За въпроси и запитвания относно тренировки, регистрация и записване: +359 877 963 124
6 трудни урока, които научих през 2018-та

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

Краят на годината, винаги дава възможност за равносметки. Човек може да ги прави целогодишно, но празниците сякаш са времето, когато всеки се обръща към себе си. Светът за миг затаява дъх и всичко спира, за да ти даде време да отсееш това, което е важно за теб и да оставиш на прага на новата година това, от което нямаш нужда в бъдеще.

Изминалата година, беше доста успешна в професионален план, но беше една от най-трудните ми години. Животът ми изпрати доста предизвикателства, които ме върнаха 10 години назад и които ме срещнаха с най-големите ми страхове. Беше година, в която усетих онази дълбока празнота, която те кара да се чувстваш безсилен и ограбен. Усещане, което те кара да си задаваш стотици въпроси, които те превеждат през състояния на обърканост, отчаяние и безизходица. Една празнота, която за миг те кара да се чувстваш повален, но сякаш ти дава шанс да изградиш себе си отново. Най-лесно е да се промениш, когато имаш чувството, че си на дъното, защото тогава нямаш какво да губиш. Всеки следващ избор, може да те отведе само по-напред.

Затова, в днешната статия, ще ви споделя някои уроци, които научих през изминалата година.

1.Човек получава точно толкова сила, колкото му е необходима в настоящия момент

Често се страхуваме от нещо, което може да се случи, не защото самата ситуация ни плаши. Това, което ни изпълва със страх е усещането, че нямаме сила да се справим с това, което предстои. Усещане за слабост и безпомощност. Така се почувствах това лято. Преди 10 години, тежка контузия на рамото, беше причина да приключа с професионалната си кариера на баскетболистка. Десет години, в които страхът от последваща контузия, непрекъснато ме преследваше и беше нещо, с което трябваше да се боря, за да продължавам да предизвиквам себе си, тялото си и да постигам целите, които имах. През последната година, този страх беше отстъпил място на увереността, че всичко това е минало и че няма причина за притеснения. До момента, когато след нелепа ситуация извадих рамото си. Можете да прочетете повече за контузията тук. Момент, който преобърна животът ми и ме върна толкова назад.

Никога няма да забравя отчаянието, което изпитах в момента на контузията. До преди миг се чувствах толкова силна и можеща, а изведнъж се почувствах толкова малка и нищожна. Месеците след контузията, бяха изпълнени с много безсънни нощи, много моменти, в които ми липсваше мотивация и ентусиазъм да продължавам с каквото и да било. Въпреки това, нито за миг не се отказах.

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Публикация, споделена от Ines Subashka – IFS (@isubashka) на

Два дена след контузията, започнах да плувам – с една ръка. Използвах контузията като възможност да опозная тялото си в друга светлина и да открия на колко много е способен човек, когато не търси оправдание, а намира начини. Преди контузията, се страхувах, че ако нещо подобно ми се случи, никога повече няма да намеря силата да се върна там, където бях. Не знам, защо животът ми изпрати това предизвикателство, но мисля, че просто искаше да ми покаже, че няма от какво да се страхувам и че човек може да се справи с всичко, когато има ясно изградена система от ценности и стремеж към това да бъде по-добра версия на себе си. Преди контузията, нямах силата да се справя дори с мисълта, че това може да се случи. След контузията, празнотата, която изпитвах ме накара да търся дълбоко в себе си и да намеря този извор на мотивация и вдъхновение, който винаги е бил там, но не ми е бил нужен, за да знам, че мога да го използвам.

2.Човек трябва да предизвиква себе си – всеки ден, иначе се изнежва

Това е един урок, който всеки ден си напомням. Винаги съм се подвизавала извън зоната си на комфорт и винаги съм обичала предизвикателствата. Понякога, когато влагаш прекалено много усилия, се случва така, че намираш комфорт в нещо и сякаш се страхуваш да се върнеш там където ти е било трудно, непоносимо и където животът те е изпитвал до краен предел. Много хора, следят моя прогрес и този на IFS, през последните 6-7 години и виждат само положителните неща. Но само аз знам колко много усилия и предизвикателства ми е коствало това. Имах един момент, в който намерих лек комфорт в това да се предизвиквам, но не прекалено много. И това беше момент, в който усетих, че губя удоволствието, което имах преди. Беше ми комфортно, но не ми беше така интересно, както преди.

През последната година си върнах желанието да предизвиквам себе си до краен предел. Да правя неща, в които не се чувствам добра. Да предизвиквам и тялото и психиката си. И знаете ли? Животът е толкова по-лесен, когато подхождаш така. Ако си позволиш да ти е прекалено комфортно, започваш да се изнежваш и дори най-малкото предизвикателство те кара да страдаш. Като човек, който не е виждал работа през живота си и решава да мете с дървена метла. Изнежените му ръце усещат болка и дискомфорт. Нещо, което човек, който е полагал усилия през целия си живот; човек, който е свикнал да работи, дори не би усетил. Предизвикателствата са „мазолите“ на психиката. Това, което ни прави по-трудни и по-устойчиви. Ако сами ги търсим, ако сами се предизвикваме, тогава животът става толкова по-лесен и интересен.

