7 неща, които научих от пътуването до Полша и семинарът, който не се състоя

Миналата седмица ми се случи нещо неочаквано, което се превърна в предизвикателство, което приех с отворени обятия и извлякох максимума от ситуацията.

Отидох в Полша или по-точно в Лодз, на семинар на Алекс Виада. Купих си билет преди 4 месеца. Колкото повече наближаваше събитието, толкова повече изпитвах едно вътрешно съпротивление да замина. В България се случваха доста неща – завършвам втората си книга, която ще е факт до края на месеца. Работя по тайния си проект, който също ще стане факт този месец и като прибавим и обичайните ми задачи свързани с тренировките и онлайн работата, имах достатъчно неща, които ме предизвикват тук. Това да замина, беше много извън зоната ми на комфорта, защото ако ме познавате, вероятно сте забелязали, че съм прикрит „control freak” – с други думи, обичам всичко до последния детайл да е изпипано и аз да съм го видяла със собствените си очи.

Пристигнах в Лодз, след един полет и път с два влака. На следващия ден се отправих към залата, където трябваше да се проведе семинарът и когато пристигнах, ме посрещнаха с думите: „Ние не сме чували за такъв семинар.“ След известно проучване, се оказа, че организаторите са го отменили преди няколко седмици, но не са уведомили участниците. След малко дойде и един немец, който беше изминал голямото разстояние, за да присъства на семинара. Ясно беше, че това, за което отидох нямаше да се случи. Изобщо не се ядосах и реших, че ще използвам възможността да се разходя из Полша и да тренирам в уникална зала. Е, ето и 7 неща, които научих от пътуването си до Полша.

1.Когато си мислиш, че знаеш кое е най-добре за теб, животът има още по-добър план

Аз съм типичният работохолик. Живея за това, което наричам работа и всяка една минута, в която съм будна, правя нещо свързано с работата ми. Колкото и да обичаш нещо, ако не си даваш почивка, обикновено идва момент, в който прегаряш. Случвало ми се е доста пъти, но въпреки това, рядко забавям темпото и рядко си давам почивка. Последният път, в който отидох на почивка и то за 3 дена, беше преди 3 години. В последно време се опитвах да изпълня много неща, в доста кратък срок и усещах как балансът ми се е изплъзнал. Това, което се случи с отмененият семинар и заминаването ми за Полша, беше просто сценарият на живота, за да ми даде почивката (психическата), от която имах нужда, за да мога, когато се върна, да завърша всичко, което съм захванала. Единственият начин да се отскубна от това, което правех, беше да се озова сама, на място, където нямам много досег с ежедневните си задачи. Така да се каже, принудително да ми се наложи да си почивам. И изобщо не съжалявам. Това беше нещото, от което имах нужда в този момент, за да се отдалеча, да презаредя себе си и да се върна с още повече сили. Животът е като един пъзел и ако се случи така, че прекалено много се вглеждаме само в една част от него, по един или друг начин, пътят ни се отклонява, за да видим, че има много повече от  това, в което се взираме в момента.

2.Всичко, от което имаш нужда се намира в теб самия. Само трябва да го потърсиш

Това ми беше най-важното припомняне. Когато отидеш сам, в чужда държава. Когато трябва да пътуваш от град на град и да разчиташ изцяло на себе си, преоткриваш характера и способностите си. Когато сме на място, където ни е комфортно, обикновено сме заобиколени от хора, които също допринасят за този комфорт. Винаги знаеш, че ако не можеш нещо, някой друг ще ти помогне; ще те ориентира или дори ще го направи вместо теб. Когато останеш сам, знаеш, че разчиташ само на собствените си способности. Ставаш по-комуникативен, защото от това зависи дали ще намериш мястото, което търсиш. Ставаш по-съобразителен. Чувстваш се някак свободен, защото осъзнаваш, че каквото и да се изпречи на пътя ти, винаги има решение – ако не се тръшкаш, а просто имаш желание да го откриеш.

През четирите дена, в които бях в Полша, често ми пишеха съобщения, за да ме питат дали не ми е скучно сама. Не е имало нито минута, в която да изпитвам скука. Разбираш, че това, което придава значение на ситуациите е самият смисъл, който ти им придаваш. Това как реагираш и какво избираш да правиш. Аз избрах да изживея колкото се можеше повече, да видя колкото мога повече. Чувствах се така, сякаш в тези четири дена живеех не само за себе си, а за няколко човека едновременно. Толкова много неща ми се случиха, които в България могат да не ми се случат дори за месец.

3.Всеки има нужда от моменти на празнота

Моменти на празнота, но не от тази, която те кара да се чувстваш пуст. Говоря за моментите на празнота, когато не задушаваш живота в плановете си. Събуждаш се и денят е като празна, бяла страница. Всяко едно действие се разгръща от избора, който си направил преди минути. Не знаеш какво те очаква и точно затова, животът ти изпраща куп хубави неща. Когато позволиш на непредвидимото да съществува, то те изненадва и ти поднася точно това, от което имаш нужда. Защото, понякога, когато натъпкваме живота в плановете си, търсим желаното, на място, на което то не съществува. И ако никога не излизаме от този ритъм, колкото и усилия да полагаме, трудно можем да намерим търсеното.

Беше ми много приятно да живея само в настоящето. Без да мисля за следващите си задачи. Да тренирам, знаейки, че никой не ме чака и нищо не трябва да бъде свършено. Да не бързам за никъде и да не мисля за нищо – просто да бъда потопена в момента.

4.Животът ни е такъв какъвто ние го направим, а не такъв, какъвто се е случил

За разлика от мен, немецът, който също беше пътувал от далеч за семинара, беше доста ядосан и разочарован. Неговото пребиваване в Полша, изобщо не беше толкова приятно. И аз можех да се чувствам по този начин, но някак, още в момента, когато чух, че няма семинар усетих някаква вътрешна свобода. Помислих си, че няма причина да съжалявам, защото така или иначе ще ми върнат парите, а това беше просто възможност да си устроя тази непредвидена почивка и да видя места, на които не съм била. Реакцията към случващото се е това, което определя преживяванията, които имаме. Това може да бъде отнесено към толкова много събития в живота. Винаги има две страни на монетата, но трябва желание, за да погледнем от другата страна.

5.Поведението ни е защита и ответна реакция към средата, в която се намираме

Сигурна съм, че сте го забелязали и за себе си. Когато пътувате и отидете на непознато място, сякаш мислите, които иначе ви измъчват и поведение, което не харесвате, се изпаряват. Усещате една свобода и се чувствате различни. Това е поредното доказателство, че поведението ни и дори натрапчивите мисли, които имаме ежедневно са защитна реакция към средата, в която се намираме. Много често си мисля, че ми харесва да ходя на места, където да виждам различна част от себе си. Едно свободно Аз, което има безброй сценарии за съществуване. В предишни статии съм писала доста за това как дори физическата болка, понякога изчезва, когато отидем на друго място. Защото в повечето случаи, тя отново е подсъзнателен, защитен механизъм към нещо, от което се чувстваме застрашени. Когато човек осъзнае това, става много по-бдителен и когато се върнем в обичайната си среда, много по-лесно можем да идентифицираме какво поражда тези защитни реакции и много по-лесно можем да се освободим от тях.

6.Откриваш страстта си, когато откриеш кои са нещата, които би правил дори и никой да не те вижда

Много от нещата, които правим ежедневно, обикновено са навици, към които сме се приспособили. Тези навици са като структура на деня и ни носят някаква предвидимост и сигурност. Когато отидеш на непознато място, тази структура става излишна. Започваш да градиш нещо ново. Хората казват, че откриваш истинската си страст, когато установиш кои са нещата, които би правил дори и никой да не те гледа. За щастие, когато пътувам, винаги избирам да правя това, което правя и в България. Отдавна съм открила, че аз съм от хората, които изразяват себе си чрез движението. За мен, движението и многобройните му форми са като една азбука. Комбинацията от движения се превръща в изкуство и нещо, в което се потапям и ме кара да се чувствам себе си и завършена. Нямаш значение, че бях толкова далеч и тренирах в зала, в която не познавах никой. Чувствах се толкова на мястото си и като наблюдавах другите, изпитвах желанието да им споделя нещата, които знам и които биха могли да им помогнат, за да изпълнят упражненията по-правилно или да движат тялото си по-добре. J

7.Където и да отиваш, единствената константа, която върви с теб си самият ти

Много хора, смятат, че ако отидат на друго място, животът им ще се промени. Обикновено заминават и дори и на хиляди километри, пак се чувстват по същия начин. Защото, където и да отидем, ние винаги взимаме себе си. И именно нашите разбирания и ценности, са това, което проектираме върху ситуациите и хората в живота си. Хората често ми пишат, че се притесняват как ще се придържат към здравословното хранене и тренировките, когато пътуват. За мен, това не е никакъв повод за притеснение. Знам, че аз избирам какво ям и колко и как да се движа. Това да се чувствам добре и да правя нещата, което ми доставят удоволствие е част от моите ценности и разбирания. Където и да отида, аз несъзнателно търся възможности, за да се придържам към тях. А който търси, винаги намира.

Още снимки и клипове, можете да видите тук.

Прочетохте ли книгата ми Генът IFS? Там със сигурност ще намерите вдъхновение за промяна. Поръчайте я с лично послание.