За въпроси и запитвания относно тренировки, регистрация и записване: +359 877 963 124
7 начина да се справим с липсата на мотивация
ines-motivacia

Има поредица от дни, в които се събуждаш с една празнота, която се опитваш да запълниш със себе си, но сякаш си изгубил усещане за това кой си и на къде вървиш. Дни, в които се чувстваш объркан, усещаш липса на мотивация, посока и сили да събереш себе си и въпреки това да продължиш.

Вчера сутринта, една жена в залата влезе в съблекалнята и ме попита: „Инес, имаш ли нещо за мотивация? Напоследък ми липсва. Преди бях толкова стриктна. Тренирах с желание, следях си храненето и бях в много добра форма. Напоследък, не успявам да се мотивирам и това ме кара да се чувствам зле.“

Пиша тази статия за нея и за вас – тези, които се чувствате по същия начин. Преди да ви кажа, какво е моето решение, ще ви разкажа нещо за себе си.

Аз не винаги имам мотивация 

Аз не винаги съм мотивирана! Противно на това, в което вярват повечето хора. Лятото, когато се контузих и си извадих рамото (можете да прочетете повече в тази статия), пропаднах в една бездна. Първите два месеца бяха една голяма борба с мен самата. Будех се рано сутрин, след като едва бях успяла да заспя след полунощ и сякаш нямах сили да посрещна новия ден. Контузията стовари миналото, което бях заровила дълбоко в съзнанието си и с което мислех, че съм се справила.

Изгубих себе си и посоката си. Бях постигнала толкова много, а изведнъж се бях върнала не на стартова позиция, а дори под нулата. Предстоеше ми дълъг път на рехабилитация и над това да се справя с физическата, но и с психическата болка. Имах дни, в които стоях по час или два и не намирах сили да започна деня си. Чаках слънцето да изгрее и да ми даде някакви сили да се захвана с обичайния си ритъм. Имах ли мотивация? Не само, че нямах мотивация, аз изобщо не намирах смисъл в нищо. Въпреки това, още на следващия ден след контузията, влязох в басейна и започнах да плувам с една ръка. После, започнах да ходя в залата и да тренирам краката си, защото само това ми позволяваше настоящото състояние. Защо го правех?

1.Намери своето защо

За повечето хора, тяхното „защо“ е обвързано с мотивацията какви искат да бъдат и в какво искат да се превърнат. Има моменти в живота, в които сме на гребена на вълната и имаме желание да направим всичко, на което сме способни, за да бъдем по-добра версия на себе си.

В същото време, има и моменти, когато тази мотивация липсва. Сякаш нямаме желание за нищо и няма нещо, което да ни привлича толкова силно и за което да сме склонни да положим толкова много усилия. Аз вярвам, че човек се променя по два начина – или когато нещо го тегли и го привлича силно или когато нещо го бута и го кара да иска някаква промяна.

Силната мотивация е, когато нещо ни тегли и ни привлича.

Липсата на мотивация, но действията въпреки тази липса са в случаите, когато нещо ни бута и отдалечава от мястото, където сме в момента. Такава беше ситуацията с контузията ми. Въпреки негативните емоции и липсата на смисъл, която се беше настанила в живота ми; въпреки фактът, че не знаех точно на къде да продължа, аз знаех едно – че начинът, по който се чувствах беше непоносим и че само аз можех да направя нещо, за да го променя. Моето защо не беше това, което исках да бъда. Моето защо беше това, което не исках да бъда.

2.Избери различният краен резултат

Когато не се чувстваш мотивиран и сякаш нямаш желание да положиш усилия, в повечето случаи изпитваш вина за това. Не се чувстваш добре на мястото, където си и това състояние те измъчва, но в същото време не се чувстваш мотивиран да полагаш усилия и да се променяш. В такива моменти си казвам, че и двете неща ми създават дискомфорт:

1)да стоя и да бездействам въпреки негативните усещания;

2) да положа усилия въпреки липсата на мотивация.

В същото време, крайния резултат от бездействието не е застой, а обикновено е още по-голямо затъване. Крайният резултат от положените усилия е някаква промяна, дори и на моменти да е минимална. Ако сте били в ситуация, в която не сте били мотивирани, но въпреки това сте положили някакви усилия, вероятно сте усетили, че състоянието ви се променя и у вас се разпалва някакво желание. Усилията са инерцията, която разпалва мотивацията. Мотивацията не се появява, когато я чакаме. Тя се подклажда от действията, последвани от резултатите, които разпалват ентусиазма.

Така че, в края на деня нещата не опират до мотивация, а до това да започнете.

3.Не се стреми винаги да се справяш отлично

Това е другият проблем. Повечето хора имат погрешна представа за прогреса и за това как се случват нещата. Всеки смята, че винаги трябва да дава максимума от себе си; че винаги трябва „да разбиваме тренировките“ и да се размазваме. Това е далеч от истината. Ние не сме роботи. Ние сме хора – с личен живот, емоции и тела с определен физически и психически ресурс. Всичко, което правим, освен да ни дава по нещо, взима по нещо.

Нормално е, когато на даден етап сте отместили фокуса си към нещо, което в момента е приоритет, някоя сфера от живота ви да не се реализира на 100%. Това не означава, че не сте мотивирани или че не давате всичко от себе си. По-важно е да не спирате. Да не отивате в крайността да правите много, а после да губите желание и да не правите нищо.

Занимавам се със спорт от почти 18 години и мога да ви кажа, че тренировките, в които съм на гребена на вълната са не повече от 10% от времето. През другото време, това което ме кара да продължавам са нещата, които ценя и нещата, в които вярвам. Аз знам, че обожавам движението и че се чувствам добре, когато се движа. Не винаги се движа по най-добрия начин. Има дни, в които съм уморена, некоординирана и нескопосана. Но избирам движение, което е оптимално за моментното ми състояние. Не се тюхкам, че не съм на 100%, а съм благодарна, че правя това, на което съм способна днес.

Животът е баланс и няма хора, които винаги да са мотивирани и винаги да правят всичко перфектно. Има хора, които имат ежедневни навици и приоритети и просто всеки ден са постоянни и всеки ден дават максимума, на който са способни. С времето, всички тези ежедневни победи се натрупват и водят до крайния резултат. Именно това са хората, които успяват.

4.Намерете нови стимули

Една от най-честите причини за липса на мотивация е, че влизаме в коловоза на това да правим едно и също нещо. Тренираме по един и същи начин, в едни и същи дни и часове. Няма нищо лошо в рутината – аз съм човекът рутина. Въпреки това, ние сме устроени по такъв начин, че промяната и новите неща са тези, които покачват нивата на допамина – невротрансмитер, който е свързан с опознаването. Когато правим нещо по-различно, ние сме по-съзнателни и присъстващи, а именно в такива моменти се чувстваме щастливи и удовлетворени. Човек се отегчава, когато няма предизвикателства и когато прави едно и също.

Точно затова, аз се стремя да включвам колкото се може повече форми на движение – тренирам с тежести, правя йога, карам колело, плувам, правя стойки на ръце, катеря върхове. Когато се чувствам сякаш нямам мотивация да тренирам с тежести – отивам да плувам или правя йога и обратното. Пак се движа, но сменям движенията, правя нещо различно и си намирам ново предизвикателство. Това е нов стимул за тялото и за съзнанието ми и ме държи далеч от това да се отегчавам и да губя желание. Ако през седмицата, вместо пет дена да тренирате по един и същи начин, разнообразите движението, ще видите, че сте по-мотивирани и че по-лесно намирате сили и желание да се движите.

5.Осъзнай, че състоянието на тялото влияе на мотивацията

Много често, хората бъркат липсата на мотивация с умората на тялото. Ако трябва да запомните едно нещо, то е – това, което се случва в тялото, пряко оказва влияние на усещанията, емоциите, мислите и изборите ни. Тялото ни е еволюционно препрограмирано и прекомерната умора и изтощение са сигнал да се спрем – да не бъдем дейни.

Липсата на мотивация се появява, точно като спирачка от тялото ни да правим и да правим и пак да правим. Тя е средството на тялото да ни накара да си почиваме. Лично аз, смятам, че дори депресията е средство на тялото, за да му помогне да се възстанови след много стресиращ период – психически или физически. Ако това е вашият случай, вместо да впрягате воля и да се опитвате да правите още и още, може би трябва да послушате тялото си. Да забавите оборотите за няколко дена или за седмица и да усетите как приливът на мотивация и желание се завръщат в тялото ви.

6.Изгради достатъчно силен вътрешен монолог

Ако трябва да кажа, кое е едно от нещата, които ми помага най-много да продължавам, когато смятам, че не мога, това е вътрешният монолог. За мен, негативните мисли и състояние, също са един тип монолог със себе си. Когато съзнанието ти казва: „Не можеш! Няма смисъл!“; „Нямаш сили, къде си тръгнала?“; „Толкова по-добре е днес да не тренираш.“ И т.н.

Много хора, дават пространство на този вътрешен монолог да нараства и да превзема съзнанието им. Това, което правя аз в подобни случаи е да си намирам контра-аргументи. Да покажа на този „вътрешен глас“, че има причина да положа усилия; че има причина да действам, а не да стоя и да затъвам. Да си повярвам, че не е нужно да се чувствам отлично, за да напредвам към целта си и че понякога стига, да живееш ден за ден и да правиш най-доброто, на което си способен. Дори и да е едно малко усилие, което е повече от нищо.

Научете се да избирате дали този монолог да бъде позитивен или негативен. Научете се да насочвате мислите си, а не да им давате власт над вас и живота ви.

7.Избрал си грешна причина да тренираш

Всеки тренира поради различна причина през различните етапи от живота си. Някои хора, не успяват да разберат това и когато са на нов етап, се опитват да следват старата причина. В същото време, нямат това желание и порив да следват този път, защото на този етап са различни и старите цели не са нещото, което ги мотивира.

Например, когато се контузих, причината да тренирам не беше да прогресирам и да ставам много атлетична. Причината не беше да отслабвам и да бъда във форма. Причината да тренирам беше това, че движението е моето изкуство и нещото, което ми помага да освободя психиката си и да преработвам трудностите, с които се срещам. Причината да тренирам, беше да лекувам психиката си. Това веднага променя начина, по който човек тренира. Нямаше как, на този етап да се стремя да постигам нещо във физически план (освен да поддържам до известна степен).

За друг човек, на даден етап, причината да тренира, може да бъде, че му харесва да се раздвижва и тонизира. Това не означава, че трябва да прави нещо супер интензивно и тежко. Ако такъв човек, на предходен етап е имал по-високи цели за спортни постижения, но не осъзнава, че сега е на различен етап, това би го накарало да се чувства сякаш няма мотивация. Истината е, че просто посоката му е различна и мотивацията би се завърнала, ако намери правилната причина да тренира на конкретния етап.

Има много фактори, които оказват влияние на мотивацията и всеки трябва да намери кои са те за него. А после да предприеми действия, вместо да си вменява чувство на вина. Споделете в коментарите, как поддържате мотивацията си и кои са моментите, в които усещате, че я губите.

 

Прочетохте ли книгата ми – #КажиНЕнаГлада: Възстанови метаболизма си от диети? Можете да научите повече за нея ТУК.

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори