Онзи ден реших да взема колелото си и да покарам в планината. Това са едни от любимите ми моменти, защото освен ежедневната доза физическа активност, си набавям и доза осъзнатост. Няма място, където да откривам повече за себе си, отколкото сред природата. Често, когато карам колело в планината, си изтеглям някакъв подкаст и слушам нещо, което ме интересува. В този ден, слушах един подкаст за диабета. Там ставаше въпрос за имунната система и диабет тип 1. Това как имунната система, водена от сигнали от околната среда и промените в организма, започва да атакува бета клетките на панкреаса и да го разрушава, което води до неспособността на тялото да произвежда инсулин. В този момент спрях да слушам подкаста. Беше един от дните, в които умът ми не беше в добро състояние или по-скоро изпитвах някакво разочарование от себе си, което дори нямаше обективна причина.
Направих паралела между ума, имунната система, тялото и околната среда. Така, както имунната система е изключително мощна и както възможностите ѝ могат да предпазят организма ни, така и когато това излезе извън контрол или когато имунната система интерпретира сигналите погрешно, може да доведе до разрушителни последствия за тялото.
Замислих се, че умът е същият. Умът, съзнанието са сред най-мощните средства, които притежаваме, но само когато ги канализираме правилно. Разликата между хората, които успяват и тези, които винаги се борят с нещо и в края на краищата остават победени, е именно в каква посока насочваме мислите си.
Ежедневно се срещам с хора, които са пленници на убежденията си. Хора, които не са осъзнали колко са мощни думите „Аз съм…“. Как това, което прикачаме към тях, всъщност ръководи живота ни, а и крайния резултат.
Замисляли ли сте се, колко често не живеем според начина, по който наистина възприемаме себе си, а по-скоро според това как другите ни възприемат? Колко често, това което си повтаряте за външния ви вид и способности е просто ехото на някои от хората в живота ви, които са имали важна роля? Колко често се поглеждате в огледалото и не виждате състоянието на тялото си сега, а образа, който някой друг ви е вменил?
Замисляли ли сте се, колко често времето спира и всъщност, живеем в един отминал, замръзнал момент? Момент или по-скоро ситуация, която толкова ни е докоснала по някакъв начин – докоснала, но не в аспекта, в който се изпълваш с ентусиазъм и вдъхновение, а по начин, който пречупва нещо в теб. Кара те да се чувстваш недостатъчен и несигурен. Момент, в който всяко едно от сетивата ти възприема случващото се и сякаш всичко в теб се препрограмира. Всяка една твоя мисъл, започва да бъде проекция на този момент, който се е запечатал в съзнанието ти. Момент, който мозъкът ти непрекъснато възпроизвежда – обикновено, с цел веднъж за винаги да изживееш всичко, което тогава не си успял, но ти, неразбиращ, продължаваш да дълбаеш и да затвърждаваш едно минало, което не е валидно в настоящата реалност.
Всеки един от нас може да бъде, това което иска. Но първо, трябва да повярва, че го заслужава. Никога не можеш да бъдеш достатъчно, ако не повярваш, че си човек, който има стойност и заслужава да бъде ценен. Никога не можеш да влезеш във формата, в която искаш да бъдеш, ако вярваш, че си жертва на своята наследственост, а не продукт на собствените си избори. Никога не можеш да напредваш устремено, ако не вярваш, че притежаваш способности, които могат да те отведат напред.
Нашата реалност е проекция на състоянието на ума ни. Нито милиметър от света навън, не може да се промени, ако не променим това, което носим в себе си.
Ако някой каже, че няма моменти, в които ехото от миналото контролира живота, изборите и начина, по който се чувства, вероятно би излъгал. Истината е, че всички имаме такива моменти и е по-важно как се справяме с тях. Онзи ден, когато излязох с колелото, нямаше обективна причина да се чувствам така. Но осъзнавах, че усещането беше точно това ехо, което връщаше усещането за недостатъчност. В такива моменти, важно е как човек реагира. За себе си, съм научила, че в такива моменти, за да променя състоянието на ума си, трябва да променя средата си. Така, както, ако искаме да променим отговора на имунната система, трябва да променим информацията, която постъпва в тялото – т.е. средата, в която сме и изборите, които правим, така и в моменти на подобни състояния, с малко съзнателни усилия, трябва сами да променим състоянието на ума си.
За мен, това винаги работи и винаги се връщам още по-ентусиазирана, мотивирана и с поглед върху себе си, който е резултат от настоящето, а не отпечатък от миналото. Едно от най-важните неща, които съм осъзнала е, че единственият начин да разсееш енергията на мисълта, която те тласка в негативна посока е чрез съзнателно намерение и последващо действие, което ти помага да трансформираш това състояние. Не бъдете резултат от ехото на миналото. Научете се как да трансформирате състоянията си, така че да ви служат.
Прочетохте ли книгата ми Генът IFS? Там със сигурност ще намерите вдъхновение за промяна. Поръчайте я с лично послание.
