Коя е Наталия Петкова?
Казвам се Наталия Петкова, на 34г., от Варна съм, възпитаник на Френска гимназия и инженер по професия. През последните 12 години работното ми място е Летище София, като служител на няколко авиокомпании. Ежедневната работа с десетки пътници, може да бъде както динамична и разнообразна, така и изнервяща и стресираща. Преди това съм работила за малко във фирма занимаваща се с морски транспорт. Имам две деца на 3 и 6г., Симеон и Калоян. Имаме малка вила в близост до София, където обичаме да прекарваме свободното време със семейството.
Защо избрах Наталия за рубриката „Client Spotlight”?
Това, което винаги ми е доставяло най-голямо удоволствие и усещане на смисъл е това да подкрепям другите. Да им бъда временна опора, докато намерят сила в себе си. Да им показвам не това, което са в момента, а това, което имат потенциала да бъдат. Под обвивката наречена тяло, се крият безброй версии на това как можем да изглеждаме. Всичко зависи от това какви избори правим и колко време сме склонни да отделим. Наталия тренира в IFS от 7 месеца, заедно с един от треньорите в екипа на IFS – Радослав Рангелов. Двамата постигнаха невероятни резултати и Наталия се промени пред очите ми – не само визуално. Присъствието ѝ, поведението ѝ, всичко което е днес е различно от плахата и неуверена Наталия, която посрещнах първия ден. Наталия свали 18 см. от талията, всеки ден се учи да владее тялото си все по-добре, става все по-силна и е пример за всеки един в залата и най-вече за двамата си сина. Научете повече за трансформацията на Наталия.
Инес Субашка:Често си мисля, че ни е по-лесно да бъдем себе си пред непознати, защото те нямат очаквания към нас; не ни поставят в рамката на това какви трябва да бъдем и не ни виждат през погледа на собствената си илюзия- те просто ни приемат такива каквито сме. Ако за мнозина от моите читатели, ти си непознат и ако искаше да се „разсъблечеш“ от маската, която малко или много поставяме всеки ден пред познатите, как би се представил и как би искал да те запомнят? Коя е истинската Наталия-тази в чието присъствие се чувстваш себе си?
НП : Смятам, че съм любознателена и любопитна натура. За себе си мога да кажа също, че съм човек, който обича да пътува. Напоследък нямам много време за това и страшно ми липсва. Но пък от друга страна, често оприличавам себе си с Дон Кихот. Все диря правдата, колкото и налудничаво да звучи. Искам света да бъде по-добър. Мисля, че трябва да има щипка лудост във всеки човек, за да има луди мечти.
Инес Субашка: Какво те доведе в IFS и какво те накара да останеш при нас?
НП :Доведе ме един пост във фейсбук на друг трениращ в IFS. Много по-различната статия от масово разпостраняваните ме запали да прочета и други статии от сайта. Така не след дълго ти писах, че имам желание да се запиша да тренирам. Oстанах при вас защото бях любопитна. В началото исках да видя дали най-накрая съм открила правилните хора.

Инес Субашка: Много успешни хора в стремежа си към професионален успех, губят връзката със себе си, пренебрегват здравето си и личните си нужди. Ти минала ли си по този път? Би ли го описала на кратко и какво е това, което те накара да се замислиш и да направиш обратен завой? Какво би казал на тези, които смятат, че трябва да избират или професия или грижа за себе си? Има ли начин да се съчетават и какъв е той?
НП: В нашето технологично съвремие едва ли има човек, който да не е губил връзката със себе си. Аз пренебрегнах личните си нужди изцяло, когато станах майка. Стресът, умоrата, недоспиването, липсата на помощ макар и за час два на ден, изцяло промененияt начин на живот след раждането – всичко това се натрупваше през месеците. Не след дълго емоционалното, а не здравословното хранене беше моето мото. След като спрях да кърмя качих още килограми. Така щях да си обърна внимание малко като поотрасне детето. Тогава обаче забременях отново и всичко от първата ми бременост се повтори, с малката разлика, че не бях възстановила първоначалната си форма. И така се стигна до доста наднормено тегло, проблемно придвижване, умора, задъхване, постоянна тежест и т.н. Докато не започна и малкия ми син да ходи на градина. Така отново намерих време за здравето си. Сега виждам как е можело с малко усилия и по-добра координация със съпруга ми да постигна това много по-рано. Всичко е въпрос на организация. Колкото повече ангажименти имаш, толкова по-подреден във времето можеш да бъдеш. Само трябва да се научиш да го правиш. Според мен в това е проблемът. Повечето хора се оставят да ги носи течението, вместо да се возят в лодка и те да определят посоката.
ИС: Как се промени отношението ти към човешкото тяло и движението, откакто тренираш при нас и промени ли се изобщо?
НП : О, да, промени се. Вече усещам кога и какво не харесва тялото ми. След дълъг период, в който тялото ми не получаваше никаква грижа, сега се чуствам пълна с енергия. Смятам, че е било голяма грешка да не поддържам „машината“ си в изрядно състояние. Чуствам се прекрасно ине смятам да спирам да тренирам и да се движа 🙂
ИС: Когато започна да тренираш, беше извън форма и очевидно ти беше доста трудно. Въпреки това в очите ти си личеше устрема, решителността и желанието да бъдеш нещо повече. Би ли описала какво беше преживяването на първата тренировка и какво те мотивира да се върнеш отново в залата, вместо да се откажеш, защото е… трудно?
НП: Първата тренировка, като всяко първо нещо оставя доста ярки спомени. Влязох в залата доста притеснена. Вие с Радо бяхте толкова усмихнати, че някяк си след дълбока въздишка ми олекна. Но не за дълго. Загряването започна добре само докато стигнах до катерачите. На второто повторение нямах въздух. Не помня всички упражнения, които правих, но помня колко не ми достигаше въздух и как исках само да седна. Като всяко начало и моята тренировка нямаше как да не е трудна, но там беше моят треньор. Отношението към моя проблем беше определящо да не се откажа. Видях в моя треньор увереност, че трудния път по който поемам е успешният. Мотивацията е възможна само с правилните хора и със усещането, че си попаднал на златна мина.
ИС: В миналото опитвала ли си се да спортуваш и да се храниш здравословно? Кое според теб е това, което си правила грешно тогава и кое е това, което направи правилно и различно този път, за да постигнеш резултатите, които имаш?
НП : Спортувала съм доста и различни неща като каланетика, аеробика, тае бо, лека атлетика и др. Основната ми грешка е, че не съм вниквала в същността на нещата, а съм търсила само резултата. За това съм се подлагала и на какви ли не „модерни“ диети. За мен здравословно хранене се изразяваше в ядене на плодове, салати и овесени ядки. Разликата от преди е, че открих блога ти. Там намерих много отговори на въпроса „защо“. Всичко което правя за тялото си е добре разбрано и осъзнато. Важно е да откриеш твоята истина, точната формула за твоето тяло. Дадох си ясна сметка, че не се храня здравословно. Проумях, че не се движа достатъчно. И започнах да търся как да го постигна.
Инес Субашка: Каква смяташ, че е „рецептата“ за едно здраво и атлетично тяло? Всичко само до хранене и спорт ли опира или има и друга съставка, която масово се пропуска?
НП : Понякога наистина доста се увличаме в спорта и храненто, и покрай ежедневните ни ангажименти, отделяме недостаъчно време за почивка. Смятам, че тялото ни като една добре работеща система има нужда и от време за възстановяване, време което не трябва да подценяваме и да изпозваме за други дейности.
Инес Субашка: Каква храна даваш на тялото си? Следваш ли структуриран хранителен режим или по-скоро имаш определени принципи и ценности, към които се придържаш? Какви са те?
НП: В началото бях много по-стриктна в количеството и вида на хранителните продукти които приемах, тъй като промених изцяло концепцията на приготвяне на храната. С течение на времето се научаваш какво и по колко ти е нужно. Основният принцип е да се храня високо мазнинно ниско въглехидратно. За мен е важно да дам храна на тялото си когато има нужда, а не в определени часове. Смятам, че всеки сам за себе си трябва да открие с кои храни се чуства добре. Установила съм, че не се чуствам добре като консумирам захар и пшенично брашно, затова съм ги заменила. От друга страна не бих се отказала от млечните продукти. Отказала съм се от пакетираните храни. В менюто ми намират място яйца, месо, риба, карфиол, всякакви зеленолистни, гъби, броколи и още куп зеленчуци, авокадо, кокос, маслини, сурови ядки, тахан, сирена, кашкавали, кисело мляко и т.н. Нещото, което много се хареса на баща ми, след толкова години отхвърляне на свинската мас, сега го моля да ми намира домашна такава. Никога не съм предполагала колко сладки могат да бъдат домашните моркови и ябълки. Сега вече съм убедена, че захарта е бялата смърт на човечеството.
Инес Субашка:Ако има човек, който е пробвал всичките ми рецепти с карфиол от блога, това си ти. Какво е мнението ти за замяната на ориза с карфиол? Получават ли се ястията вкусни? Какво ще кажеш за пълнените чушки с карфиол вместо ориз, пицата с блат от карфиол?
НП : О, аз съм изпробвала доста рецепти с карфиол. Честно казано първите опити не бяха успешни, да не кажа трагични. Нещото, което ме мотивира най-много е как така няма да стане, все трябва да има начин. Единственото ястие с карфиол, което се харесва на всеки опитал го, са чушките с карфиол. Сладостта на чушките и аромата на подправките са ключа към всяко ястие с карфиол. Разбира се и аромата на месото. Относно пицата с блат от карфиол мога да кажа, че всички реагират негативно в първия момент. Звучи някак си неестествено и не общоприето. Мисля, че всичко приготвено с желание и старание може да бъде доста вкусно и да конкурара утвърдените вкусове.
Инес Субашка: Как реагира семейството ти? Имаш две малки деца. Те как се хранят и опитваш ли се да възпиташ у тях здравословни навици? Какъв е подходът ти и какво смяташ, че е клюово що се отнася до това да растат осъзнато за това, с което се хранят?
НП : Всички ме подкрепят. В началото на всички им беше странно, като всяко ново нещо. Старая се да обяснявам на децата си защо и какво е полезно да ядем. Да им разясня вечния въпрос „защо“. Сега се сещам как си обяснявахме защо е нужно да дъвчем по много пъти храната в устата, за да я смелим на много малки частички, за да могат малките ни клетки да се нахранят. Естествено има и моменти, в които им обяснявам защо не е полезен един кроасан или някое лакомство. Знам, че не мога да ги ограничавам затова и не го правя. Искам да осъзнават какво избират да сложат в устата си.
ИС:Как се промени физическото ти състояние? Какво можеш да правиш днес, което беше невъзможно тогава? Как се промениха мерките ти?
НП : Определено мога да кажа, че преди седем месеца не можех да направя 10 бърпита. Дори и едно не можех да направя. Днес съм жена с мускули, а преди бях само жена. В началото исках бърз резултат и ден през ден се мерех. Сега ме вълнува с каква тежест ще се справя в залата. И за да подкрепим това с цифри ще кажа само, че талията и ханша ми са намалели с 18 см. в обиколка.
Инес Субашка: Каква ще бъде Наталия Петкова на 70 години? Какво място ще заема физическата активност в живота ти и смяташ ли, че усилията полагани за тялото са прищявка, която е до време или напротив- необходимост, която изпитваме цял живот?
НП : Помня дядо си, който от сутрин излизаше в двора и до обяд все нещо работеше. След обяд почиваше за кратко и пак поработваше до залез. Тогава не можех да го разбера. Исках да спя до късно, да гледам телевизия по цял ден. Смятах, че ученето през седмицата е единственото важно нещо. Днес разбирам грешката си. Знам, че движението е сила и здраве.
Инес Субашка: Ако трябваше да подтикнеш хората към действие точно в този момент, към промяната, от която имат нужда, какво би им казал?
НП : Не съм убедена, че може с едно изречение да провокираш някой да се промени. Промяната е този момент, в който осъзнаваш че си готов за нея. Промяната започва отвътре навън. Смятам, че когато човек започне нещо ново, той има нужда от опита и ипримера, на хора които вече се връщат по този път. С най-голямо удоволствие бих предала знанията си на всеки, които ги пожелае.
Ако и вие искате да промените живота си, да откриете потенциала си, тогава ние в IFS ще ви помогнем да извървите този път.
Вижте опциите да тренирате с нас в IFS.
Или пък възможностите за онлайн режими.