За въпроси и запитвания относно тренировки, регистрация и записване: +359 877 963 124
Анна и дългият път на възстановяване от диети и хипоталамична аменорея

Започнете сега! Запишете се за нашия бюлетин, за да получавате първи новини за здравословно хранене и тренировки

С тази статия ще поставя началото на една поредица, в която ще ви разкажа за дългото възстановяване от хипоталамична аменорея или сложното име на това, което много жени си причиняват с непълноценните диети и изтощителни тренировки. В този IFS Journal писах подробна статия за това какво представлява хипоталамичната аменорея и какви са симптомите. Няма да повтарям всичко тук. Само ще обобщя, че хипоталамичната аменорея е последната фаза, която характеризира деструктивното отношение към тялото ни. На този етап, много жени, които са в репродуктивна възраст, нямат месечен цикъл.

Много от тях, все още не са на етап, на който са осъзнали, че това е сериозен проблем и тревожен крясък на тялото, че нещо не е наред и че трябва да променим начина си на живот. Много жени, обсебени от идеята да изглеждат по определен начин и вярвайки, че единственият метод е лишението, игнорират този симптом и отлагат възстановяването. Други, започват да търсят варианти за възстановяване и често прибягват до приема на синтетични хормони, но в зависимост от това колко е влошено състоянието им, понякога и това не помага. Държа да подчертая, че не трябва да игнорирате лекарите и техните препоръки. В тези няколко статии, ще ви разкажа дългото, но успешно пътешествие на една от жените, с които работя онлайн. Отне ѝ две години, коренна промяна в начина на хранене и трениране, както и много работа върху психиката ѝ, за да се възстанови. Искрено вярвам, че всяка една болест е симптом и че всеки един симптом може да стане излишен, когато променим начина си на живот. Има ситуации, в които наистина трябва да се прибегне до лекарства, но те пак не биха работили толкова добре, ако не са съпътствани от промяна в начина на живот, който да ускори процеса.

Аз ще ви споделя моята страна на решението, а именно промяната в начина на живот, както и някои от етапите.

Първата  ми среща с Анна

Запознах се с Анна (това не е истинското ѝ име, но тя е съгласна да споделя историята ѝ, защото със сигурност ще помогне на много жени), преди 4 години. Тогава, беше обсебена от идеята да бъде колкото се може по-слаба и следваше една от тези диети, където ограничаваш почти всичко и ядеш доста малко неща. В същото време, тренираше доста интензивно и почти ежедневно. Само като я видиш и можеше да разбереш, че има проблем. Изглеждаше доста слаба и лицето ѝ беше някак изпито. Имаше сенки под очите, които вероятно бяха резултат от хроничния недостиг на сън. Виждахме се няколко пъти и тя ми разказваше за себе си и това, през което преминава. Сподели ми, че преди е имало хубава, къдрава коса, а сега косата ѝ пада и ноктите ѝ се чупят. Натъжено ми разказваше, че винаги е била много енергична, а в последно време непрекъснато се чувства уморена и не разбира, защо се получава така – нали уж се хранеше здравословно. Или поне тя си мислеше така. Разказваше ми, че става доста рано и че дори, когато иска да спи до по-късно не се получава. Сякаш нещо винаги я буди по едно и също време и колкото и да се опитва не може да заспи. Не беше променила тренировките си, а краката не спираха да я болят. От известно време нямаше цикъл, но отлагаше да провери на какво се дължи. Огледах се в очите ѝ и виждах едно красиво създание, което беше достигнало на прага на силите си, за да преследва един идеал, който не я правеше повече, а само ѝ беше взел всичко, което е имала.

Разказа ми за пристъпите си на емоционално хранене. Един от тези, до болка познати моменти, когато няколко дена си се хранил „перфектно“ по твоите критерии (а обикновено доста непълноценно и недостатъчно) и после сякаш личността ти се раздвоява и някой друг те кара да изядеш огромни количества от храната, която най-малко искаш да присъства в менюто ти. Не разбираше защо това ѝ се случва и искаше да свърши. Искаше да бъде свободна от този омагьосан кръг, а не можеше да си помогне сама. Беше един от тези зимни дни, в които студът все още не пронизва, а по-скоро само гали тялото ти. Въпреки това, нейните ръце бяха ледени и пръстите ѝ побеляваха. Попитах я дали винаги става така и тя ми разказа, че от няколко години, крайниците ѝ винаги са много студени. Засмя се и ми каза, че това вероятно е нормално – нали повечето жени са така. Говорихме си дълго и тя не спираше да ми споделя детайли за начина, по който се чувства. Споделяше за моментите, в които няма желание за нищо и че толкова много иска да разбере какво се случва с живота ѝ и как така веднъж беше изгубила желание за него. С усмивка, зад която прозираше горчивина, разказваше как преди се е будила с ентусиазъм за новия ден, а сега с удоволствие би го пропуснала. Сякаш нямаше физическата сила да понесе изискванията на един ден. Мога да пиша дълго – за това как изглеждаше и какво се четеше зад думите и изражението ѝ. Но сега ще ви разкажа какво последва.

Две години, в които Анна изчезна

След това, минаха две години, в които не чух нищо за нея. Две години, в които всички парченца от пъзела на нещата, които бях правила, започваха да се подреждат и разбирах толкова много за поведението ни, желанията ни и това от какво са водени. Аз самата, доста дълго се опитвах да преодолея това, което си бях причинила с всички ограничаващи диети, на които се бях подлагала. Изследвайки себе си и опитвайки се да излекувам себе си, научих много и разбрах, че това, което Анна ми беше разказала, се дължеше на нездравословния ѝ начин на живот, който при нея се беше маскирал като здравословен. А беше много далеч от това.

Интересно е как, понякога хората се разминават на определен етап от живота си и са само като намек, че в бъдеще ще бъдат важни един за друг. Но може би, сега все още не са готови – да си помогнат и да са си полезни.

Дългият път на възстановяването

Минаха две години и получих едно съобщение, в което Анна ми припомняше за срещите ни. Каза ми, че тогава не е осъзнавала какво причинява на тялото си, но сега вече разбира. Сподели ми, че наистина иска да се възстанови, но че преди да опита нещо друго, е готова да даде всичко от себе си, за да промени начина си на живот. За нея, това започваше от промяна в убежденията. Тя трябваше да промени начина, по който възприемаше здравословния начин на живот и тялото си. Каза ми, че сама не може да си го наложи и че има нужда от човек, който е минал по подобен път и който разбира как се чувства тя. Искаше да знае, че ежеседмично, има някой, който ще я държи отговорна за това да не се отказва и да не се връща към старите си навици и ограничения. Така започна дългият път на нейното възстановяване.

Моята роля беше да ѝ помогна да подобри храненето си и да включи много от храните, които се ужасяваше да яде, за да не надебелее. Трябваше да ѝ структурирам тренировки, които да я карат да се чувства добре, от това, че се движи, но в същото време да не я изтощават, за да дадат време на тялото ѝ да се възстановява. И разбира се, когато тя се съмняваше, че има прогрес, аз трябваше да ѝ напомням какво се е подобрило и променило и да ѝ напомням, че не можеш да рушиш тялото си с години и да очакваш то да се възстанови за месец.

За мен, тялото е като цвете – когато се грижиш за него – то цъфти. Когато не го поливаш и не полагаш грижа за него, то започва да вехне и ако все пак решиш да му върнеш живота, определено ще трябва да се потрудиш и да имаш търпение. Защото животът се вдъхва отвътре навън. Тялото се възстановява отвътре навън и понякога, когато някои процеси в тялото започват да се балансират, това може да не бъде видяно, веднага. Но със сигурност тялото има сигнали, чрез които ни показва, дали всичко става по-добре или нищо не се променя.

Етап 1 във възстановяването на Анна

На този етап, Анна осъзнаваше, че начинът ѝ на живот беше довел до състоянието ѝ и че трябваше коренно да го промени, за да се възстанови. Най-голямата битка, на този етап, беше с ума и убежденията ѝ. Много е трудно, когато си вярвал в нещо, да му обърнеш гръб и да тръгнеш в другата посока. Много е трудно, когато трябва да тръгнеш обратно по пътя, по който си вървял и да се срещнеш очи в очи с всичко, което си отричал, а после да го поканиш в живота си, защото знаеш, че то е единственият ти шанс да се възстановиш. В живота на Анна, това бяха всички храни, които с години беше отказвала да яде. Всички храни, които вярваше, че ще я направят дебела. В нея се зараждаше конфликтът между това, което знаеше, че трябва да направи и това, което не искаше другите да виждат. Ужасяваше се от мисълта, че може да качи няколко килограма и че всички ще я питат, защо е надебеляла. Ужасяваше се от мисълта, че всеки път, когато яде нещо, което не е яла от години, другите  ще я питат, защо си е променила мнението.

Трудно е да се срещнеш със своите отражения – хората около теб, които всъщност само вербализират това, което ти мислиш за себе си. Но това е един от тези моменти, в които нещо теб надделява. Нещо в  теб знае, че през каквото и да се наложи да минеш, ти можеш да се справиш и ще е за добро. Едва ли, човек, който не е преминал през нещо подобно, може да разбере мислите и емоциите, които те връхлитат. Паниката и отчаянието и желанието да се скриеш от света, защото имаш чувството, че всички виждат това, което ти усещаш. Несигурност, която не ти позволява да заявиш себе си пред света.

Цялата тази битка с ума е нещо, което човек трябва да извърви сам. Разбира се, винаги помага да имаш хора, които да ти помагат и да ти кажат правилното нещо, когато имаш нужда от него. Имаш нужда от книги, в които да търсиш себе си и да се събираш насред страниците, в опит отново да бъдеш цял. Но в края на деня, само ти си този, който може да успокои собствения си ум и да му покаже, че предстои нещо по-добро и че няма нужда от паника. В края на деня, само ти знаеш какво усещаш и само ти можеш да се справиш с емоциите си. И по-важното е, че на този етап, Анна започна да разбира как храната, има ключова роля за това как се чувстваме за себе си и дори как мислим. Вече съм изписала толкова много за това как всяка една емоция и мисъл, първо се формира на биохимично ниво и как чрез това, което ядем и като цяло чрез начина си на живот препрограмираме биологията си.

Най-важното нещо, което можах да дам на Анна, на този етап, беше да ѝ покажа, че всичко, през което преминава, беше започнало с първата непълноценна диета, която беше започнала да следва. Всички тези пристъпи на емоционално хранене, последвани от ограничения, бяха следствие на диетите, които лишаваха тялото ѝ от пълноценна храна и хранителни вещества. Помогнах ѝ да си направи едно пътешествие през миналото, за да сама да се убеди, че това е така. Аз го виждах и го знаех, защото вече се връщах от там. Но тя имаше нужда да го осъзнае сама.

Увеличаване на храната и калориите

Когато тя беше уверена в думите ми, вече можех да ѝ помогна да промени начина си на хранене. Вече имах доверието ѝ и знаех, че дори умът ѝ да я саботира, че ще ѝ кажа да добави повече мазнини и въглехидрати и повече калории, нещо в нея ще я накара да ме послуша.

Така, значително увеличихме калориите ѝ и включихме повече животински мазнини и въглехидрати от ориз и картофи. Първата седмица мина изненадващо добре. Анна беше ентусиазирана и ми разказваше, че така ѝ е много по-вкусно и че се чувства сита. Каза ми, че това е първата седмица, от години, в която не е имала пристъп на емоционално хранене. Обичах да чета съобщенията ѝ. Разказваше ми как всяка сутрин закусва с някоя от палачинките в блога ми и че е хубаво да можеш да наречеш храната си – палачинка или кекс и да не изпитваш вина, че я ядеш. Този ентусиазъм ме успокояваше, защото знаех, че ще ни е нужен, за да успешно да минем на следващия етап.

Беше момент, в който трябваше да ѝ помогна да преодолее страха си не само от картофите и ориза, а като цяло от храната. Трябваше да ѝ покажа, че няма да дойде края на света, ако изяде един шоколадов бонбон или нещо друго, което тя смяташе за забранено. И не защото смятах, че човек непременно трябва да яде бонбони, а защото вярвам, че това трябва да е осъзнат избор, който не е подправен от страх. Исках да включим и повече храни и комбинации, защото трябваше да ѝ помогна да започне отначало. Да се върне там, където е била преди първата ограничаваща диета и после наново да изградим един пълноценен режим.

Най-трудният момент

Знаех какво ѝ предстои и знаех, че е един от най-трудните етапи. Знам как тялото реагира, когато с години не си му давал определени храни и ги включиш – точно като цветето, което не е поливано. Почвата е пресъхнала и когато сипеш вода, тя мигновено изчезва и сякаш може да погълне още много. Има нужда от много повече вода, докато пръстта се напои и отново стигне балансът, когато ще има нужда от умерено количество. Същото се случва и с тялото – първоначално е ненаситно и ако не гледаш осъзнато на тези моменти, можеш да се откажеш – точно, когато си на път да направиш най-голямата  крачка напред. Разбира се, не оставих Анна в неведение и още преди да я окуража да направим промени ѝ разказах какво да очаква. Така знаех, че няма да го приеме като нещо ненормално. Защото обикновено това е основният проблем – много хора си мислят, че това се случва само на тях и не знаят, че това е естественият отговор на тялото. Чувстват се като провал, започват да се обвиняват, а в действителност макар привидно да изглежда като крачка назад, това е квантов скок напред.

Анна направи промените, които бяха нужни. Тялото ѝ реагира точно така – през първите две седмици ядеше малко повече, отколкото имаш нужда и понякога ядеше повече от точно определени храни. Сещате ли се кои са? Точно тези, от които се беше лишавала дълго време. Но тъй като знам колко е важна психиката в този момент и че ако ѝ поднесеш нещата по определен начин, ще ги понесе по-леко, още в началото казах на Анна, че искам да се стремим към повече калории, отколкото до сега. Просто знаех, че тялото ѝ ще ги иска и затова ѝ казах, че аз ги очаквам от нея. В действителност, тялото ѝ щеше да ги поиска. 🙂 Предупредих я, че през тези две седмици, може да очаква да качи около 2кг.  И макар за всяка жена, 2кг. да са истински кошмар, те не са нищо, когато това означава, че ще са ти от помощ за възстановяването. Уверих я, че дори и в началото да качи малко килограми, те ще са ни от полза, защото ще успокоят тялото, че не е ограничено и че има достатъчно мазнини, за да включи функции, които беше изключило. Успокоих я, че когато човек си върне здравето, после може по здравословен и доста лесен начин да свали няколко килограма, които да не вкарват тялото в това състояние на стрес.

Тя вече ми имаше доверие, защото сигурно си мислеше, че съм пророк и винаги предсказвах това, което ще се случи през следващите седмици. В действителност, просто съм минала по подобен път и съм го виждала и с други хора, с които работя. Всички мислим, че сме различни и че това, което се случва на нас, не се случва на никой друг. Но в действителност, всички много си приличаме и преживяваме сходни неща. Само, ако по-често ги споделяхме, за да другите да черпят вдъхновение и надежда от тях.

В следващата статия ще ви споделя какво стана, когато минаха тези две седмици и кои бяха някои от сигналите на тялото, които следяхме, за да сме сигурни, че тялото ѝ се възстановява.

Ако тази статия ви харесва и я намирате за полезна, споделете я с приятелите си. Може да е различната гледна точка, от която се нуждаят. Благодаря!

„Вторият тираж на Генът IFS: Визия за здраве е готов и отново можете да си поръчате първата ми книга“

ifsgene

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си. Благодаря, че помагате да достигне до повече хора.

Ела да тренираш в някоя от залите ни

Предизвикай себе си и направи крачка към по-здравото си Аз. Груповите тренировки в IFS са различни – при нас броят на трениращите в група е ограничен и всеки има различна тренировка, изготвена според индивидуалните му нужди. Тренировки има през целия ден и ще намериш удобно време и локация, според графика ти. Очакваме те в IFS.

Зала IFS Стрелбище

гр. София, ж.к. Стрелбище, ул. Мила родина 36
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Зала IFS Изток

гр. София, кв. Изток, ул. Незабравка 25 (от страната на Борисовата градина, под ресторанта на Парк Хотел Москва)
+359 877 963 124
gym@inspiredfitstrong.com

Ines Subashka

https://inspiredfitstrong.com/bg/za-ines/bio/

Информацията, съветите и препоръките в този сайт (www.inspiredfitstrong.com и www.inspiredfitstrong.com/bg) са предназначени за лична употреба. Те не отменят по никакъв начин професионалния медицински съвет, диагноза или лечение. Информацията в сайта не е предназначена за самолечение и самодиагностика. Собственикът на сайта www.inspiredfitstrong.com (/bg) не носи отговорност за публикуваните съвети, препоръки, програми, хранителни и тренировъчни режими и други материали. Ползвателите на сайта, не следва да прилагат съветите буквално, преди да се консултират с квалифициран здравен консултант или лекар.

Close Menu

Когато бях на 3 години, баща ми ме заведе в залата по гимнастика, в Благоевград. Тогава казаха, че съм прекалено малък и не ме взеха да тренирам. Още тогава, нещо ме привлече в идеята да изследвам света с главата надолу и да се науча да стоя на ръце. Използвах всяко свободно време, за да се опитвам да правя стойки на ръце. Къщата се превърна в тренировъчна площадка и непрекъснато използвах стените, вратите, дивана като средства, които да ми помогнат да напредвам. Когато станах на 10 години, баща ми отново ме заведе в залата по гимнастика. Тогава ми казаха, че съм прекалено голям и пак ми отказаха да ме включат в тренировките. Въпреки това, аз показах на треньора, че мога да ходя на ръце, както и някои други умения, които бях усвоил. Той беше впечатлен и ме взе в отбора. От тогава, използвам тази история като източник на мотивация и вдъхновение, че отказът не е причина да спираш да вярваш в мечтите си и че никой не подозира потенциала, който имаш – от теб зависи да го развиеш и да го покажеш в удобния момент. Занимавам се с гимнастика от доста години и познавам отдадеността, трудолюбието и постоянството в детайли. Знам каква е цената на прогреса и с огромно желание помагам на другите да открият физическия си потенциал. Тялото може много, когато му показваме какво очакваме от него. Очаквам ви в IFS, където ще ви помогна да предизвикате себе си и да откриете, че за този, който има желание, възрастта не е оправдание. Никога не е късно да станеш своята най-добра версия.


Като дете се занимавах основно със спорт – бокс, баскетбол, гребане, фитнес. След завършване на училище започнах да се занимавам с вегетарианско хранене, малко след това започнах да работя като готвач в съответния бранш.

През това време тренирах основно движения от гимнастиката и гимнастически халки ,след което включих упражнения със свободни тежести.

Така големият ми интерес към спорта и тренировките ме събра със IFS и сега продължавам да се развивам.

Най-трудното нещо е да описваш себе си. Винаги изглежда повърхностно, особено когато всеки ден се откриваш отново: по-добър и по-завършен от вчера, копнеещ за още от същото. Всеки един от нас има неразгърнат потенциал, който само чака да бъде намерен. Здравият човек е движещия се човек. Най-доброто лечение е движението. Ако не помага? Увеличете дозата. В работата си всекидневно оценявам подаръкът, да извършваш елементарни движения, без болка и ограничение.

За да се задържи за по дълго време, здравето трябва да бъде добре отглеждано. Затова човек трябва да слуша тялото си. За да го чуе, трябва да го познава. Тренировките са един прекрасен начин да опознаеш себе си, да тестваш волята и да изпробваш възможностите си.

Ако досега сте вървели срещу себе си, ние държим компаса, който води до мястото където невъзможното не съществува.

Просто отнема малко повече време.

Аз съм нещотърсач, посветил живота си на мисията да открива себе си, да се усъвършенства и живеейки да събира парченцата от пъзела на собствената си същност, така че да дам и да получа от живота колкото се може повече. Животът ми е история, изпълнена с разбити мечти, падения, разочарования и в последствие достиганата осъзнатост, че всичко зависи от мен и че всяка една възможност може да се превърне в сбъдната реалност. Трябва само да мислим и действаме по начин, който да ни поведе по пътя към нейното осъществяване.

Най-ценните ресурси, които имаме, са времето и здравето, а тялото е инструментът, чрез който ги използваме, за да сътворяваме света, в който живеем. Посветих живота си на това да споделям себе си, мъдростта и опита, които останаха след допуснатите грешки, за да помогна на хората да открият пътя, който ще им помогне да „изобретят“ себе си наново, да възвърнат здравето си, увереността си, амбицията за живот и жаждата да реализират потенциала си.
Тренировката е репетиция за живота, тя е мястото, където на няколко квадратни метра земя можеш да изпиташ всяко едно усещане – триумф, падение, разочарование, надежда, воля, слабост, а най-после и сила. Мястото, където в контролирани условия можеш да припомниш на тялото си как да се движи правилно и как да служи в твоя полза.

Всичко, което се опитвам да постигна чрез IFS и тренировките е да помогна на хората да си върнат осъзнатостта, здравето и свободата да бъдат тези, които пожелаят- без да се съмняват!

Аз си дадох време да изобретя себе си наново! Дайте си и вие! Елате да тренирате в IFS.

Затвори