Инес Субашка: Често си мисля, че ни е по-лесно да бъдем себе си пред непознати, защото те нямат очаквания към нас; не ни поставят в рамката на това какви трябва да бъдем и не ни виждат през погледа на собствената си илюзия- те просто ни приемат такива каквито сме. Ако за мнозина от моите читатели, ти си непознат и ако искаше да се „разсъблечеш“ от маската, която малко или много поставяме всеки ден пред познатите, как би се представил и как би искал да те запомнят? Кой е истинският Ники- този, в чието присъствие се чувстваш себе си?
Николай Караджов: Здравейте! Аз съм Ники, на 26г. Изкарах детството си главно на две места – пред компютъра, играейки игри и на площадката, играейки баскетбол. Въобще, бях една състезателна личност :).
В университета открих, че има и други интересни неща в живота.
Сега обичам да плувам, да карам ски, колело и общо взето пробвам от всичко – кросфит, муай тай – you name it.
Слушам много музика, обичам да пътувам и да излизам с приятели.
Инес Субашка: Какво те накара да започнеш да тренираш в IFS? И какво те накара да продължиш?
Николай Караджов: До колкото си спомням, първоначално попаднах на статия от твоя блог. Стори ми се някак различна от повечето статии в интернет, на тема здравословно хранене – мазнините са хубаво нещо?!?! Та, аз цял живот съм избягвал да ям бялото на пържолата, за да не надебелея! Това ме заинтригува и започнах с интерес да чета всичко в блога ти. След N на брой статии дойде време и да се престраша и да видя как стоят нещата в залата (естествено голям принос има и Жени Маркишка, която ми даде началното побутване –бел.авт. Жени вече тренираше в IFS).
Какво ме накара да продължа? Може би начина, по който се чувствам всеки път, когато изляза от залата – едва ходя, но ми е хубаво, зареден с положителната енергия на уникалните ментори. Всеки път научил по още нещo полезно – упражнение за мобилност, корекция на стойката при някое упражнение, или простото, но ефективно “колената да бутат навън!”
Инес Субашка: Как се промени отношението ти към човешкото тяло и движението, откакто тренираш при нас и промени ли се изобщо?
Николай Караджов: Признавам, отначало просто исках да изкарам плочките, да кача малко мускул тук-таме, да мога да направя 100 лицеви в 1 серия – нещата от живота както се казва. С времето започнах да осъзнавам колко по-важно е да се погрижа за здравословната си форма и обща физическа подготовка. Разбрах, че тялото не е просто гърди и бицепс, гръб и трицепс и, че е по-добре да направя 10 лицеви с тежест, напълно стегнат и после да ме боли цялото тяло, вместо да се фукам с бройки и да загубя мускулния баланс. Вече тренирам за здраве, външният вид идва от самосебе си. Не съм гледал кантара от повече от година и се чувствам прекрасно.
Инес Субашка: За повечето мъже, най-важното нещо в залата е колко тежест ще вдигнат. При нас акцентът не е само на постиженията от гледна точка на тежести, а и от гледна точка на здраве – на това да подобриш мобилността си, да коригираш стойката си и се стремим по-скоро към перфекционизъм в техниката и по-осъзнато изпълнение. Трудно ли ти беше да свикнеш с това и какво те накара да повярваш, че пътят към по-атлетично тяло не минава през максовете, а точно през това да се грижиш за всяко мускулче в тялото си?
Николай Караджов: От начало ми беше наистина много трудно да преодолея егото си. Помня как не можех да направя едно читаво повторение на бк-клек, дори без тежест,
10 най-обикновени клека без тежест ми бяха трудни, да не говорим за лицевите опори и ренегадското гребане, където трябваше да стягам корема и дупето?!? Колко странно наистина.
Кога повярвах в по-осъзнатото изпълнение? Когато това по-осъзнато изпълнение ми помогна да започна да правя по-сложни движения – стойка на ръце, пистолети – неща, които не съм си и представял, че мога да направя.
Инес Субашка: Тренираш с огромен хъс и желание и гледайки те човек би си помислил, че си професионален атлет. Въпреки това ти тренираш просто за себе си и за удоволствие. Какво е това, което разпалва мотивацията и жаждата ти за живот и себеосъществяване? Какъв съвет би дал на хората, които срещат трудности да вместят тренировките си в ежедневието и да посветят усилията и фокуса си на конкретна цел?
Николай Караджов: Рядко ми трябва мотивация да отида на тренировка – аз просто обичам да се движа и да съм активен, приемам го като начин на живот. Признавам, понякога съм изморен, мързи ме, или просто не се чувствам като за тренировка, но всички тези лоши мисли изчезват в момента, в който вляза в залата и след това съм много доволен. В крайна сметка ефект се постига не с една много здрава тренировка, само когато си мотивиран, а с постоянство и консистентност.
На хората, които все още се колебаят дали да започнат или срещат трудности в постигането на напредък, бих казал да не се отказват. Спортът и движението винаги са били част от моя живот, но предполагам, че началото е трудно за тези, които не са свикнали с физическа активност. Съветът ми към тях е да започнат с по-ниски и по-лесно осъществими цели и постоянно да ги надграждат. Нужно е много търпение и постоянство, но резултатите идват и дават допълнителна енергия и стимул. Няма “не мога”! Има “не мога все още”!
Инес Субашка: Как успяваш да съчетаеш професията си (която е свързана с повече седене), с това да бъдеш достатъчно активен и да даваш храната от движение, за която всяка клетка гладува?
