Има поредица от дни, в които се събуждаш с една празнота, която се опитваш да запълниш със себе си, но сякаш си изгубил усещане за това кой си и накъде вървиш. Дни, в които се чувстваш объркан, усещаш липса на мотивация, посока и сили да събереш себе си и въпреки това да продължиш.
Вчера сутринта, една жена в залата влезе в съблекалнята и ме попита: „Инес, имаш ли нещо за мотивация? Напоследък ми липсва. Преди бях толкова стриктна. Тренирах с желание, следях си храненето и бях в много добра форма. Напоследък, не успявам да се мотивирам и това ме кара да се чувствам зле.“
Пиша тази статия за нея и за вас – тези, които се чувствате по същия начин. Преди да ви кажа, какво е моето решение, ще ви разкажа нещо за себе си.
Аз невинаги имам мотивация
Аз невинаги съм мотивирана! Противно на това, в което вярват повечето хора. Преди време, когато се контузих и си извадих рамото (можете да прочетете повече в тази статия), пропаднах в една бездна. Първите два месеца бяха една голяма борба с мен самата. Будех се рано сутрин, след като едва бях успяла да заспя след полунощ и сякаш нямах сили да посрещна новия ден. Контузията стовари миналото, което бях заровила дълбоко в съзнанието си и с което мислех, че съм се справила.
Изгубих себе си и посоката си. Бях постигнала толкова много, а изведнъж се бях върнала не на стартова позиция, а дори под нулата. Предстоеше ми дълъг път на рехабилитация и над това да се справя с физическата, но и с психическата болка. Имах дни, в които стоях по час или два и не намирах сили да започна деня си. Чаках слънцето да изгрее и да ми даде някакви сили да се захвана с обичайния си ритъм. Имах ли мотивация? Не само, че нямах мотивация, аз изобщо не намирах смисъл в нищо. Въпреки това, още на следващия ден след контузията, влязох в басейна и започнах да плувам с една ръка. После, започнах да ходя в залата и да тренирам краката си, защото само това ми позволяваше настоящото състояние. Защо го правех?
1.Намери своето защо
За повечето хора, тяхното „защо“ е обвързано с мотивацията какви искат да бъдат и в какво искат да се превърнат. Има моменти в живота, в които сме на гребена на вълната и имаме желание да направим всичко, на което сме способни, за да бъдем по-добра версия на себе си.
В същото време, има и моменти, когато тази мотивация липсва. Сякаш нямаме желание за нищо и няма нещо, което да ни привлича толкова силно и за което да сме склонни да положим толкова много усилия. Аз вярвам, че човек се променя по два начина – или когато нещо го тегли и го привлича силно или когато нещо го бута и го кара да иска някаква промяна.
Силната мотивация е, когато нещо ни тегли и ни привлича.
Липсата на мотивация, но действията въпреки тази липса са в случаите, когато нещо ни бута и отдалечава от мястото, където сме в момента. Такава беше ситуацията с контузията ми. Въпреки негативните емоции и липсата на смисъл, която се беше настанила в живота ми; въпреки факта, че не знаех точно накъде да продължа, аз знаех едно – че начинът, по който се чувствах беше непоносим и че само аз можех да направя нещо, за да го променя. Моето защо не беше това, което исках да бъда. Моето защо беше това, което не исках да бъда.
2.Избери различния краен резултат
Когато не се чувстваш мотивиран и сякаш нямаш желание да положиш усилия, в повечето случаи изпитваш вина за това. Не се чувстваш добре на мястото, където си и това състояние те измъчва, но в същото време не се чувстваш мотивиран да полагаш усилия и да се променяш. В такива моменти си казвам, че и двете неща ми създават дискомфорт:
1)да стоя и да бездействам въпреки негативните усещания;
2) да положа усилия въпреки липсата на мотивация.
В същото време, крайният резултат от бездействието не е застой, а обикновено е още по-голямо затъване. Крайният резултат от положените усилия е някаква промяна, дори и на моменти да е минимална. Ако сте били в ситуация, в която не сте били мотивирани, но въпреки това сте положили някакви усилия, вероятно сте усетили, че състоянието ви се променя и у вас се разпалва някакво желание. Усилията са инерцията, която разпалва мотивацията. Мотивацията не се появява, когато я чакаме. Тя се подклажда от действията, последвани от резултатите, които разпалват ентусиазма.
Така че, в края на деня нещата не опират до мотивация, а до това да започнете.
3.Не се стреми винаги да се справяш отлично
Това е другият проблем. Повечето хора имат погрешна представа за прогреса и за това как се случват нещата. Всеки смята, че винаги трябва да дава максимума от себе си; че винаги трябва „да разбиваме тренировките“ и да се размазваме. Това е далеч от истината. Ние не сме роботи. Ние сме хора – с личен живот, емоции и тела с определен физически и психически ресурс. Всичко, което правим, освен да ни дава по нещо, взима по нещо.
Нормално е, когато на даден етап сте отместили фокуса си към нещо, което в момента е приоритет, някоя сфера от живота ви да не се реализира на 100%. Това не означава, че не сте мотивирани или че не давате всичко от себе си. По-важно е да не спирате. Да не отивате в крайността да правите много, а после да губите желание и да не правите нищо.
Занимавам се със спорт от почти 23 години и мога да ви кажа, че тренировките, в които съм на гребена на вълната са не повече от 10% от времето. През другото време, това което ме кара да продължавам са нещата, които ценя и нещата, в които вярвам. Аз знам, че обожавам движението и че се чувствам добре, когато се движа. Невинаги се движа по най-добрия начин. Има дни, в които съм уморена, некоординирана и нескопосана. Но избирам движение, което е оптимално за моментното ми състояние. Не се тюхкам, че не съм на 100%, а съм благодарна, че правя това, на което съм способна днес.
Животът е баланс и няма хора, които винаги да са мотивирани и винаги да правят всичко перфектно. Има хора, които имат ежедневни навици и приоритети и просто всеки ден са постоянни и всеки ден дават максимума, на който са способни. С времето, всички тези ежедневни победи се натрупват и водят до крайния резултат. Именно това са хората, които успяват.
4.Намерете нови стимули
Една от най-честите причини за липса на мотивация е, че влизаме в коловоза на това да правим едно и също нещо. Тренираме по един и същи начин, в едни и същи дни и часове. Няма нищо лошо в рутината – аз съм човекът рутина. Въпреки това, ние сме устроени по такъв начин, че промяната и новите неща са тези, които покачват нивата на допамина – невротрансмитер, който е свързан с опознаването. Когато правим нещо по-различно, ние сме по-съзнателни и присъстващи, а именно в такива моменти се чувстваме щастливи и удовлетворени. Човек се отегчава, когато няма предизвикателства и когато прави едно и също.
Точно затова, аз се стремя да включвам колкото се може повече форми на движение – тренирам с тежести, правя йога, карам колело, плувам, правя стойки на ръце, катеря върхове. Когато се чувствам сякаш нямам мотивация да тренирам с тежести – отивам да плувам или правя мобилност и обратното. Пак се движа, но сменям движенията, правя нещо различно и си намирам ново предизвикателство. Това е нов стимул за тялото и за съзнанието ми и ме държи далеч от това да се отегчавам и да губя желание. Ако през седмицата, вместо пет дена да тренирате по един и същи начин, разнообразите движението, ще видите, че сте по-мотивирани и че по-лесно намирате сили и желание да се движите.
5.Осъзнай, че състоянието на тялото влияе на мотивацията
Много често, хората бъркат липсата на мотивация с умората на тялото. Ако трябва да запомните едно нещо, то е – това, което се случва в тялото, пряко оказва влияние на усещанията, емоциите, мислите и изборите ни. Тялото ни е еволюционно препрограмирано и прекомерната умора и изтощение са сигнал да се спрем – да не бъдем дейни.
