Много хора не осъзнават факта, че макар да изглеждаме различни, всички много си приличаме. Това, от което имам нужда аз, е това, от което имате нужда и вие и всички около вас. Понякога, тези нужди идват под на пръв поглед различна форма, но в основата си те са едни и същи. Винаги казвам, че качествата, които те правят успешен в една сфера са тези, които те правят успешен и в друга – само трябва да се адаптират и приложат според случая. Миналата седмица имах среща с една жена, която преди тренираше при мен и работехме онлайн върху храненето ѝ. Справяше се чудесно и имаше много добри резултати, но в един момент изчезна. Около половин година по-късно ми писа и дойде в залата. Разказа ми, че иска промяна, но нещо все ѝ пречи. Стига до някъде и после се отказва. Питаше ме как намирам мотивация да съм толкова дисциплинирана и последователна и да не се отказвам. Напоследък, често срещам такива истории и затова реших да споделя някои от нещата, които ѝ казах. Знам, че не само тя имаше нужда от думите ми, а и много други хора.
1.Всяка цел има цена и този, който я постига, със сигурност я е платил
Виждам го ежедневно – хора, които казват, че искат да могат едно или друго нещо или пък да изглеждат като някой друг. Когато им кажеш какво да правят, те казват:
-О, аз не мога да ям яйца всеки ден.
-Аз нямам време да тренирам.
-Аз не искам да правя лицеви опори.
-Това упражнение ми е трудно.
И т.н.
Но знаете ли каква е истината? Човекът, на който искате да приличате или чиито физически способности искате да имате, също има подобни мисли. Но въпреки това не им се поддава и просто знае какъв е пътят към целта и го изминава. Все едно да се качваш към Черни връх и по средата да спреш и да кажеш: „О, тук има камъни и не ми е удобно да вървя.“ Или пък: „О, тук е студено и духа вятър и не мога да продължа.“ Но тези, които се качват до Черни връх минават през същото, само че го изтърпяват или пък следващият път се подготвят по-добре, защото опитът ги е научил, че ще им трябва яке, което да ги пази от вятъра и студа и обувки, с които да им е по-лесно да вървят. Но как щяха да знаят, ако не бяха опитали и не бяха преживели?
Всяка цел има цена и всеки, който има това, към което се стремите я плаща ежедневно. Аз не винаги съм супер мотивирана да тренирам и понякога имам толкова натоварени дни, че ми иде да зарежа всичко и да стана принцеса :), но в края на деня знам, че това не е нещото, което ми помага да се развивам и което ме прави по-добра версия на мен самата.
В края на деня, много хора искат промяна, без да се променят. За да се промениш, трябва да се откажеш от нещо, което си сега и нещо, което имаш сега и да направиш място за новото. Ако не го правиш, значи само казваш, че искаш, а в действителност не е така.
2.Животът се стреми към хаос и наша е задачата да го подреждаме – всеки ден
Винаги си припомням, че ентропията (хаосът) е един от природните закони. Всичко е инертно и ако ние не го изкарваме от тази инертност чрез действията си, тогава не можем да очакваме нещата да протекат различно. Много често, хората казват: „Когато спазвах диетата, всичко си беше добре и после тъкмо реших, че съм влязла в ритъм и започнах да се занимавам с друго и пак се върнах към старите навици.“
Истината е, че това върху, което се фокусираме е това, което развиваме. Нещо, за което не полагаме усилия, не може от само себе си да напредва и да става по-добро. Хората често ме питат как успявам да се придържам към начина си на хранене. Истината е, че полагам усилия (последвайте Instagram профилът ми за още). Ставам по-рано, за да си приготвя храната за целия ден или пък оставам до по-късно вечер, за да го направя. Дали винаги кипя от желание? Абсолютно не. Понякога искам просто да се прибера и да си легна, но знам че утре ще се чувствам много по-добре, ако имам качествена храна и не губя време през деня, за да се чудя какво и къде да ям. Знам, че ще съм по-продуктивна, ако давам качествена храна на тялото си, отколкото да ям каквото ми попадне. И в края на краищата, когато претеглиш плюсовете и минусите от усилието да си приготвиш храната, плюсовете са далеч повече и просто го правиш.
Но истината е, че аз и всички останали, които правят като мен, полагаме усилие. Отстрани може да не изглежда така, защото го показваме всеки ден, но това не променя фактите. Не променя това, че всеки ден затвърждаваме избора, решението и целите си. И резултатите идват, защото всеки ден правим стъпките към тях, а не само когато се чувстваме мотивирани. Мотивацията е надценена. Тя е моментен импулс и ако разчитате на нея, тя няма да ви отведе далеч. Никога не съм постигнала нещо, защото съм била мотивирана. Постигнала съм го, защото съм била решена и съм знаела къде е фокусът ми. И дори, когато нещо се е опитвало да го отмести, аз съм продължавала да го следя.
3.Промяната е процес, а не събитие
Промяната се случва постепенно и нищо не е мигновено. Внезапната промяна, всъщност е процес и резултат от много малки промени, които се натрупват и един ден стават супер забележими. Когато някой ме попита как устоявам на изкушенията, отговорът ми винаги е, че това е плод на години устременост и последователност. Не съм била така в началото и аз също съм минала през това да се чудя как да устоя на бонбон, а после и на цялата кутия. И аз съм минала през това да се чувствам все едно съм ограничена и все едно не мога да ям каквото искам. До моментът, в който не стигаш до едно по-дълбоко ниво на осъзнатост и разбираш, че от теб зависи как се чувстваш, когато следваш режим. Че ти избираш какво и как да си приготвиш и че, ако си по-креативен, няма да се чувстваш лишен. Също така, първоначалното впрягане на воля е нещо, което всички сме правили. Няма промяна, без да впрегнем волята си. В началото, тя е тази, която ни помага да устоим на старите навици, докато си градим нови. Само на воля не се живее, но тя е първоначалното ускорение, което дава тласък за промяна. Да! Има първоначален дискомфорт, който трябва да се изтърпи и през който всички сме преминали. Но това е само началото и трябва да осъзнаете, че няма промяна към по-добро, която да не изисква известно неудобство. Но какво значение има това? Винаги съм обичала това усещане, защото то те прави толкова присъстващ и осъзнат и сякаш само тогава си истински жив. Иначе живееш по инерция, а тогава всичко ти е толкова ново и непознато, че няма как да не се опитваш да го опознаеш и преодолееш. Усещане, което ти помага да се промениш и ако успееш да го култивираш, тогава всичко се случва с лекота. Но този първоначален дискомфорт е неизбежен. Приемете го!