Николай Караджов: Когато се застоя много на едно място, тялото само ми подсказва, че е време да се раздвижа – дали ще е каране на колело, висене на лоста зад блока, малко стречинг или лигавене върху фоумролера или стойка на ръце – няма голямо значение. Човек има достатъчно време, дали сутринта ще станеш 30 мин по-рано и ще направиш 3 серии лицеви и клек или малко стойка, или след работа ще разпуснеш на лоста.
Инес Субашка: Каква смяташ, че е „рецептата“ за едно здраво и атлетично тяло? Всичко само до хранене и спорт ли опира или има и друга съставка, която масово се пропуска?
Николай Караджов: На пръв поглед, наистина храненето и спортът са най-важни. Обаче като се замисли човек преминаването от лошо хранене и застояване към добро хранене и спорт не е толкова лесно. Имам приятели, които многократно са пробвали от супер застояли и хранещи се с вредна храна изведнъж да променят начина си на живот, но това просто не работи. В един момент мотивацията спада, и всичко се връща по старо му. Храната и спортът са основните състваки – да. Но няма как нещата да станат изведнъж. Според мен най-важното нещо е човек да съумее да промени навиците си малко по малко – от вредни към полезни и така да изгради по-здравословен начин на живот.
Инес Субашка: Каква храна даваш на тялото си? Следваш ли структуриран хранителен режим или по-скоро имаш определени принципи и ценности, към които се придържаш? Какви са те?
Николай Караджов: Не следвам режим – не ми е по способностите да изчислявам, планирам, измервам и да приготвям храната предварително. По-скоро следвам принципите, които съм научил през последните 1-2 години като най-важните неща са:
- Яж, когато си гладен;
- Мазното не е лошо, даже е много важно, стига да е истинско – масло, пържолка, авокадо, риба;
- Внимавай с фруктозата (която я има във всеки пакетиран продукт);
- Яж докато се наядеш и после спри (това е малко трудно);
Инес Субашка: Как хората край теб приемат начина ти на живот? Взимат ли те от твоя пример?
Николай Караджов: Приятелите ми ме подкрепят и се радват на резултатите ми. Радвам се, че успявам да ги мотивирам да обръщат повече внимание на здравето и формата си по един или друг начин. Всички са слушали безкрайните ми лекции на тема:
кетоза, фруктоза, инсулин, лептин, кръвна захар;
С една част от тях тренираме тук в залата, с други караме колело, ски или играем баскетбол. Често бивам търсен за съвет за упражнение за разтягане от колеги, даже замалко да стартирам “стречинг програма” в офиса.
Хубавото е, че все повече се засилва интересът на младите хора към здравословното хранене и поддържането на добра физическа подготовка не просто като самоцел, а като осъзнат стремеж към по-качествен живот.
Инес Субашка: За тези, които смятат, че да бъдеш във форма отнема много време, какъв би бил съветът ти? Каква е цената на това да бъдеш във форма?
Николай Караджов: Моят съвет за най-добър коефициент на полезно действие, независимо дали си жена или мъж:
Няма нужда от монотонно кардио;
Кратки интензивни тренировки с тежест;
Многоставни упражнения > изолиращи упражнения;
Тренирай цялото тяло всеки път, а не гърди-бицепс, бла бла;
2-3 пъти в седмицата по 1 час е напълно достатъчно;
Цената? Цената е в пъти по-малка от тази на това да бъдеш мързелив, и да се храниш с боклуци. Повечето хора не свързват болестите си със заседналия начин на живот, но реално това е цената, която се плаща.
Та, цена винаги има. Всеки трябва да избере коя да плаща – да отделиш 1 час от скъпоценното си време за малко раздвижване и да мислиш като ядеш, или да ходиш по болници и доктори в дългосрочен план.
Инес Субашка: Какво би казал на по-малкото си Аз, което вероятно е минало през манията просто да изглежда, без да се интересува от това как функционира?
Николай Караджов: Спри да правиш коремни и да тичаш като побъркан!
Клякай повече!
Спри да правиш гърди, бицепс, трицепс!
Не хвърляй жълтъка!
Хапвай мазно месо!
Не търси мотивация, изграждай навици!
Инес Субашка: Какъв ще бъде Ники на 60 години? Какво място ще заема физическата активност в живота ти и смяташ ли, че усилията полагани за тялото са прищявка, която е до време или напротив- необходимост, която изпитваме цял живот?
Николай Караджов: За моят скромен 26 годишен опит смея да твърдя, че движението е нещо задължително, за да бъде човек здрав и тялото ни го показва по един или друг начин ( напълняване, ограничаване на мобилността, болки в кръста …) ! Надявам се и занапред да виждам нещата по този начин и да съм активен като сега. Ники на 60 години трябва да е един спортуващ дядо за пример.
Един ден от живота на 60 годишния Ники: Ставам супер рано, към 9. Хвърлям едни яйца с бекон на тигана. Хапвам, после малко четене на книга. След това скачам в басейна в задния двор на вилата и правя 2км свободен стил. Стабилен обяд, последван от разходка в парка. Там разбивам на шах местните прота. Вечеря, книга и хубава музика.
Ако и вие искате да промените живота си, да откриете потенциала си, тогава ние в IFS ще ви помогнем да извървите този път.
Вижте опциите да тренирате с нас в IFS.
Или пък възможностите за онлайн режими.
