Инес Субашка: Често си мисля, че ни е по-лесно да бъдем себе си пред непознати, защото те нямат очаквания към нас, не ни поставят в рамката на това какви трябва да бъдем и не ни виждат през погледа на собствената си илюзия – те просто ни приемат такива каквито сме. Ако за мнозина от моите читатели, ти си непозната и ако искаше да се „разсъблечеш“ от маската, която малко или много поставяме всеки ден пред хората, как би се представила и как би искала да те запомнят? Коя е истинската Галя – тази, в чието присъствие се чувстваш себе си?
Галя Илиева: Едно от нещата, които най-малко обичам е да описвам себе си, не защото не се познавам, а защото трудно се „събличам” пред непознати. Обичам да бъда и съм себе си – лесно е ,защото го правя пред приятелите си. Това интервю е поредното предизвикателство, пред което ме изправяш. Ще се постарая да бъда максимално искрена и за да е лесно, ще приема, че всички, които четат твоят журнал, са приятели, с които имаме едни цели, една философия за живота и един обединител – Ти.
Коя всъщност е истинската Галя? Толкова много образи изникват в съзнанието ми, когато опитвам да се определя. На първо място Галя е щастлива, щастлива като майка, като жена и като човек. Заобиколена съм от хора, които са изключителни и ми дават толкова любов, че понякога дори не знам какво да правя с нея. Много често приятелите ми ми казват, че лесно получавам всичко в живота си и трябва да съм много щастлива от това. Да, аз съм щастлива,но съм и Благодарна. Научих се да благодаря и когато го правя, получавам много повече. Чувствителна и емоционална съм и с това трудно се справям, ранимоста и чувствителноста си понякога прикривам с ненужна агресия, но с тренировките в залата започнах да преодолявам това.
Главен герой съм в собствения си живот и се старая да съм активна и отдадена във всичко, с което се захвана и всичко, което правя. Най-важното за мен са децата ми и ежедневието ми до голяма степен е подчинено на тях. Старая се да съм за тях добрият пример, добрата и обичаща майка, но и да не пренебрегвам себе си, защото вярвам, че правейки го, ще им покажа какво отношение трябва да имат те към тях самите.
Другите две много важни неща за мен са семейството ми и приятелите ми. Иска ми се да съм такава с тях, каквато те с мен! Ежедневието ми не е динамично, нито много интересно, но винаги намирам какво да ме мотивира, какво да ме вдъхнови и какво да ме усмихне. Старая се, но не винаги разбира се успявам…
Помолих една от малкото, но невероятни приятелки ,които имам да ми каже, каква съм в очите й с няколко кратки изречения, каква според нея е истинската Галя. Твърде нескромно е от моя страна, но тя ми написа това и искам да го споделя :
„Истинската ГАЛЯ? За хората, които не я познават, отговорите са много, много прости – щастлива и обичана майка и съпруга, гордост за мама и татко, всеотдайна и съпричастна приятелка. За тези, които я познават, отговорът е много труден, дори да имат познание за целия инструментариум на психологията. Замисляйки се за това, каква е истинската Галя, пред очите ти като на кинолента минават много противоположни образи дори от древността: хубавата Елена – повод за война, Екатерина – символ на бляскав живот и разточителство, Грейс Кели – заменила кариера и лек, приятен живот за съпруг и деца. Всъщност това е въпрос с толкова много отговори, които само потвърждават очевидната липса на ясен и конкретен отговор. Така, както няма абсолютна истина, така няма и такъв отговор. Галя е нормална жена с нормални недостатъци, които успява да превърне в предимство, изграждайки почти непробиваема стена между собственото си АЗ и грубия свят около нея. Научила на висока цена вълчите закони, които ръководят живота ни днес. Поставила е високо летвата на живота и не може да си позволи да я свали – не само заради себе си, а и заради децата.”
И.С.: Промени ли се отношението ти към човешкото тяло и движението, откакто тренираш при нас, в IFS?
Г.И.: Не се промени особено. Винаги съм знаела, че движението е здраве, просто не бях намерила правилното място и правилните хора. Откакто идвам при вас обаче, усетих, какво е да тренираш в приятна и спокойна среда, сред хора, за които суетата не е единственото, което ги е довело в залата. Залети сме от реклами на слаби, едрогърди и полуоблечени трениращи жени, които би трябвало да мотивират всяка една нетренираща жена, но никъде не чух и не видях точно тези дами да говорят, как тренировките биха променили отношението към тялото ни, здравето и храната ни. Как ще променят тази ширеща се сред подрастващите и порасналите „ценност”, че да си слаб и секси, е единственото, което да ни доведе в залата. Затова съм изключително благодарна, че ви открих и се обнадеждих, че има и такива, които искат да променят това. Откакто тренирам при вас, започнах да опознавам и усещам по-добре тялото си, да се чувствам силна и много здрава. Открих, че имам мускули на места, на които никога не съм подозирала и разбрах, че чрез мозъка си мога да ги контролирам.
И.С.: Трудно ли ти беше да превъзмогнеш мита, че тежестите правят жените огромни? Често хората си представят жените, които тренират с тежести като мъжкарани, които ходят само с развлечени анцузи. Ти си доказателство, че това не е така. Начинът, по който се обличаш, стилът ти, винаги излъчват увереност, вкус, изтънченост и женственост. Какво би казала на тези, които смятат, че жена, която тренира с тежести, не може да изглежда по този начин?
Г.И.: Опитвам се да си спомня вярвала ли съм в това, че тежестите правят жените огромни. Разбрах, че тежестите не са враг на жените, след като влязох в залата и се запознах с теб. Да, не ми харесват жените, които само гримът им ги различава от мъжете и никога не съм искала да изглеждам като тях, но си мисля, че не тежестите са истинската причина те да изглеждат по този начин, а забранените добавки, които използват. Много хора погрешно смятат, че културизма при жените има общо с тренировките само с тежести. Това изгражда грешна представа и заблуждава хората. Никога не съм се страхувала от тежестите и никога не съм смятала, че ще съм по-малко жена, когато започна да тренирам с тях. Просто си търсех някой, който да ми покаже, как да ги използвам. А как изглежда една жена и как се облича не зависи само от това какво и как тренира, а какво отношение има към себе си, как се възприема и до каква степен се харесва и обича.
И.С.: Как протече трансформацията ти, когато започна да тренираш с тежести? Веднага ли забеляза положителни промени или имаше период на застой?
Г.И.: Бързо усетих желаната трансформация.Причината е не само в това, че започнах да тренирам с тежести, а защото винаги каквото и да съм започвала да спортувам, промяната е настъпвала бързо, говоря за визуалната.Това според мен не зависи само от тежестите, а от това което генетично съм получила като награда от родителите си, в комбинация с храната, с която се храня. Усетих още първия месец тялото си по-силно. Спря да ме боли гърбът и спрях да се уморявам лесно от ежедневните задължения, които имам покрай хлапетата. Чувствам огромен прилив на енергия и най-вече се чувствам по-спокойна психически, по-уравновесена. Период на застой нямаше, поне аз не съм усетила. Мисля, че се дължи на това, че ти непрекъснато променяш упражненията, които ми даваш. Тялото ми не привиква с тях и усещам непрестанен прогрес.
И.С.: Прави впечатление, че си от хората, които усещат и зачитат значимите неща в живота. Как успяваш да побираш толкова много смисъл в живот и дни, в които повечето хора не съумяват дори работата си да свършат? Какъв е съветът ти към тези, които се стремят към твоя баланс?
Г.И.: Историята е много дълга и не много весела, но една от важните в живота ми и ще се опитам накратко да я разкажа.
Преди доста години след операция, която претърпях, ми поставиха диагноза, която промени живота ми така, че до голяма степен всичко, което си бях мечтала, се изпари. След нея последваха още n на бой подобни операции, но желанието да победя това, което всички наричаха съдба, а аз предизвикателство, ми даваше огромен стимул. Всичко това, което продължи няколко години, продължава и до днес, промени изцяло отношението ми към живота и ме научи да отсея и ценя истински значимите неща. Имала съм сривове, отчайвала съм се, но с помощта на семейството и приятелите ми, не се отказах и успях. Започнах да се усмихвам, да търся и намирам смисъл във всичко, което е около мен, да ценя най-малките жестове, да обичам себе си, приятелите си и живота си. Намерих се, спрях да се пилея и лутам, дефинирах ценностите си и постигнах баланса. Щетите върху психиката и физиката ми са огромни – на моменти още се налага да се боря с тях, но никога не съжалих нито за миг за това през което минах, защото целта, която имах, оправда всичко, което вложих, за да я постигна.
Съвет не знам дали бих могла да дам, но мога да съм пример, че няма нещо, което човешката психиката не може да преживее, стига да вярваме в това, да го желаем и да се борим.
И.С.: Знам, че в опитите си да бъдеш в добра форма, си достигала крайности по отношение на хранене и тренировки. Много жени имат проблеми с хранителни разстройства. Би ли споделила какво беше това, което ти помогна да осъзнаеш проблема си и какви бяха стъпките, които предприе, за да може бавно, но сигурно да се измъкнеш от самотния свят на анорексията?
Г.И.: Това е тема, на която все още много трудно говоря. Анорексията при мен беше провокирана от едно много тежко лечение с медикаменти, които лекуваха един орган в тялото ми, но съсипаха както много други, така и психиката ми. Ще избегна подробностите, но минах през ада, защото тя не беше единственото, с което трябваше да се справя тогава. Това усложни ситуацията и аз просто се предадох. Как го осъзнах ли? Изключително трудно. Ужасът в очите на близките ми, който виждах всеки ден и дънките, които си купих от един детски магазин, ме накара да се замисля, че с мен явно нещо се случва и един ден просто склоних и отидох на психиатър. Подредих си една реч, в която никъде не ставаше дума за храна и липса на такава, за килограми и външен вид, но явно така съм изглеждала, че след тирадата, която изнесох, той просто ме попита: „С колко килограма и за колко време отслабна Галя и осъзнаваш ли, че си анорексичка?”Това беше първият път, в който чух тази дума, но не трепнах и не се впечатлих от това. Няма да казвам какво точно си мислех за лекаря в този момент. Подминах думите му, изслушах го и си тръгнах с рецепта в ръка, която нямах никакво намерение да изпълня. Извърших още куп издевателства над себе си, докато един ден просто нямах сили да се движа. С огромната помощ и упоритост на родителите ми и мъжа до мен, купих лекарствата и започнах да ги пия. В този момент всъщност осъзнах проблема и реших да се изправя пред него, защото той се оказа огромна пречка за това да победя другото си заболяване и да имам деца. Да осъзнаеш проблема е първото, което трябва да се случи, след това да се изправиш срещу него и най-накрая желанието да го победиш. Ще се преборя, но ако знаех с какво и как. Започнах да ходя вече доброволно на психолог, но битката продължи изключително дълго и при всеки стресов момент в живота ми, ми напомня за себе си и до днес. Най-тъжното е, че все още ме е страх от нея! Това, което ми дава най-много сили да се справям със страха си, са децата ми и ужасът, че нещо може да ме раздели с тях.
И.С.: Имаш две прекрасни деца. Какъв би бил съветът ти към жени, които смятат, че децата са пречка пред това да бъдат в добра форма и да отделят време и за себе си? Ти как успяваш да съчетаваш всичко?
Г.И.: Децата не са никаква пречка, а стимул. Могат да послужат само за оправдание на мързела, но не и да пречат. Съветът ми е всяка майка никога да не забравя, че е и жена. Децата ми са дълго чакани и след появата им животът ми се промени коренно, което беше нормално, но аз изпаднах в крайността да подчиня цялото си време само на тях. Изпитвах вина всеки път, когато се отделях от тях дори за час, но осъзнах, че ако продължавам така, ще изгубя себе си. Беше сравнително лесно да променя това, защото никога не съм била притискана от обстоятелства да вземам решения, които са против волята ми, а и можех да разполагам с времето си така, че да не ги ощетя. Имам прекрасен мъж , който ми даде възможността да мога да се насладя пълноценно на майчинството, но и на всички неща, които обичам да правя. Осъзнах, че за да са щастливи те, трябва да съм удовлетворена и щастлива аз.
И.С.: Как се хранят децата ти? Какво е отношението към храната, което възпитаваш у тях и смяташ ли, че твоя пример влияе на избора и предпочитанията им? Какъв смяташ да бъде подходът ти, за да ги вдъхновиш да избират истинската храна, пред боклучавата, движението пред мързела?
Г.И.: Старая се децата ми да се хранят здравословно и пълноценно. Мислила съм над това още докато бях бременна с тях. Подбирам винаги продуктите, с които приготвям храната. Вярвам, че вкус се възпитава и съм убедена, че примерът, който им давам, влияе на избора им. Малки са още, лесно могат да ги подмамят с всякаква боклучава храна, защото както мен и баща си обичат да се хранят, но смятам, че основата, която съм положила, един ден ще направи избора им осъзнат и по-лесен, надявам се. Аз съм дете на спортист и съм възпитавана и насърчавана да обичам движението. Баща им и аз също винаги сме били активно движещи се и от много малки сме ги запалили да обичат да спортуват. Винаги съм уважавала правото им на избор, но капризите им да се отказват от спорта – никога. Даваме примера, насочваме ги, но смятаме, че когато станат големи, решенията ще са техни. Нашата роля е да не спираме да влагаме в тях, за да може утрешния ден, когато пораснат, да са благодарни, че важното за нас е било да са здрави и щастливи.
И.С.: Като жена, която макар че изглежда прекрасно, си имала проблеми с начина, по който възприемаш себе си и тялото си, как възпитаваш дъщерите си? Какво би искала да знаят те за отношението към тялото и личното си възприятие?
Г.И.: Аз сравнително късно се научих да се харесвам, затова сега влагам цялата си енергия децата ми да нямат този проблем. Мисля, че е лесно – просто ги обичам и непрекъснато им го показвам. Вярвам че, за да порасне уверено едно дете, има нужда основно от любов. Показвам им, че спорта и добрата храна ще им дадат всичко друго, от което имат нужда, за да са здрави и красиви.
И.С.: Как се храниш в момента? Следваш ли структуриран хранителен режим или по-скоро имаш определени принципи и ценности, към които се придържаш? Какви са те?
Г.И.: Следвам високомазнинен-нисковъглехидратен (ВМНВ) режим на хранене от няколко месеца и се чувствам страхотно.Той включва всичко, което много обичам и затова сравнително лесно преминах на него. Исках да намаля мазнините в организма си, но без да гладувам. За човек преживял хранително разстройство, това е изключително важно. Старая се да не изпадам в крайности и винаги, когато усетя жажда за някакъв „недобър” въглехидрат (което се случва изключително рядко), си хапвам, но никога не прекалявам с количеството, защото и прекаляването, и лишаването в моя случай, могат да ми навредят.
И. С.: През годините как се промени начинът, по който възприемаш себе си? Знаеш, че за повечето жени красивата външност е едно от условията за добро самочувствие и възприемане на себе си. Къде според теб е границата между това да насочиш усилията си към постигането на желаната външност и това да се откъснеш от всичко друго, което придава стойност в живота?
Г.И.: С годините постепенно се научих да се харесвам. Разбрах, че за да ме харесват хората около мен, трябва първо аз да се науча да харесвам себе си и започнах да се обръщам с любов към всяка една част от моето тялото. Промяната и осъзнаването не настъпи лесно. Започнах с това, че заобикалящият ни свят е отражение на нашето вътрешно състояние, затова всяка промяна трябва да започне първо вътре в нас, защото каквото е вътре, такова е отвън. И когато човек преоткрие и заобича себе си, той го излъчва с цялата си същност. Да обичаш себе си не означава обаче да обичаш само външността си. При мен почти всяка промяна е свързана със здравословния проблем, който имах и наравно с всичко, което ми взе, той ме направи много по-мъдра и много мислеща. Измести фокуса върху много по-важни неща от живота, от това просто да изглеждаш добре. Помагаха ми книгите и любовта около мен и намерих баланса да се чувствам не само добре в тялото, но и в главата си.
И.С.: Как хората край теб приемат начина ти на живот? Взимат ли те от твоя пример?
Г.И.: Част от приятелите ми са мотивирани дори повече от мен. Забелязах, че запалих други, с които не съм толкова близка, но само с това което излъчвам, съм ги накарала да се замислят за начина, по който живеят. Има и такива, които смятат, че това което правя, вреди на мен и здравето ми, но това че съм в пъти по-активна, спокойна и здрава от преди им показва, че се движа в правилната посока. Трудно може да накараш някой да се промени, ако той не поиска това и ако не е осъзнал, че има нужда от промяна. Едно от най-лошите човешки качества е способността винаги да обличаме в смисъл всяко наше безсмислено действие или бездействие. Така спасяваме психиката си, но никога не осъзнаваме, че има проблем.
Ще се радвам много, ако успея да променя мисленето по отношението на храната на мъжа ми.Той е най-големият ми опонент в това, което правя и ако успея да го стимулирам поне да опита, ще съм постигнала най-големия си успех.
И.С.: Каква ще бъде Галя Илиева на 50 години? Какво място ще заема физическата активност в живота ти и смяташ ли, че усилията, полагани за тялото, са прищявка, която е до време или напротив – необходимост, която изпитваме цял живот?
Г.И.: Що за въпрос? Каквато съм си сега?J И сега сериозно, не че до сега не бях, но… Ще полагам усилия за тялото си, защото движението винаги е заемало важно място в живота ми. Много бих се радвала Галя на 50 да е такава, каквато е сега. В разцвета на силите си, активна щастлива, усмихната и малко по-малко мислеща. Представям си се една щура пътешественичка с дух и енергия на 30 годишна жена, вечно търсеща и преливаща от любов…
Ако и вие искате да промените живота си, да откриете потенциала си, тогава ние в IFS ще ви помогнем да извървите този път.
Вижте опциите да тренирате с нас в IFS.
Или пък възможностите за онлайн режими.
