За въпроси и запитвания относно тренировки, регистрация и записване: +359 877 963 124
Как да се справим с дните от седмицата, в които прекаляваме с храната

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

Когато започнах да следвам хранителен режим, очаквах, че веднъж влязла в ритъм, нищо не може да ме извади. Очакванията ми, винаги се разминаваха с реалността. Задължително, колкото и да се стараех и каквито и стратегии да имах, за да избегна това, все се получаваше така, че един ден от седмицата, ядях много повече отколкото през останалото време. Първоначално, смятах, че проблемът е, че не съм достатъчно мотивирана и че нямам достатъчно воля.

На по-късен етап, осъзнах, че една от причините беше, че бях попаднала в капана на емоционалното хранене, което няма да е тема на днешната статия. Ако искате да прочетете повече, можете да видите някоя от тези статии или да прочетете втората ми книга: #КажиНенаглада:Възстанови метаболизма си от диети.

След като бях осъзнала това и взех решение да спра с крайностите в диетите и да имам по-умерен и балансиран подход, започнах да си задавам въпроси, които ми помогнаха да приема това, че всички, понякога ядем повече – и тук не става дума за преяждане, а за един от тези дни, в които това, което обикновено ядеш, не те засища и решаваш да си сложиш двойна порция, а след час, можеш и един десерт да си направиш. И в ума ти, ядеш повече и често се обвиняваме за това. Когато, не можем да рационализираме тези избори, ги насочваме към себе си и тогава се завъртаме в кръга с емоционалното хранене, последващите ограничения и т.н.

Това, което ми помогна, беше да наблюдавам другите хора. Започнах да общувам с повече хора, които нямаха нищо общо с фитнес и здравословно хранене. Хора, които изглеждаха добре, а не правеха нещо специално – просто следваха инстинктите си и не поставяха етикети на изборите си.

Това, което забелязах е, как тези хора, някои дни си ядат нормално, други дни ядат по-малко, защото не усещат нужда от много храна, но имат и дни, в които осезаемо ядат повече – и изпитват удоволствие от това. Един от тези хора, беше баща ми. Държеше един сладолед на клечка, а след това отвори и втори. Говорехме нещо и той каза: „Ето, аз днес мога да изям и 5 сладоледа, но после цял месец изобщо няма да ми се яде сладолед.“

Нещо, което той просто подхвърли, а аз после дълго обмислях. Тогава започнах да осъзнавам, че когато аз изядях шепа ядки и един банан повече, смятах, че съм лакома. Когато си сипех втора порция, смятах, че не съм достатъчно мотивирана, че нямам нужда от това и че вероятно това е стъпката към поредния епизод на емоционално хранене. А това беше далеч от истината. Всички други го правеха, но не се обвиняваха и не слагаха тежки етикети на изборите си, които да ги карат да се чувстват сякаш имат някакъв проблем. В този момент, сякаш отново си припомних, че е нормално да излизаш от планираното и че това, което е важно, е да не се превръща в ежедневие. Разбрах, че винаги ще има един ден в седмицата или пък на десет дена, в който тялото ми ще има нужда от повече енергия и вместо да отлагам да му я дам и после да преяждам, мога да се вслушам в него и още в същия момент да си увелича порцията или да изям нещо, което ми изглежда вкусно, но не ми е влизало в плана.

В този момент, за себе си, предефинирах думата баланс – той не беше нещо, което да поддържам ежедневно. Балансът се оказа, нещо, което се получава чрез натрупване – т.е., всички избори през седмицата, водят до крайния резултат – баланса. Дните, в която ям колкото очаквам, дните, в които по някаква причина съм яла по-малко и тези, в които съм имала нужда от повече – те взаимно се допълват и балансират.

Тогава, оставих лупата, с която проследявах всичко, което правех. Опитах се, да гледам по-мащабно на диетата си и да взимам предвид цялата седмица, а не само днешния ден. Защото, ако приемеш, че денят е всичко, тогава можеш да се почувстваш неудовлетворен и неосъществен. Но, ако приемеш, че цялата седмица е тази, която има значение, тогава оценяваш многото неща, които си направил правилно и тези, в които си взел по-различни решения, нямат чак такава тежест.

Каква е ползата от дните, в които ядем повече?

В случай, че се случва веднъж в седмицата или дори два пъти, но в умерено количество – например, едната вечер си приготвяме по-голям десерт след вечеря, а след три дена, си сипваме допълнително към обедното хранене, повечето храна може да има положителен ефект.

1.Положителен ефект от гледна точка на психиката

Всеки се чувства добре, когато просто седне и яде толкова, че да се почувства изцяло сит, без да мисли за конкретни грамажи и съотношения на храната. Винаги, когато следваш някакъв режим, дори и да ти доставя удоволствие, пак изразходваш енергия, за да си приготвяш храната, да си планираш порциите (дори и чрез визуални способи) и т.н. Така че, едно такова хранене или дори две, ще ви помогнат да презаредите психическата си енергия и още по-мотивирано да продължите на следващия ден.

2.Положителен ефект върху тренировките

Физическата активност, винаги изчерпва тялото. Ако се храним правилно, би трябвало да покриваме нуждите на организма си, но все пак, нищо не опира до точна математика. Понякога си мислим, че се храним пълноценно, но тялото ни може да е имало нужда от още малко енергия, а ние да не сме му я осигурили. Приемете, че всеки ден, когато следвате някакъв режим на тренировки и хранене, в тялото се натрупва енергиен дълг (дори и да е в минимални количества). В природата, всичко е баланс и когато този енергиен дълг стане малко по-голям, вие трябва да го покриете, а именно като ядете малко повече. Това презарежда физическите ви сили и на следващия ден, можете да направите доста добра тренировка и се чувствате доста пълноценни в залата. Така че, ако се случи да ядете повече, отколкото смятате, че трябва, не предприемайте велики мерки.

Просто, на следващия ден направете една по-тежка тяга, клекове или бг-клек и добавете един кратък, но интензивен финишър в края на тренировката – бутане на шейна, интервални суингове, стъпаловиден финишър от бърпита и скачащи напади или каквото ви харесва. Просто, използвайте допълнителната енергия, за да направите качествена тренировка. Но е важно да отбележа, че има разлика между това да тренирате, за да хабите изядените калории и това да тренирате, за да използвате изядените калории. В първия случай, само изтощавате тялото си още, а във втория случай, насочвате тази допълнителна енергия – градивно – подобрявате постиженията си в залата, изграждате мускул, адаптирате се по-добре към по-тежки физически натоварвания.

3.Напомня ви колко е хубаво да се храниш здравословно и достатъчно – без да прекаляваш

Човек разпознава нещата, само когато ги сравнява с техните противоположности. Точно това се случва, когато ядете повече. Дори и да е здравословна храна, винаги ви става по-тежко и винаги се чувствате малко по-летаргично и нямате желание да се движите толкова много, защото храната още не е абсорбирана и ви тежи. Това ви напомня, колко е хубаво да се храните в умерени количества и че допълнителното не е нещо, което искате да бъде ежедневие, а по-скоро спорадично удоволствие. Вместо, това да ви демотивира, можете да го използвате като средство да оцените колко добре се справяте и че наистина вече не се чувствате ограничени, а че здравословния начин на живот е нещо, което ви носи много ползи и ви кара да се чувствате добре.

Е, как мина уикендът ви? Ядохте ли повече и как ще използвате това, за да прогресирате тази седмица, вместо да се чувствате като провал?

Прочетохте ли новата ми книга – #КажиНЕнаГлада: Възстанови метаболизма си от диети? Можете да научите повече за нея ТУК.

kniga2

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Ines Subashka

https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори