For questions about all trainings, registration and feedback - tel: +359 877 963 124
12 от най-интересните книги, които прочетох през 2019-та

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

923

Едно от нещата, които обожавам да правя, точно толкова колкото тренирането и писането е – да чета. Книгите са най-прекият път към това да преживееш различни светове и гледни точки и да си вземеш от тях толкова, колкото ти е нужно. Да го интегрираш в собствения си живот и според етапа, на който се намираш. Книгите, доста често са мястото, където се потапям, когато имам усещането, че нещо ми липсва – защото думите винаги те намират тогава, когато имаш нужда от тях. Днес, реших да споделя с вас 12 от най-интересните книги, които прочетох през  изминалата година. Някои от книгите чета повторно, защото през последните месеци, все повече ми харесва да препрочитам книги, които съм чела преди години. Тогава съм била на различно ниво на осъзнатост и с различни познания (особено що се отнася до човешкото тяло) и препрочитайки книгите, сега възприемам всичко много по-добре и го разбирам в по-голяма дълбочина. Затова, струва си книгите да се препрочитат през известен период от време. Всяка една от изброените книги, може да заема първото място в моята класация, но тъй като трябва да започна с една, която силно ми повлия, когато я прочетох, ще бъде както следва:

1.Can’t Hurt Me, David Goggins

Следя Дейвид Гогинс от няколко години. Още, когато прочетох книгата на Джеси Ицлър – „Да живееш с военноморски тюлен“. Дейвид Гогинс е именно това – бивш военноморски тюлен. “Can’t Hurt Me” е неговата биографична книга, в която описва живота си още от ранно детство. Споделя за трудностите да живее с баща, който е малтретирал него, майка му и брат му. С всяка една история, лесно може да се проследи как се е формирал характерът на Дейвид Гогинс и как болката се е превърнала в горивото му за успех. В книгата, той разказва за неуспешните опити да стане военноморски тюлен и как в крайна сметка, с много упоритост, нечовешки натоварвания за психиката и физиката, успява да изпълни целта си. Дейвид Гогинс се превръща от депресиран човек, с наднормено тегло, в един от най-вдъхновяващите хора на планетата. Тази книга, определено ще ви мотивира да очаквате повече от себе си. Да спрете да се оправдавате и да си намирате извинения пред най-малкото предизвикателство. Когато човек, прочете историята на Дейвид Гогинс, наистина се убеждава, че човешката психика и физика могат да понесат толкова много и че е срамота да се пречупваме пред най-малкото.

2.New Functional Training For Sports,  Michael Boyle

През годините съм чела много книги за тренировки, но тази се превръща в една от любимите ми. Никога не съм подозирала колко много моята философия за движението и тренировките, съвпада с тази на Майкъл Боил. Това е една от книгите, които прочетох и които по един или друг начин ми затвърдиха, че начина на трениране, до който стигнах след много години експерименти е едно от най-добрите неща, които мога да направя за тялото си, а и не само за моето – за всички хора, които тренират в IFS. Разбира се, в моята философия и в тази на Майкъл Боил има разлики, но в основата си доста се доближават. Това е една книга, която ще ви помогне да научите повече за това как да работите с всеки спортуващ човек – от начинаещ, до напреднал. Ще ви даде една различна гледна точка за структурирането на тренировките и това кое упражнение, на какъв етап от подготовката трябва да се включва. Според мен, това е една от задължителните книги, които всеки треньор трябва да прочете. А след като прочетох книгата и изслушах няколко подкаста с Майкъл Боил, нямам търпение някой ден да отида на стаж, в неговата зала, в САЩ.

3.Yoga, Fascia Anatomy and Movement, Joanne Sarah Avison

Това е една от книгите, които избрах да препрочета. Купих си я през 2016-та година. Съвсем в началото на моето пътешествие в света на йога, мобилност и всичко, което се различава от вдигането на тежести и фокуса само върху сила. Паралелно с нея, през 2016-та прочетох и Anatomy Trains на Thomas Myers. Всъщност, чрез неговата книга и в търсене на още информация за фасцията, попаднах на тази книга. Книгата не е от лесните за четене. Тя е цял научен труд, в който ще разберете доста детайлна информация за фасцията – съединителната тъкан, която заобикаля всеки един орган и мускул в човешкото тяло. Книгата ще ви помогне да разберете повече за това как всъщност се движи човешкото тяло и по какъв начин се адаптира фасцията, в зависимост от модела ни на движение. В книгата има много съпоставки с това как функционира фасцията при различни йога пози. Но тази книга не е само за хора, които се занимават с йога, а за всеки, който иска да разбере как функционира човешкото тяло и как влияейки на фасцията, можем да влияем на стойката, емоциите си и преживяването, което имаме докато се движим или просто седим. Тази книга, наистина учи как е изградено човешкото тяло – още от етапа, когато всичко е било само на етап ембрион и как се е развила съединителната тъкан. Тя дава много точна представа, защо е толкова важно да движим всяка част  от тялото си и какво ни причинява липсата на движение.

4.Върхове и хора, Людмил Янков

Това е една книга, която наистина докосва душата. Дори, на моменти така я сграбчва, че събужда емоции, които не всеки би искал да извади наяве. Една книга, която те пренася в живота, душата и съзнанието на човек, който обича планината, така както повечето от нас едва ли са обичали нещо. Людмил Янков е не само алпинист, той е писател, който умее да претворява света в думи и да го показва още по-красив, отколкото бихме могли да го видим с просто око. Показва ни тези неща, които често не забелязваме, защото сетивата ни са притъпени от ежедневната рутина, за да дори да могат да се докоснат до красотата наоколо. В книгата са поместени записките на Людмил Янков за експедициите до Лхотце и Еверест. Описани са неговите размисли и чувства за личността на Христо Проданов, както и за това как и защо умира. Лично аз, нямам думи да опиша тази книга. Тя трябва да се прочете. Ще ви споделя само един стих от нея. (книгата не е със стихове – просто в нея е включена част от неговата поезия.)

Мечта

На Христо

Когато ние ще сме прах –

Отдавна, някъде във времето…

Когато отдавна ще сме разтворили

телата си в земята

и духовете в Космоса…

Когато ще е спомен споменът за нас

И ще сме изтлели,

Някой отчаян поет отново ще те открие.

Ще те намери някъде в безкрая,

Спрял крачките на бягащото време…

Човек – искра ведно с мечтата.

Когато ще сме прах – отдавна,

Някъде във времето…

И няколко цитата от книгата:

„Изпълва ме тъга по нещо ненужно и неуловимо, търсено и непреживяно, намирано и отново загубвано в разпокъсаните ни човешки нощи и дни…“

„Движим се бавно нагоре. Не превземаме нищо, не покоряваме никого – просто живеем в борба за съдбата си… Движим се опасно нагоре. Понякога, нерядко падаме. От метър или от десет хиляди метра. В последния миг бързащият живот великодушно ни подарява време за размисъл. Движим се щастливи нагоре. А умираме, падайки трескаво в купища облаци. Движим се, живеем и политаме разпокъсани. Най-добрите умират… В долините пропадат и най-пълните с вяра мечтатели… В ледовете замръзват най-горещите очи и сърца. Движим се вечно нагоре. Оставаме след нас само разкъсани спомени за една може би ненужна смърт, вместо мост, гора или път… Никой не живее напразно на тази Земя!“

„ И когато се научим да не гледаме в краката си, а само напред, значи сме преодолели дребното и недостойното в себе си. Тогава върхът е заслужено възнаграждение за извисения човешки дух.“

„Дали вярвахме във времето напреде ни, или заблуждавахме себе си, оставяйки думите за утре? Неизказаните неща тежат най-много тогава, когато никога вече няма да бъдат чути и произнесени.“

5.Моят път към себе си, Ървин Ялом

Ървин Ялом е един от любимите ми писатели. Прочела съм всички негови книги и любима ми остава: „Когато Нисше плака“. „Моят път към себе си“ е биографичната книга на Ялом. Беше ми много интересно да прочета повече за неговия живот и това как е написал всяка една от книгите си – как е използвал практиката си на психиатър и любопитството си към живота на хора като Ницше, Шопенхауер, Спиноза, за да създаде едни от най-добрите романи, които ни превеждат през човешката психика и борбите, които всеки един от нас води в себе си. Подробно описва какви са били мислите и преживяванията му, на всеки етап, в който е започвал някоя от книгите си и какво го е подтиквало да ги пише. Авторът споделя и размислите си за смъртта, сега когато е в напреднала възраст и когато годините са предизвикателство пред мечтите и амбициите му. Всяка една от книгите на Ялом си заслужава да бъде прочетена. Просто, за тази година ми беше останала само неговата биография. В книгата, той описва взаимоотношенията и срещите си с някои свои колеги. От тази книга  се разпали любопитството ми да прочета и някои от книгите на Роло Мей. За мен беше много интересно да прочета за живота на един от любимите ми писатели и да надникна в неговото съзнание и да се докосна до неговите емоции. Ето и няколко цитата от книгата на Ялом:

„аз изпитвах вледеняваща самота, тъй като си давах сметка, че вече нямаше друг свидетел на тези далечни събития. Сега този спомен съществуваше единствено в моя ум, някъде из пропукващите невронни мрежи на мозъка, и със смъртта ми щеше да изчезне завинаги.“

„колкото по-силно е чувството за неизживян живот, толкова по-голям е ужасът от смъртта.“

„Целта на всеки художник е посредством художествените средства да улови движението, което е животът, и да го съхрани така, че след стотици години то отново да оживее под погледа на някой непознат.“

6.Изповеди, Жан-Жак Русо

Тази година, бях на вълна да чета писма. Прочетох писмата на Ницше; Джон Ленън, Чайковски, Флобер, Ван Гог и препрочетох тези на Рилке. Книгата на Жан-Жак Русо не е под формата на писма, а е една изповед – неговата изповед за живота му, такъв какъвто е бил в действителност. Това е едно много дълбоко и смислено четиво, в което човек може да проследи израстването на една личност. Жан-Жак Русо не е изключение и той е още един от творците, който е превърнал болката си във вдъхновение. Разочарованието си в желание да покаже на света личните си преживявания и копнежи. Обожавам да чета биографии, но доста повече ми харесва да чета този тип книги, където наистина може да се проследи личността на човек – неговите преживявания, размисли, изказ. Препоръчвам ви тази книга, както и другите, които изброих.

7.The mindful athlete, George Mumford

Както знаете, моето минало свързано с баскетбола, винаги ще е част от мен. Миналата година, прочетох биографията на Коби Брайънт, а после препрочетох тези на Майкъл Джордан и Лари Бърд. Фил Джаксън е бил треньор и на Джордан и на Брайънт – двама от най-великите баскетболисти за всички времена. Несъмнено и двамата са имали невероятен талант, дисциплина и воля да бъдат най-добрите, но и ролята на Фил Джаксън в тяхната баскетболна кариера не е за подценяване. Фил Джаксън е въвел много различни практики за подготовка не само на физиката, но и на психиката на тези състезатели. Един от неговите козове е бил именно Джордж Мъмфорд. Потърсих повече информация за него и попаднах на книгата му. Веднага си я поръчах. Тя също е много вдъхновяващо четиво и е отчасти биографична книга, в която Мъмфорд описва своята зависимост и дъното, до което стига в живота си и как всъщност се превръща в човека, на който Джордън и Брайънт се доверяват. Препоръчвам я на всеки спортист, който търси как да култивира вдъхновението в живота си.

8.Поток, Михай Чиксентмихай

Това е една книга, която ми беше подарена от една моя преподавателка – Вяра Милушева. Миналата година, водих няколко лекции в УНСС, свързани с това как създадох IFS и през какви етапи съм преминала. След последната лекция, Вяра ми подари тази книга. Стори ми се интересна, но някак на онзи етап не беше книгата, която исках да прочета. Прочетох я малко по-късно, но определено е доста интересна. Като цяло, харесвам книги, които дълбаят в човешката психика и изследват различните ѝ аспекти. Това не е една от тези банални книги за личностно израстване. Тя изследва радостта и съзидателността в живота на човек. Показва кое е това, което ни кара да се потапяме в дадена дейност до толкова, че да губим представа за време и пространство и да се чувстваме присъстващи в момента и способни да преживеем всичко, което се случва в настоящето. Тази книга е подходяща за хора, които за забравили как да се връщат в тези състояния на поток, където са щастливи да бъдат тук и сега и това, което имат да им бъде напълно достатъчно.

9.Swamplands of The Soul, James Hollis и Призраците от миналото

Джеймс Холис е юнгиански аналитик. Две от любимите ми негови книги са „Да разбираш сянката си“ и „Райският проект“. Тази година, прочетох и всички останали книги, но тези двете са от тези, които препоръчвам.

Ето няколко цитата от „Призраците от миналото“:

„Това, което не успявам да разпозная вътре в себе си, рано или късно ще ме посрещне във външния свят чрез тези проекции, които съм направил в него. И отново да обобщим: това, пред което се отказвам да се изправя вътре в себе си, ще ме срещне във външния свят чрез теб не както си ти, а както аз съм те изградил.“

„…всички ние кървим отнякъде заради назъбените краища на недовършените неща в живота.“

„Да преминем отвъд означава, че ние трябва да преживеем това, което не желаем да преживеем, защото да избягаш от него, е още по-лошо. Непреработената скръб става депресия, понякога нещо още по-лошо.“

„Много хора, които изпитват такива дълбоки вътрешни разногласия вътре в себе си, са объркани от този призив към осъзнатост и сменят работата, партньорите или идеологиите, сякаш преподреждането на мебелите в стаята ще направи дома нов.“

Препоръчвам всички книги на Джеймс Холис, защото те също са пътешествие из душата на човека. Възможност да огледаме себе си, болката и страховете си – да ги опознаем, да се сближим с тях, а после да се освободим от това, което непрекъснато ни тегли към миналото и ни саботира да продължим напред към бъдещето.

10.Principles, Ray Dalio

Това е една от книгите, които препрочетох. Тя е наситена с много мъдрост и като всяка такава книга, изисква да се препрочита. Това е книга за всеки, който смята себе си за предприемач и всеки, който иска да изгради компания, която се гради на някакви ценности и принципи.

„Принципите са фундаментални истини, които служат като основи на поведението, което ти помага да получиш това, което желаеш от живота.“

Книгата е разделена на части. Първата част е биографична и проследява живота на Рей Далио. Втората  третата част са свързани с принципите, на които основава живота си и работния процес. Разглежда как са устроени хората; как да се взимат ефективни решения; как да се изгради фирмена култура; как да се възприемат и решават проблемите; как да се избират и назначават хора и т.н.

„Аз вярвам, че ключът към успеха е в това да знаеш как да се стремиш към много и в същото време да знаеш как да се проваляш. Да знаеш да се проваляш, означава да бъдеш способен да преживееш болезнения провал, който ти осигурява големи уроци, без да падаш толкова силно, че да бъдеш повален и изритан от играта на живота.“

„Винаги съм се страхувал от скуката и посредствеността, много повече отколкото от провала. За мен, да си велик е по-добре от това да си ужасен, но пък да си ужасен е по-добре от това да си посредствен. Да си ужасен, поне придава някакъв вкус на живота.“

„Осъзнах, че да предаваш знание е като да предаваш ДНК – по-важно е от самия човек, който го предава, защото то го надживява.“

11.Yoga Biomechanics, Jules Mitchell

Това е още една книга за движението и не се подвеждайте, че пише йога. Книгата е за всеки, който се интересува от биомеханика и всеки, който се занимава с движение. Книгата дава доста добро обяснение за подредбата на тялото и неговата функция. Любимата ми глава от книгата е тази за адатацията на тъканите и концепцията за био-тенсегрити, която е доста подробно разглеждана и в книгата от точка две.

Е, това е за тази година. Ще се радвам, ако ми препоръчате някои от интересните книги, които вие прочетохте.

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Ines Subashka

https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори