала ми. Има такива по 15-20 минути.
Дори, защо не започнете само с кратки тренировки по мобилност?
Важно е просто да започнете. Както казват, апетитът идва с яденето. Същото е и с тренировките. Не започвайте с много. Започнете с малко, но нещо което можете да вмъкнете в графика си. Това, което ще ви помогне е да си фиксирате дните, в които тренирате. Не го оставяйте като нещо плаващо. Например – вторник и четвъртък са дните за тренировка. Знаете, че тогава тренирате и не го оставяте като нещо плаващо, което може да се случи, но може и да не се.
3.Искам да вляза във форма, но моята ситуация е такава, че няма как
Вижте тази публикация в Instagram.
Много хора, смятат, че в живота им има нещо, което прави тяхната ситуация уникална и различна. Нещо, което им пречи да продължават и да постигат целите си. Такова е усещането, когато се вглъбиш в живота си и смяташ, че това се случва само на теб. Но, когато се огледаш навън, разбираш, че всеки човек има причина да се откаже. Всеки човек има причина да не започва. И най-важното, че има още много хора, които имат точно същия проблем като теб. И с риск това да ви ядоса, много от тези същите хора, продължават и успяват, въпреки този проблем или предизвикателство.
Всеки един от нас си има уникален за него, сбор от предизвикателства. Има много хора, които са заети; много хора, които са разведени; много хора, които отглеждат деца; много хора, които имат контузии; много хора, които се борят с някакъв психически проблем и т.н. Но сред тези – многото, има редица доказателства, че когато човек спре да се извинява пред себе си и просто започва, осъзнава, че е по-лесно да действаш, въпреки всичко, отколкото да стоиш и да казваш, че няма как. Когато човек се движи в посока на това, което иска, дори и да е с по-бавни темпове, точно това носи удовлетворение и това разпалва мотивацията. Когато човек си повтаря колко е зле и как няма начин – това само ограбва от енергията му и го кара да се чувства безсилен.
И това не означава, че казвам, че нямате причина да мислите, че е трудно и да се чувствате така сякаш не знаете от къде да започнете. Вашите причини са основателни. Но те са част от живота. Трябва да приемете, че са част точно от вашия живот и да продължите. В това е смисълът да се предизвикваш и да се променяш – търсейки как да се справиш с предизвикателството, се превръщаш в нещо повече от това, което си бил. Тези малки победи вдъхновяват и ти дават увереност, че можеш да се справиш.
4.Отказвам се бързо, когато не видя бърз резултат
Какво означава бърз резултат?
-Искате да свалите 5кг. за една седмица?
-Искате да не получавате мускулна треска, само защото сте тренирали 4-5 пъти?
-Искате да схващате упражненията от първия път, само защото имате 3-4 месеца стаж тренировки?
Проблемът на повечето хора е, че търсят бързи, но не трайни резултати. Нищо, което човек постига в дългосрочен план, не се постига без системно полагани усилия… за цял живот! Да, точно така – за цял живот. Защото моментът, в който спреш да полагаш усилия за нещо, започваш да губиш постигнатото. Повечето хора, имат фалшивата представа, че можеш да пазиш диета един месец или да тренираш един месец и после да си във форма цяла година. Когато не се получи така, остават разочаровани и вярват, че проблемът е или в тяхното тяло или в това, че каквото и да правят, не върши работа. Напротив! Просто моментът, в който спрем да концентрираме усилията си към дадена цел, спираме да се приближаваме към реализирането на тази цел.
Работила съм и работя с толкова много хора и тези, които са постигнали промяна в дългосрочен план, са приели, че големите резултати, не се случват мигновено. Те просто се отдават на процеса и намират удоволствие не само в това какво показва числото на кантара, а в това как се променя начина, по който се чувстват; как тялото променя способностите си. Много от тези хора, следват по-балансиран подход към храненето и тренировките и не отиват в крайности. Свалят по 1кг. на седмица, а имат и седмици, в които изобщо не свалят килограми. Но след 6 месеца или година, същите хора са свалили по 20кг. и после ги задържат. В целия процес, те не се борят с тялото си, а се грижат за него. Така, то е много по-спокойно и с по-голяма лекота свиква с промяната и по-ниското тегло.
Какво правят други хора? Отиват в крайност. Свалят по 3-4кг. на седмица и после се завъртат в омагьосания кръг на лишение, преяждане, вина, лишение и т.н.
Спрете да се борите с тялото си. Спрете да търсите бърз резултат и се отдайте на дългосрочната промяна в начина си на живот. Подходете към тялото си от позицията на човек, който се грижи за него, заради това, което е. Не от позицията на човек, който го наказва за това, което не е.
5.Нямам подходящо облекло
За някои от вас, това може да звучи нелепо, но знам, че за много хора, това е една от причините да не започват. Чудите се какво точно да облечете, какви обувки да обуете. Дали ще изглеждате добре с тях и т.н.
Нека да ви кажа нещо! Няма нужда да си купувате скъпо облекло и да инвестирате много пари, за да започнете да тренирате. Аз съм човек, който е отдал живота си на движението и бих казала, че в 99% от случаите, не тренирам с най-хубавите си дрехи. Дори, бих казала, че тренирам с най-широките си тениски и по-старите си клинове… защото са ми удобни. Защото, когато тренирам, не съм на модния подиум и не е важно да бъда като модел свален от корица, а е важно да дам максимума от себе си в тренировката. Да не си мисля, дали клинът ми ще се смъкне, дали бюстът ми ще излезе от бюстието, дали някъде нещо не ми стяга и т.н. Познавам хора, които решават да тренират нещо и още преди да са опитали, отиват и си купуват пълна екипировка и то много скъпа. После, дори не ги използват. В залата, никой не го интересува в какви дрехи се потите! Така че, ако това са ви притесненията, в IFS много хора тренират и боси. Започвайте! Неподготвени. 😉
6.Прекалено стар/а съм
Една от причините много хора да не подобряват физическата си форма е, че смятат, че е прекалено късно да започват. Както казах скоро в едно интервю, в живота няма ред. Никой не знае колко време има пред себе си и обикновено имаме само днешния ден. За какво сте прекалено стари? Да се чувствате добре, да бъдете енергични и да усещате живот в тялото си? Не мисля! Не смятам, че човек може да е прекалено стар за тези усещания.
Също така, тренировките имат доста благотворен ефект, именно върху хората над средна възраст. Тогава е много важно, какъв сигнал изпращаме на тялото си. Ако се обездвижваме, ако се храним зле, това само ускорява процеса на стареене и често се случва така, че биологичната възраст изпреварва хронологичната. Какво означава това – че може да сте на 40 години, но тялото ви да функционира като на 70 годишен човек.
Как биха помогнали тренировките?
Както казах, важен е стимулът, който изпращате на тялото си. След определена възраст и при жените след менопаузата, един от проблемите, с които е вероятно да се срещнете е остеопорозата. Може да потърсите в интернет и ще откриете много информация, как тренировките с тежести запазват костната плътност, подобряват силата, хормоналния баланс и също така запазват и мускулите. Не забравяйте – ако не използвате нещо и ако то не е необходимо на тялото ви, започвате да го губите. Ако не се натоварвате физически, започвате да губите физическите си способности. Ако смятате, че сте на възраст, тогава не трябва да смятате, че тренировките не са за вас и че е прекалено късно. Напротив! Няма по-добър момент да спрете да отлагате себе си. Тренировките и здравословното хранене са машината на времето, която ще ви подмлади. Разбира се, не се хвърляйте изведнъж. Започнете балансирано, така че да дадете време на тялото си да се адаптира.
7.Не съм спортна натура
Как да сте спортна натура, ако никога не сте тренирали? И мен не ме бива в танците, но опитите ми да танцувам се ограничават до щракане с пръсти. 😀 Нормално е, когато не си правил нещо, да не те бива в него. Но знаете ли кое е най-хубавото нещо за движението? То не е запазено само за една шепа атлетични хора. То не е привилегия. То е необходимост на всяко живо същество. На всеки човек! Движението е живот.
Ако сте го пренебрегвали до този момент, нормално е да се чувствате некоординирани, бавни, мудни и безсилни. Не забравяйте, че това което показвате на тялото, че очаквате е това, което получавате. Спрете да му показвате, че няма нужда да се движи. Нямате представа колко много от хората, с които съм тренирала са ми казвали, че не са спортни натури. Мога да позная как някой ще се справя с тренировките, само когато видя начина, по който ходи. Има толкова много трениращи, които се справят отлично, но не вярват, че е така и си повтарят, че не могат и че не са спортни натури. Точно там е работата на треньора. Да ви накара да вярвате във възможностите си. Да ви преведе през това и да ви помогне да научите тялото си да се движи осъзнато и правилно. Тогава навлизате в един съвършено нов свят, където се мотивирате да реализирате физическия потенциал. Където осъзнавате, че може да не сте следващия Майкъл Фелпс или Юсеин Болт, но това не означава, че не трябва да се движите и да достигнете собствения си генетичен потенциал. Сега се погледнете в огледалото и повторете: „Аз не съм спортна натура, защото никога не съм тренирал/а… не защото не мога да бъда!“
8.Не мога да се мотивирам да започна
Човек никога не може да е напълно готов да започне нещо ново и нещо, което го изважда от зоната му на комфорт. Много пъти съм казвала, че аз не винаги съм мотивирана да тренирам. Просто, ползите, които получавам от тренировките са много и не мисля за усилието, което ще положа, а за усещането и удоволствието, което ще последва, когато приключа. Тук ще включа клиширания пример с това как никой не е мотивиран да си мие зъбите, но го правим всеки ден, поне по два пъти. За мен с движението е същото. Аз не го правя само заради визията. Дори това е на заден план. Визията е следствие. Тренирам, защото движението е моята медитация. Движението е нещото, което мобилизира тялото, но и ума ми. То е това, което освобождава психиката ми и ме поставя в съвсем различно състояние, в което се чувствам по-вдъхновена, по-можеща и по-дисциплинирана.
Не чакайте да се чувствате мотивирани, за да започнете. Просто фиксирайте, че утре започвате и въпреки усещането на съпротива, излезте и отидете. Винаги усещам тази съпротива, преди да направя нещо, което ме изважда от зоната на комфорта и нещо, което си заслужава. Всъщност, чувствам се така преди всяка лекция, която трябва да водя. Това означава ли да се откажа? Не, защото, когато започна се чувствам в елемента си и знам, че това има смисъл и че освен личното удоволствие, носи и полза за другите. Усещанията на съпротива, понякога са посредствеността в нас, която се страхува от величието, което ще открием, че притежаваме. Затова, игнорирайте го и просто го превърнете в навик да действате въпреки това усещане.
„Детелина: Живот в бездната“ е книга за живота след смъртта, но не твоята собствена, а на хората, които си обичал, но загубил. За дните и годините, в които носиш една празнота, която никой и нищо не успяват да запълнят. Книга за нюансите на болката и моментите, в които усещаш, че си в плен на страданието. Познаваш го в детайли и знаеш всичко за него… и все пак си безсилен да се справиш.