Липсата на мотивация се появява, точно като спирачка от тялото ни да правим и да правим, и пак да правим. Тя е средството на тялото да ни накара да си почиваме. Лично аз, смятам, че дори депресията е средство на тялото, за да му помогне да се възстанови след много стресиращ период – психически или физически. Ако това е вашият случай, вместо да впрягате воля и да се опитвате да правите още и още, може би трябва да послушате тялото си. Да забавите оборотите за няколко дена или за седмица и да усетите как приливът на мотивация и желание се завръщат в тялото ви.
6.Изгради достатъчно силен вътрешен монолог
Ако трябва да кажа, кое е едно от нещата, които ми помагат най-много да продължавам, когато смятам, че не мога, това е вътрешният монолог. За мен, негативните мисли и състояние, също са един тип монолог със себе си. Когато съзнанието ти казва: „Не можеш! Няма смисъл!“; „Нямаш сили, къде си тръгнала?“; „Толкова по-добре е днес да не тренираш.“ И т.н.
Много хора, дават пространство на този вътрешен монолог да нараства и да превзема съзнанието им. Това, което правя аз в подобни случаи е да си намирам контра-аргументи. Да покажа на този „вътрешен глас“, че има причина да положа усилия; че има причина да действам, а не да стоя и да затъвам. Да си повярвам, че не е нужно да се чувствам отлично, за да напредвам към целта си и че понякога стига, да живееш ден за ден и да правиш най-доброто, на което си способен. Дори и да е едно малко усилие, което е повече от нищо.
Научете се да избирате дали този монолог да бъде позитивен или негативен. Научете се да насочвате мислите си, а не да им давате власт над вас и живота ви.
7.Избрал си грешна причина да тренираш
Всеки тренира поради различна причина през различните етапи от живота си. Някои хора, не успяват да разберат това и когато са на нов етап, се опитват да следват старата причина. В същото време, нямат това желание и порив да следват този път, защото на този етап са различни и старите цели не са нещото, което ги мотивира.
Например, когато се контузих, причината да тренирам не беше да прогресирам и да ставам много атлетична. Причината не беше да отслабвам и да бъда във форма. Причината да тренирам беше това, че движението е моето изкуство и нещото, което ми помага да освободя психиката си и да преработвам трудностите, с които се срещам. Причината да тренирам, беше да лекувам психиката си. Това веднага променя начина, по който човек тренира. Нямаше как, на този етап да се стремя да постигам нещо във физически план (освен да поддържам до известна степен).
За друг човек, на даден етап, причината да тренира, може да бъде, че му харесва да се раздвижва и тонизира. Това не означава, че трябва да прави нещо супер интензивно и тежко. Ако такъв човек, на предходен етап е имал по-високи цели за спортни постижения, но не осъзнава, че сега е на различен етап, това би го накарало да се чувства сякаш няма мотивация. Истината е, че просто посоката му е различна и мотивацията би се завърнала, ако намери правилната причина да тренира на конкретния етап.
Има много фактори, които оказват влияние на мотивацията и всеки трябва да намери кои са те за него. А после да предприеми действия, вместо да си вменява чувство на вина. Споделете в коментарите, как поддържате мотивацията си и кои са моментите, в които усещате, че я губите.
Новата ми книга: „Отвъд волята: Смисълът да продължиш“ е пътешествие през трудностите, загубването на себе си и преоткриването на личния потенциал. Тази книга е за смисъла, който винаги се крие сред руините на разочарованието, разбитите мечти и на пръв поглед непреодолимите предизвикателства. „Отвъд волята: Смисълът да продължиш“ е книга за болката преродена в мъдрост и вдъхновение да продължиш. Книгата можете да разгледате тук.