3.Животът е една спирала и всичко със сигурност ще се повтори отново

Последната година ми даде възможност да наблюдавам живота си от една различна перспектива. Винаги съм разбирала, че животът е една спирала и че всичко, което преживяваме се повтаря, но всеки път ние сме различни и всеки път имаме възможност да го изживяваме от различно ниво на осъзнатост.  Животът протича на цикли и това, което е било, отново ще бъде.

Тази година, беше нещо като повторение на животът ми преди десет години. Наблюдавах как хора и ситуации от миналото се завръщаха и ме караха да преминавам през бурите на миналото. Първоначално, преживявах всичко с емоцията на миналото, но после осъзнавах, че аз не съм същият човек. От дистанцията на времето, всичко преживяно ме е променило и калило. Помогнало ми е да се издигна до различна степен на разбиране на хората и живота и това, което в миналото е било непоносимо и трудно, днес е само още една възможност да си докажа, че съм надживяла случилото се. Една възможност да преживея всичко по съвършено нов начин и да добия още по-голяма увереност за способността на човек да се справя с трудностите в живота.

Животът  е една спирала, но това, че нещо ще се повтори не трябва да ви плаши. Вместо да си позволите да се плъзнете обратно надолу, демонстрирайте, че не сте същите. Демонстрирайте, че трудностите от миналото, са ви научили на нещо и че сега сте много по-способни и разбиращи.

4.Предизвикателствата са нашата цел, която ни призовава да израснем

Живот без предизвикателства е застой. Хората се страхуват да бъдат предизвикани. Страхуват се да се срещнат с нещо, което ги изпитва; нещо, което ги обърква и ги кара да търсят. Страхуват се от всичко в живота, което поставя под въпрос досегашните им убеждения. Аз вярвам, че предизвикателствата са нашата цел, която ни призовава да израснем и да развием у себе си качествата, които са ни необходими, за да успеем. Досущ като един треньор, който винаги, когато напреднем, ни дава нещо по-сложно, нещо по-трудно. Нещо, което кара тялото да се променя, да се адаптира – да става по-силно, по-мобилно, по-бързо. Предизвикателствата са средството на живота да ни кара да се адаптираме и да реализираме психическия и физическия си потенциал.

Когато усетите, че животът ви предизвиква, това означава, че сте готови да проявите нещо от себе си, което не сте използвали до този момент. Трудностите не трябва да ви отказват. Те само трябва да ви дават увереността, че имате силата да се справите с тях и да се докоснете до нещо повече.

5.Животът променя посоката, за да ни отведе на по-добър път

Както казва Стийв Джобс, човек може да свърже точките само наобратно. Предизвикателствата са само обход по пътя към целта. Обичам да си представям живота като многобройни пътища, по които можем да минем. Понякога, дори и да ни се струва, че сме на правилния път, в края може да се окаже, че улицата е задънена и че не можем да продължим. Тогава, животът ни подхвърля предизвикателство, което ни отклонява. Всичко в нас се съпротивлява и се чудим, защо се случва точно на нас.

В действителност, от една друга перспектива, ние не се отдалечаваме от целта – само минаваме по заобиколен път, който наистина води там, където искаме да стигнем. Понякога, прекарваме много време да си задаваме въпроси какво щеше да стане, ако не се бяхме отклонили и ако бяхме продължили по стария път. Отговорите се крият в бъдещето и в това, което предстои. Но винаги трябва да знаете, че ако не бяхте извървяли пътя, по който сте в момента, нямаше да сте хората, които сте сега. По-лесния път, не винаги гарантира по-добър живот.

6.Страхът, съмнението и неувереността са емоции, които ни съпътстват на всеки нов етап от живота

Много често се заблуждаваме, че хората, които успяват, не изпитват страх, съмнение и неувереност. Всъщност, на прага на всеки един мой успех, най-силните емоции, които съм изпитвала са именно тези. Човек винаги е начинаещ за това, което предстои. Всичко ново, винаги те поставя в изходна позиция. Успешните хора се научават да обичат зоната извън комфорта. Тя им помага да достигат усещания и преживявания, които са чужди за хората прегърнали комфорта.

Човек не може да лиши живота си от страх, съмнение и несигурност. Единственото, което можем да направим е да се научим да продължаваме въпреки тях. Да се научим да намираме достатъчно значима причина да действаме, дори когато се съмняваме. Да обичаме нещо толкова много и да се стремим към него, дори когато се страхуваме. Да черпим вяра за възможностите си, дори когато усещаме промъкващата се неувереност. Човек не може да се отърве от тези усещания. Може само да се научи да ги трансформира.

Новата година предстои. Не си поставяйте гръмки цели, а действайте стъпка по стъпка, на база на равносметката, която сте си направили. И не забравяйте, че ако в момента надраствате човека, който сте били, значи се движите точно по график. Продължавайте да пресътворявате себе си. Ще ви очаквам в IFS, през 2019г.

Много съм щастлива да споделя с вас, че новата ми книга е готова. Имам три книги за хранене, но движението винаги е било най-голямата ми страст и сега я споделям с вас. Вижте повече за Методът IFS: Изкуството да тренираш. 

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Ines Subashka

https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори